Един „горещ“ християнин започнал сериозно да изучава Библията. Първо прочел Битие, Изход ….. и стигнал до книгата на Исус Навин.
На тази книга той сериозно се спрял, защото в нейния край прочел, че Исус умрял, а в Евангелието от Марка, че е възкръснал.
Този теологичен проблем, едва не го съборил и добре, че не станал повод да загуби вярата си.
В крайна сметка, след като поговорил с пастора си, той разбрал всичко.
Е, понякога и такива неща се случват.
Не позволявай, Боже да загубя вярата си и да се усъмня в светостта Ти.
Нека гордостта да не възтържествува и да не бъда сама сред хората.
Не допускай да преживея децата си и от мъка разума си да загубя.
Не давай на греховете си да служа и да ги повтарям отново, както преди.
Не позволявай сърцето ми да се вкорави и приятелството ми да се измерва с това, което притежавам.
Не разрешавай в мъки да умра, непокаяна да бъда преди края.
„Чуй вопъла ми, Господи! Дай ми капчица любов и смирение!
За всичко, което съм и имам Ти благодаря. Води ме по пътя на спасението!“
Денят беше слънчев, топъл, но не горещ. Нищо не говореше за това, което щеше да се разиграе пред очите на живеещите в този комплекс.
Накъдето и да погледнеш се виждаха блокове и тук там малко зеленина. Бетонните великани изправяли снага, достигаха понякога до десетина двадесет етажа.
Сивото ежедневие смачкваше хората и не им даваше време да се усмихнат, да отпочинат от труда си през деня. Мисълта за безработицата и страха, че не могат да се плащат сметките, бе пленила повечето хора и не им даваше мира.
По улицата вървеше престарелия свещеник Николай. Изведнъж той чу викове и насочи погледа си на там.
На перваза на един от балконите бе стъпила възрастна жена. Явно бе решила да сложи край на живота си.
Някой се бе обадил веднага в полицията. Дойде и линейка, но медицинският персонал не знаеше какво да прави.
Протойерей Николай се качи до апартамента, където стояха полицаи готови да разбият вратата. Първата му мисъл бе:
„Господи, смили се, помогни ми, тази жена има нужда от Теб“.
Николай повика жената и започна кротко да ѝ говори:
– Вероятно ви гнети някаква мъка и болка. В днешно време всички малко или много имаме някакви проблеми. …. Чуйте ме , Бог ви обича, той ви е подкрепял и до сега в най-трудните моменти от живота ви. Върнете се и си спомнете, колко пъти, Бащинската Му ръка се е протягала към вас и ви е извеждала от поредния кошмар. Не погубвайте живота си напразно….. Имате навярно деца и внуци, вие все още сте им нужна. ….Ако седнете и размислите върху проблемите си, Бог ще ви даде изходен път….
От жената идваха вопли,а след това се чу ридание…
Изведнъж вратата се отвори и жената подаде ръка на свещеника.
– Благодаря ви Отче, – каза тя още хлипайки, – каква голяма глупост щях да сторя……
Жената заплака силно с глас. Събралите се хора въздъхнаха облекчено, а някои от тях се разплаках заедно с нея ….
Бог бе се намесил и ужасната кървава трагедия не се бе разиграла….
Писма са се писали на различни носители.
В музея по пощенски и куриерски услуги в Красноярския край, във филиала на федералното единно предприятие „Пощите на Русия“ се намира писмо, написано на лист от магнолия.
То датира от 1954 г.
Това писмо е обявено сред 15-те победители на всерусийската акция „Експонат на пощенския музей“ през 2009 г.
В Сирия бил ранен епископа на Сирийско – Яковитската православна църква, викарият на Алепо Рабан Бутрос Касис.
Той е бил нападнат от въоръжени мъже, докато се връщал с кола от Хомс до Алепо.
Два куршума ударили епископа в рамото му. Той претърпял операция. Сега животът му е вън от опасност.
„Аз съм доволен да изпитам горчивината на кръста в единение с Христос и с такъв голям брой невинни хора, които страдат. Ние вярваме, че смъртта не е краят и че края е Възкресението “ – казал той.