Остров Сахалин е място с необичайна красота. Има ярка природа и своеобразен климат. Снегът се задържа до края на април, но топлината на пролетта се усеща още през февруари.

Лятото започва в края на юни и радва хората през целия септември. Меката цветна есен е цяла приказка, а зимата е луда с несметните си ветрове и огромните купища сняг.

Сахалин се мие от Охотското и Японското море. От континента го отделя Татарския провлак. На острова течат 17 големи реки, а езерата надвишават 16 хиляди. Срещащите се тук гъби, растения и животни са редки и защитени. Релефа се състои средни планини, ниски хълмове и неизменни равнини. Планините в далечния изток по традиция се наричат хълмове. Тяхната красота през годината е незабравима, особено в многочислените превали.

Може би ще искате да посетите тази необикновенна земя, но понякога човек се задоволява и с фотосите направени от някой, който е бил там.

Италианското студио Chiara Lampugnani е реализирало приказен проект на две от улиците на Милано. Той е във връзка с международната изложба Milan International Led Light Festival.
Светещи пеперуди създават особено настроение в зимните вечери. Изпълват с вдъхновение тъмните улички и предлагат творчески подход към обикновеното осветление на града.
Удивителна красота. Не може да не ви се харесе. Обгръща ви с нежна светлина. Прониква и в най-тъжните места на сърцето и  дава надежда в мечтите и радост в очакването на предстоящият ден.

Като дете всеки от нас е имал книжка със приказки, в които някои от страниците условно можем да приемем, че са били триизмерни. Те са имали елементи, които са се разкривали при преобръщане на страниците, но те са били непретенциозни и много опростени.
Френският илюстратор Бенжамин Лакомб превърнал създаването на такива триизмерни книги в истинско изкуство.
Децата четат книги не само заради текста им, но и заради картинките. Ето защо илюстраторите, които създават книги за деца, трябва да бъдат не само талантливи, но и най-добри в тази област. Пример за това е френският художник Бенжамин Лакомб. По искане на един от издателите, той илюстрирал осем детски и не толкова детски книжки. Те били: „Алиса в страната на чудесата“, „Пинокио“, „Спящата красавица“, „Синята брада“, „Питър Пан“, „Червената шапчица“, „Палечка“ и „Мадам Бътерфлай“. Той не само ги илюстрирал, но създал истински топографски чудеса. Книгите илюстрирани от художника били триизмерни.
В тях Пинокио действително има дълъг нос, Алиса се бори с истинска колода от карти, а  огромните сините криле на Мадам Бътерфлай далеч надвишават размерите на страницата.
Четейки тези книжки  ние се потапяме в един необикновен и чуден свят

Бях чула от приятели и познати, за интересно явление появяващо се на границата между дъжда и ярко осветената от слънцето земя, необикновено красива дъга. Те я наблюдавали през изобилстващите в тези  дни дъждове. Виждах в Интернет снимки на такава, наистина чудна по своята красота, но друго е, когато я видиш  със собствените си очи.

Небето бе сбърчило вежди. Гъсти оловносиви облаци покриваха небето. На шега прекарваше, но големия дъжд идваше. Бързахме за влака и тичахме към гарата. Едва се скрихме под покрива на малката гара, когато ситен  дъждец започна да покрива всичко наоколо. Купихме си билети и зачакахме влака. Колко хубаво стана, че преди да завали обилно се скрихме под навеса на гарата. Влакът дойде, притичахме през водната завеса и се качихме.

Още ненастанили се във вагона, някой извика: „Дъга! Вижте каква красота“. Голям цветен полукръг обхващаше голямо пространство. Пред нас ясно се очертаваше цялата дъга със всичките й нюанси. Под тази цветна арка беше бледо сиво, сякаш желаещо да се измъкне от тъмнината и да просветлее, а над нея черни облаци се притискаха, което още повече згъстяваше краската. А тя нежна и миловидна преминаваше от оранжево до крещящо жълто, оттам в тревисто зелено, преливащо в различни нюанси от светло синьо до тъмно синьо, завършвайки в наситено лилаво.

И друг път бях виждала дъга, но нейните цветове бяха по-бледи, губещи се и потъващи в облаците. За първи път наблюдавах контраст от тъмни и светли облаци, разделени от  цветен полукръг.
Не можехме да отклоним поглед от тази чудна гледка. Наближавахме следващата спирка, а от дъгата бе останал само единия й край, който бавно чезнеше във облаците.