В края на 19-ти век, на железопътната линия към Кейптаун  работил стрелочникът James Wide, който бил загубил при инцидент двата си крака.
След известно време той купил от пазара павиана Джак. James обучил павиана да го вози на количка от дома му до сигналната бутка.
Павианът помагал и при превключване на сигналните лостове.
Веднъж в жп управлението посъпила оплакване. Wide по чудо не бил уволнен.
James поискал да се проверят способностите на павиана. Той отлично се справил с всички тестове и е бил нает на работа.
Джак е работил като стрелочник до смъртта си, и се казва, че не е направил нито една грешка.

X1 Water Bike е доста необичайно водно колело, което изглежда доста необикновено в сравнение с други подобни превозни средства.
То е средство за онези, които, дори и докато си почивате на водата, не иска да се раздели с любимия си велосипед. Този катамарана осигурява пътуване  по вода, както по твърдата повърхност.
За разлика от други водни колела този има характерното за спортен велосипед, където велосипедистът забележимо е навел тялото си напред, а не се е облегнал удобно или се е изправил перпендикулярно на повърхността на водата.
Управлението на X1 Water Bike става, както и на обикновен велосипед. За завои,  волана се завърта наляво или надясно. Единствената разлика е, че този катамаран не е толкова пъргав като наземен велосипед.
X1 Water Bike може да ускори до скорост от 10 километра в час, движейки се изцяло от силата на човешките крака.
Когато е сгънат X1 Water Bike е много компактен и лек, той дори може да се транспортира в багажника или на покрива на колата. Понтоните на това водно колело са направени от гума, както на надуваемите лодки. И най-тежката част на превозното средство е алуминиевата рамка. Така че пренасянето на X1 Water Bike от място на място може лесно да става дори само от един човек.

Руско говорящи евреи решили да покажат на детето си, родено в Израел, техните предци.
Пристигнали в Санкт Петербург. Детето се възхищавало от мостовете, дворците. Накрая го завели и в Лятната градина.
Детето имало небесно сини очи и руси къдрици. Не момче, а кукла. Изпреварващо връстниците си във всяко отношение. То живеело с родителите си в град Назрет.
Като се разхождали в Лятната градина момчето видяло старица седяща на една пейка,  стенеща от болка.
Пет годишното момче, което било много общително, приближило възрастната жена и съчувствено попитало:
– Боли ли ви много?
– Да, – отговорила бабата, – аз съм стара. Боли ме гърбът. Краката не ме държат….
И почувствала съчувствие в това малко дете, запонала да разказва за своите болки и скърби. В една от паузите момчето повдигнало огромните си, пълни със съчувствие очи и искрено казало:
– Бих искал нищо да не ви боли.
Трогната бабата попитала:
– Ти си добро момче. От къде си?
– От Назарет.
Изведнъж бабата затворила очи и припаднала…..

Скоро се родило конче, но то от всичко се страхувало. Силно треперело. Краката му били слаби, подгъвали се и често падало.
Когато виждало другите коне, леко и свободно да се носят по полето, то се свивало до майка си и с тихото си гласче казвало:
– Ще стана ли и аз някога такъв?
– Не се страхувай, дете мое, – казвала кобилата. – Ти си роден, за да бягаш бързо. Ще дойде време и ще започнеш бързо и леко да скачаш.
„Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Това се случило късно вечерта в едно индийско село. Един селянин отишъл да посети болен съсед на няколко мили от дома си, а на връщане било съвсем тъмното. Там, от където минавал, имало много змии, затова селянинът се страхувал да върви в тъмното. „Ами ако в тъмното настъпя змия?“ – мислел си човекът, треперейки като си мислел за тези ужасни създания.
Изведнъж, в несигурната светлина на луната селянинът видял нещо голямо, свит в средата на околовръстния път.
– Това е змия! – извикал бедния селянин и започна да се движи в кръг. – Помощ! Помощ! – викал той. – Змията ще ме убие!
Случило се така, че на близо имало и друг човек, който чул виковете му. Той бързо се завтекъл на помощ.
– Какво се е случило, приятел? ​​- попитал го той.
– Виж! Виж! – Извика селянинът, сочейки към предполагаемата змията. – Това е змия!
Човекът бил с фенер. Той предпазливо се приближил до онова, което лежало на пътя, вдигнал фенера и погледна под краката на селянина. На пътя имало навито въже, някой го бил изпуснал на пътя.
– Приятелю, по-спокойно, – каза човекът – Няма змия, само едно навито въже. Страхът ти е изиграл лоша шега!
Колко пъти сте взели намотано въже за една отровна змия, готвеща се да ви отнеме живота? Ти започваш да тичаш наоколо, оставяйки всичко на страха, лишаваш се от увереност и спокойствие, но в действителност е трябвало просто да погледнеш по-отблизо в краката си и да се увериш, че това е само една илюзия. Този страхът ви лишава от жизненост, сила и увереност. Той не ви позволява да се движите напред и да се развивате.