Веднъж Безумието покани приятелите си на чай. Всички дойдоха. Беше забавно. Пяха, скачаха и танцуваха.

След като изядоха тортата Безумието предложи:

– Хайде да играем на криеница. Ще броя до 20, а вие се крийте. Първият, който намеря, ще застане на моето място и т.н.

Всички се съгласиха освен Страхът и Мързелът.

– Едно, две, три, …. – започна да брои Безумието.

Паниката се скри на първото място, което ѝ попадна. Радостта изтича в градината. Тъгата заплака, като си мислеше колко е безпомощна в живота.

Завистта се прилепи към Ликуването и се скри зад една висока скала.

Безумието привършваше с броенето. Отчаянието загуби надежда, че може да се скрие някъде.

– Двадесет, – изкрещя Безумието. – Тръгвам да ви търся.

Любопитството бе намерено първо, защото надникна от скривалището си, за да види, кой пръв ще бъде открит.

Безумието видя Съмнението висящо на оградата, чудейки се от коя страна да ѝ застане.

Всички бяха намерени. Тогава Любопитството попита:

– А къде е Любовта?

Започнаха да я търсят.

Безумието тичаше напред и назад, докато попадна в една градина с рози. Нещо шумолеше в храстите.

Безумието внимателно раздалечи стеблата на цветята и чу вик.

– О, оооооооо ….!

Това беше Любовта. Тръните бяха извадили очите ѝ.

Безумието побърза да се добере до нея. Когато стигна до Любовта, падна на колене и започна да се моли:

– Прости ми. Позволи ми да остана завинаги с теб.

Любовта се съгласи.

Оттогава сляпата Любов и Безумието вървят заедно.

В източната част на Индия на брега на Бенгалския залив може да се наблюдава уникално природно явление.

Тук на плажа на Чандипур два пъти на ден морето си играе на криеница с туристите.

Работата е там, че по време на отлив, плажната ивица се увеличава с 5 километра и дава възможност на почиващите за няколко часа да се разхождат по откритото морско дъно, изучавайки тайните на подводния свят и неговите обитатели.

По време на прилива при „срещата с морето“ за туристите е по-добре да седят на брега.

Плажът е обграден от високи дюни и гъсталаци.

Тук къпането става само по време на прилива.

Този магически трик на морето е популярно развлечение за туристите.

Охтоподите, сепиите и другите им роднини имат рядко удивителни приспособления, но нищо по-поразително няма от кожата им.
Повечето от нас знаят, че тези същества могат да променят мигновено окраската си, за да се слеят с околната среда. Те могат не само да изменят цвета на кожата си, но също да имитират текстурите и рисунките върху нея.
Никои други създания на земята не могат да се похвалят с такава изключителна способност, да играят на криеница с околните. Те буквално изчезва, слива се с фона и учените нямат ни най-малка представа за това, как  го правят. Естествено, учените са успели да разкрият тайната на основните процеси за това как те физически променят цвята и формата, но това не е всичко.
Основният въпрос е как главоноги получите подробна информация за тяхната околна среда, за да се слеят с нея. Особено като се има предвид факта, че те не могат да различават цветовете.
Едно ново проучване е довело до откриването на забележителен факт. Главоноги вероятно виждат с кожата си!
Опсин е белтък, използван за фоторецепции, той се намира при тези, които имат очи. От крави и плодови мухи до медузи и хората – всички ние виждаме благодарение на опсин. В очите на сепията опсин, разбира се, също има, но такъв е намерен и в кожата.
Притежаването на светлочувствителни клетки в тялото може да обясни начина, по който тези същества се сливат с околната среда. Ако те могат да видите всичко, което ги заобикаля, те могат лесно да имитират шарките и цветовете.
И без значение колко невероятно изглежда сепиите, те не са единствените същества, които могат да видят с цялото си тяло. Морски таралежи също имат тази способност. Някои учени смятат, че морските таралежи могат да възприемат изображения с фоточувствителен опсин, покриващи телата им, въпреки че те практически нямат мозък.