От НАСА са съобщили за успешен експеримент за отглеждане на червена римска маруля на космическа станция.

Опита е проведен в специална лаборатория Veggie, в която са създадени необходимите за растежа на растенията условия.

Осветлението е било осигурено с червени, зелени и сини светодиодни лампи.

Марулята е отгледана в безтегловност за 33 дни. Семената са били доставени през април 2014 г. с товарен космически кораб SpaceX.

Тъй като растенията в космоса не могат да се поливат, влага се доставя до корените им чрез специална система.

На участниците от 44-тя експедиция ще им бъде позволено да изядат половината от новата „реколта“. Останалата част ще бъде опакована, замразена и изпратена за изследване на Земята.

Според НАСА, отглеждането на зеленчуци в космоса ще открие нови възможности при полетите на астронавти до други планети.

Специалисти на американската космическа агенция са разработили механизми, които могат да се движат по повърхността на кораб в открития космос.

Поради специално покритие такъв робот може да се „прилепи“ към обшивката на кораб без някакви последствия за него.

Подобно нещо може да се наблюдава при геконите, които се катерят по различни повърхности. Вътрешната страна на лапите на тези животни е покрита с микроскопични косъмчета.

Роботът на НАСА използва подобни на тези косъмчета, които са направени от синтетичен материал.

За сега специалистите активно изпитват робота Lemur-3, които може да бъде полезен за работата на Международна космическа станция.

Такива механизми ще бъдат полезни за ремонт на оборудване, което е излязло извън строя.
Освен това, такова залепвана на повърхността може да се използва за закрепване на различни предмети към космическата станция или кораб.

Науката винаги е била двигател на прогреса.

Желанието на човека да излезе извън пределите на Земята е предизвикало пробив не само в космическите технологии, но и в сферата на бита.

По този начин, много обикновени предмети са се появили благодарение на полетите в космоса.

Компютърната мишка е създадена за първи път от инженери на НАСА, за обслужване на бордовите компютри в условия на безтегловност.

Тези инженери са измислили концепцията и за първата флаш памет.

Руските експерти са разработили уникален костюм, който в случай на аварийна ситуация по време на работа в откритото пространство, е в състояние да върне на кораба или станцията астронавта. Светът все още няма такива разработки.

Системата за спасение, била внедрена в скафандър „Орлан“, който често се използвал в космоса. Уникалността на това устройство е, че всичко става автоматично, така че влиянието на човека е сведено до минимум.

Тестовете се провеждат на специален стенд на земята. А на станцията ще трябва да се установят някои радиомаяци, които ще управляват по радиосигнал спасителна система.

Известно е, че скафандърът ще има 16 микродвигателя, необходими за стабилизиране, обръщане и преместване в безтегловност. Важно е, че тук се използва реактивна струя, която е кислород под голямо налягане.

Устройството е доста умно. То може да определи разстоянието до кораба или станцията, а след това приеме необходимите решения. В този случай става въпрос за отдалечаване на разстояние повече от 100 метра.

Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.