Представете си, че можете да контролирате един изтребител с помощта на разума си. Вие не трябва да държите щурвала с ръце и с краката да натискате педалите, просто мислите и самолетът изпълнява  маневри според вашата мисъл. За много от нас това все още е само фантастика, но не и за Ян Шоерман.
Преди много години Шоерман била парализирана в резултат от рядко заболяване, но благодарение на невронните имплантанти и програмата на DARPA, сега тя е в състояние да контролира бионичните си крайници само с помощта на мисълта си. Благодарение на имплантите, тя е успяла да стане пилот на F-35 – военен симулатор.
Това е голямо събитие в развитието на технологиите на невроните имплантанти, но също така е и сериозно събитие в бъдещата технология на дистанционно управление. Лесно е да си представим, че бъдещите оператори на безпилотни самолети могат да изпълняват своите мисии от безопасен бункер, управлявайки машините си само със силата на мисълта си.

Съвременните хора по природа са скептици. Това се е случило, може би, защото са раснали, чели, слушали и гледали фантастични теории и предположения,а после забелязали, че животът е малко по-инакъв.
Чудовища не съществуват, както и Дадо Мраз, Снежанка, Баба Яга и т.н., но това не означава, че не могат да съществуват подобни същества.
Съществува мнение, че образа на Кракена е вдъхновен от среща с огромен калмар. Но колкото и огромен да е такъв калмар, той не може да разкъса лодка.
Скоро в Южния океан е забелязан колосален калмар. Смята се, че дължината на тялото му достига 14 метра, а очите и човката надминава тези на гигантски калмар.
За разлика от другите калмари, крайниците му са покрити с остри куки, които са сгънати навътре, а някои завършват и с три нокътя. А тези атрибути могат наистина да причинят значителни щети.

Съвременните технологии позволяват да се произвежда изкуствено сърце, изкуствен бъбрек, изкуствени крайници за хора и животни. Но до сега, лекарите не са имали възможност да направят изкуствена кръв и затова тя се взима от живи донори.
Но науката не стои на едно място. През лятото на 2014 г. екип от учени в Университета на Единбург представили веществото, което нарекли ​​“изкуствена кръв“.
Според учените, това вещество напълно повтаря физическите и физиологичните свойства на истинската кръв. То може да пренася кислород за насищане на тъкани с хранителни вещества, да регулиране температурата на човешкото тяло, да свързват различните органи и системи благодарение на сигналини вещества – хормони, да осигурява водно-електролитния баланс, стабилна работа на имунитета и други важни функции на тялото.
Създадено от стволови клетки вещество може да бъде прелято на хора с всякакъв вид кръв. В момента цената на една доза – 450 мл от това вещество е 145 евро. Но при промишленото производство, тази цена може да падне най-малко два пъти.
Появата на изкуствена кръв ще помогне да се избегнат проблемите, свързани с недостига на налична кръв. Разбира се, тя все още е малко по-скъпа, отколкото синтетичния ѝ аналог, но често има случаи, когато работата не е в цената, а наличието на тази важна субстанция.

Вероятно всички са гледали филма „Терминатор“, в която киборги успяват да се приспособят към абсолютно всички механични повреди и дори да регенерират. Скоро тези роботи могат да се появяват в реалния живот. Учените отдавна работят по тази технология, при която роботите ще бъде в състояние да се само поправят след повреда или просто да се адаптират към случая.
В бъдеще такива функции ще бъдат много полезни и практични за всеки човек. Обикновените хора трудно биха държали робот да кажем десетина години, при положение, че той може да се счупи или повреди. Именно в такива случаи ще е необходима технологията за самовъзтановяване. Така при всяка неизправност, роботът ще може да се поправи след известно време.
Изследователи от Сорбоната в Париж и Университета на Уайоминг в САЩ отдавна са се ангажирали в развитието на тази технология. Напоследък са показали, че са създали алгоритъм, който имитира поведението на ранено животно. То помага на робота да възстанови способността си да ходи след срив, т.е. да се адаптира към щетите. Учените описват своето изобретение както „интелектуален метод на пробата и грешката“.
С него, роботът може да поправи щетите само за две минути. При пробив той анализира ситуацията и избира един от най-подходящите варианти за адаптиране към повредите или липсващите крайници. Общо са му предоставени 13 хиляди различни подхода при механични повреди.

Зъбчатите предавки синхронизират движението на крайниците, а това дава възможност да се правят дълги скокове и насекомото да се вдига от земята със скорост до 4 метра в секунда.
При наблюдение с микроскоп и снимане с високоскоростна камера, правеща 5000 кадри в секунда, се видяло, че предавките заедно се завъртат при подготовка на насекомото за скок в този момент, когато неговите крайници се отблъскват едновременно от повърхността.
Всяка част се състои от два полукръгли сегмента с дължина около 400 микрометра съдържаща 10 или 12 зъбци. Радиуса на сегмента е около 200 микрометъра. Освен това две трети от окръжността изпълнява ролята на зъбчата предавка. Хлабината на механизма е толкова малка, че синхронизацията на движението не надминава 30 микросекунди.
Според изследователите, да се достигне такава точност за сметка на нервните импулси в продължение на около една милисекунда физически е невъзможно.