Изведнъж в селото се изсипаха много брадати и дългокоси мъже. Всички те идваха от пустинята.
Работата на бръснарят Петър се увеличи неимоверно много. Вярно е, че печалбата му растеше, но той постоянно се чувстваше уморен. Нямаше много време за почивка.
Един ден при него дойде възрастен мъж. Лицето му бе обрасло прекалено много, а косата му бе до колене.
Всичко това бе някакво объркано валмо от косми, между които можеха да се различат две пламтящи очи.
Петър го изгледа отчаяно.
– Какво да се прави, – оправда се странника, – от десет години не съм се бръснал и подстригвал.
Петър вдигна рамене и започна обработката. Отне му доста време, докато откри лицето му, а за косата май му трябваше нещо повече от ножица, но се справи.
След бръсненето и подстригването имаше леки порязвания на брадата, едната буза и малка драскотина на главата.
– Ей, приятел, – засмя се най-после Петър, – идвал ли си преди при мен?
– Не съм, – уверено каза мъжът. – Ухото ми го отрязаха преди теб разбойниците в пустинята.