Това се случило късно вечерта в едно индийско село. Един селянин отишъл да посети болен съсед на няколко мили от дома си, а на връщане било съвсем тъмното. Там, от където минавал, имало много змии, затова селянинът се страхувал да върви в тъмното. „Ами ако в тъмното настъпя змия?“ – мислел си човекът, треперейки като си мислел за тези ужасни създания.
Изведнъж, в несигурната светлина на луната селянинът видял нещо голямо, свит в средата на околовръстния път.
– Това е змия! – извикал бедния селянин и започна да се движи в кръг. – Помощ! Помощ! – викал той. – Змията ще ме убие!
Случило се така, че на близо имало и друг човек, който чул виковете му. Той бързо се завтекъл на помощ.
– Какво се е случило, приятел? ​​- попитал го той.
– Виж! Виж! – Извика селянинът, сочейки към предполагаемата змията. – Това е змия!
Човекът бил с фенер. Той предпазливо се приближил до онова, което лежало на пътя, вдигнал фенера и погледна под краката на селянина. На пътя имало навито въже, някой го бил изпуснал на пътя.
– Приятелю, по-спокойно, – каза човекът – Няма змия, само едно навито въже. Страхът ти е изиграл лоша шега!
Колко пъти сте взели намотано въже за една отровна змия, готвеща се да ви отнеме живота? Ти започваш да тичаш наоколо, оставяйки всичко на страха, лишаваш се от увереност и спокойствие, но в действителност е трябвало просто да погледнеш по-отблизо в краката си и да се увериш, че това е само една илюзия. Този страхът ви лишава от жизненост, сила и увереност. Той не ви позволява да се движите напред и да се развивате.

Мексикански художник Анхел Болиган се смята за един от най-добрите карикатуристи в света. Той е станал известен с необикновените си карикатури, които са в състояние да изтръгнат земята под краката на всеки.
Неговите сюрреалистични бележки за съвременния свят, иронични  и по свой начин задълбочени, носят лека тъга и карат мнозина да се замислят.
Според Анхел, хумор е най-разбираемият инструмент за комуникация. Авторът не се колебайте да го добавите към своите работи. И в това със сигурност е прав.
Вижте и сами се убедете.

Още в началото на кариерата си режисьорът Гайдай, при снимането на филма „Делови хора“ по новелите на О.Хенри, имал голям успех.
В него имало много режисьорски сполуки.
Преди Гайдай бил почти обсебен от звуците. Разхождал се, почуквал всеки предмет и се заслушвал.
Когато в „Делови хора“ при отвлечането на момчето му се тресат краката, се чува метален звън.
На въпроса:
– Защо го направихте?а
Гайдай вдигнал рамене:
– Не знам. Харесва ми, това е…. А после, критиците ще измислят нещо.
И наистина, един кинокритик написал, че металния звук на монета говори за това, че отвлеченото момче за мошениците, се явява като символ на богатство.

В различни страни и народи съществуват много смешни закони. Ето и някои от тях.
През 1313 г. Едуарт II  е издал закон, който забранявал да се умира в парламента.
В Тайланд не може да се появяваш на улицата без бельо.
В Лондон бремена жена може да ходи по малка нужда, където си иска.
Във Великобритения в неделя могат да се продават само моркови.
В Швейцария е забранено в неделя да се простира изпрано бельо, не могат да се мият автомобили и да се почиства тоалетната след 22 часа.
В Швейцария е забранено да се купуват проститутки.
В Сингапур е забранено да живеят сексуални малцинства.
Във Франция е забранено да се нарича Наполеон прасе.
На Аляска не можеш да се снимаш с мечка, но можеш да я убиеш.
В Шотландия всеки минаващ край вас човек може да ви помоли да използва тоалетната ви и вие сте длъжни да го пуснете.
Във Венеция е забранено да се хранят гълъбите.
В град Тропея, Италия, е забранено дебелите и грозни жени да бъдат на плажа разсъблечени.
В Тайланд не трабва да се настъпва банкнота, тъй като на нея е изобразен краля. А за неуважение към монарха се присъжда затвор.
В Хонконг жена може да убие мъжа си, ако ѝ е изневерил, но само с голи ръце, а любовницата му – с каквото си иска.
В Китай голи момичета могат да се гледат, но не и голи крака на облечените. Нарушилите това право ги очаква затвор.

 – Е, – обобщи умът, – ние се влюбихме. Това е прекрасно, но на кого да благодаря за това?
– На нас, разбира се, – казаха очите, – ние първи я видяхме!
– Ха, – казаха ушите, – според вас ако беше сляп, нямаще да се влюби? Не, чрез нас той чу нежния ѝ глас!
– Глупаци, всичко е във феромоните или както там ги наричат! – засмял се носът. – Съвремената химия е доказала, че именно чрез обонянието ….
– Да, но ния първи я докоснахме! – прекъснаха го ръцете.
– Ако ни нямаше нас, той нямаше да може да отиде до нея, – важно заключиха краката.
– А ти какво правеше през цялото време? – обърнал се умът към сърцето.
То почервеня:
– И аз …. няма значение…. толкова много се смутих …
Умът само леко се усмихна…