Децата са много впечатлителни. Те улавят неща, които за нас възрастните остават почти незабележими.
Днес Деси и Пепи гледаха филмче, където рибката успя да се освободи от аквариума и отплува към морето пред дупката на тоалетната.
Изведнъж децата се сетиха за своята водна костенурка. Стана им много жално за нея. Извадиха я от аквариума и със съсредоточени и сериозни лица я пуснаха в тоалетната.
За щастие родителите забелязаха това навреме и измъкнаха нещастната костенурка от там.
След неуспешният опит, децата приближиха аквариума и Пепи със жален глас каза:
– Бедничката ми костенурка. …., – гледайки нещастно животинчето с болка продължи, –  Ти  никога няма да видиш морето.

Според древната местна традиция, японска градина трябва да покаже криптиран символ на всичко  съществено. За изграждането ѝ са достатъчни пясък, растения и скали. Въздухът и водата запълват празнините в образуващия се пейзаж. Във водата, според мъдреците се отразява цялата красота на градината, а в тава отражение има скрит смисъл.
Използват се всички елементи на естествения ландшафт. Японските дизайнери все още създават многобройни екзотични японски градини, изпълнени с дълбок философски смисъл и омайна красота.
Архитектурата в тези градини прекрасно допълва естествената красота. Различни видове мостове, беседки, фенери, бамбукови огради и порти са заобиколени от камъни, които образуват определена загадка или символ. Някои от камъните са подредени във формата на животни. Такъв например, е символът във формата на костенурка, който обещава сигурност от външни атаки и вражеските набези на собствениците. Малките камъчета изобразяват морски или речни вълни.
Задължителен елемент на японската градина е Цуйубай. Така се нарича каменната чаша висока около половин метър, в която посетителите мият ръцете си преди чайната церемония. Обикновено градинската композиции е създадени от растения и цветя включени в японската традиция, което не я отделя от естествената, природната среда. Съставът на растителността в нея зависи изцяло от външните климатични условия. Това обяснява особеностите на японски градини в различни части на света.
Почвата в традиционната японска градина е смес от мъхове и лишеи, символизираща безкрайното течение на японски майсторство в градинарството. В съвременните японски градини се използват предимно морава трева и различни пълзящи храсти. Общото за всички тези места е малкият размер, компактно разпределение и нисък външен вид, позволяващ да се разгледат околните предмети.
За всеки японец японска градина е нещо като естествен храм, място за поклонение на твореца, който е създал цялата красота около нас.
Много чужденци са изпратени в земята на изгряващото слънце с една единствена цел, да проучат красотата на японската градина и след това да я повторят в страните си. Но дали са успели?

Ние всички знаем закон за естествения подбор на Чарлз Дарвин. Според него всички същества са произлезли от някакви първородни клетки, които се делили и вървели по своя еволюционен път. Това довело до голямо разнообразие на видовете. Всеки от тях си имал свой собствен начин за самосъхранение и самозащита.
Един от начините да оцелее капината са бодлите й. Те предпазват цветовете и плодовете й от нападение. Добър пример за такава защита са кактусите.
Когато костенурката почувства опасност тя се крие под черупката си.
Трети пример на успешна стратегия за оцеляване е огромния размер и несравнимата сила на слона. Той е спокойно тревопасно животно, което никой не закача, докато не го закачат. Слонът не се страхува, от никого и за защита не са му нужни нито бодли, нито черупка.
Ние, хората също имат различни защитни механизми. Загрижени сме повече за психическото си оцеляване, отколкото за физическото. Страхуваме се да не претърпим емоционална болка или обида. Ние имаме много страхове и слабости. Чувстваме се уязвими и неприети във враждебно обкръжение. Някои от нас имат емоционални механизми за защита, като растенията наподобяващи тръни.
Понякога, за да защитим нашето меко и чупливо  „аз“, ние крещим, обвиняваме и критикуваме околните. Ставаме саркастични, за да държим другите на разстояние. Така се чувстваме в по-голяма безопасност. Със всичко това казваме: „Погледни, колко съм страшен „?
Други реагират на емоционалните заплахи, като се скриват в „черупката“ си, като демонстрират безчувственост.  Но в такава обвивка оставаме самотни и изолирани.
Малцина от нас чувстват вътрешна сила, мир и хармония в себе си. В този случай ние можем да пренебрегнем обидите и нападките от страна на другите, както слона не вижда комар на гърба си.
Именно тогава ше можем да поддържаме вътрешния си мир и няма да участваме в малките и недостойни игри за самоутвърждаване, на който другите играят. Ще се научим да разбираме и да прощаваме.
Какво сте вие кактус, костенурка или слон?