Един монах бил в напреднала възраст и си казал:

– Нуждая се от мазнина.

И посадил  маслина.

– Господи, – молел се монаха, – тази маслина се нуждае от дъжд, за да се укрепят нежните ѝ корени. Изпрати топли и благотворни дъждове“.

И Господ изпратил златен дъжд.

– Господи, – молел се монахът, – моето дръвце се нуждае от слънце. Изпрати ми слънце, моля Те.

И слънцето засияло със златните си лъчи между дъждовните облаци.

– Сега то се нуждае от студ, за да се укрепи тъканта му, – извикал монаха.

И дървото се облякло в брилянтен скреж, но през нощта умряло.

Тогава монахът отишъл при негов събрат монах, за да сподели своето странно и печално преживяване.

– Аз също посадих дърво, – казал му другият монах, – виж как е разцъфтяло. Но дървото си поверих на неговия Творец, Бога. Създавайки го Той знае по-добре от мен, ограничения човек, какво му е потребно. Аз не поставих условия, не му определих пътя и не дефинирах средствата. Господ сам изпрати за него всичко необходимо. Аз така и го помолих: Изпрати бури, слънце, вятър, дъжд и студ за негова полза, както намериш за добре. Ти си го сътворил, Ти знаеш най-добре, от какво се нуждае то.

Корените на този празника идват от народното поверие, според което птиците си избират партньори, с които могат заедно да изградят семейно гнездо.

Честта за появата на Деня на Св. Валентин, като празник на влюбените,  принадлежи на поета Джефри Чосър, който е написал поемата „Птичи парламент“.

Поемата според експертите е завършена на Денят на влюбените 14 февруари, но за годината не се знае точно. Някои смятат, че това е 1383 г.

„Птичи парламент“ е най-ранната поема, в която се споменава Деня на св. Валентин като особен ден, свързан с любовта и избора на младоженец.

В нейната основа лежи древното поверие за птиците. Макар и алегорично тя разказва за хората, за техните страсти и даже за конкретни събития, които тогава са се случили в Англия.

Става дума за сватосването и женитбата на Ричард II и Анна Бохемска или предполагаемият брак между Ричард и френската Мери.

Дядо Калин седеше на пейката и се усмихваше на приближаващия Страхил. Той му беше като внук, въпреки че нямаха никаква роднинска връзка. Страхил помаха с ръка на стареца и се забърза към пейката. За младежа дядо Калин беше повече от учител. Той винаги идваше при него за съвет и мъдрост.

– Радвам се да те видя, – каза старецът.

– Аз също, – засмя се добродушно младежът . – Скоро четох, че  криза в живота, болест, съвет, убеждение, кара всяка клетка от тялото да тръпне, за да усети човек, какво трябва да направи.

– Не е важно какъв иска да бъде човек, важното е какъв е създаден да бъде, – каза дядо Калин. – Дали работиш във фирма, болница или училище, дали си предприемач, спортист, художник, певец, родител, който отглежда децата си, каквато и роля да има в живота, човек решава да даде най-доброто от себе си, за да служи на другите.  И всичко това е съпроводено с израстване.

– Колко време продължава това израстването? – попита Страхил.

– Това зависи от човека, – каза старецът, – но ти не се плаши, Бог ще направи всичко и ще ти помогне да израснеш.

– Да, но понякога израстването е много трудно, – смръщи вежди Страхил.

– Това е вярно, – съгласи се дядо Калин. –  В процеса на растеж ще преживееш неща, който ще те издигнат до ново по-високо ниво. В същото време трудностите и предизвикателствата, ще заздравят корените ти. Ще бъдеш подрязван и ще преживееш неща, които ще ти изглеждат като пречки, но целта им е да израснеш до онова, което си призван да бъдеш.

– Знам за тези предизвикателства, – усмихна се Страхил. – Баща ми казваше, че Божиите дарове не идват в луксозни опаковки, а често се появяват като бедствия, които ще разрушават моя свят, за да мога да изградя живота си на здрава основа, изпълнен с вяра и доверие. Но какво да правя с тези, които се опитват да ме разколебаят?

– Такива има навсякъде, – махна с ръка старецът. – Вярата ти трябва да бъде по-силна от мнението на другите. Освен това, ти ще се сблъскаш и със скептика в себе си. Точно в такъв момент ентусиазма и желанието ти, трябва да надвият страха и съмненията. Запомни едно, Божият замисъл е много по-добър от твоите намерения. Имай доверие в Божиите планове и ще постигнеш много повече от това, което си очаквал.

– Но аз съм обикновен човек.

– Не е нужно да си велик, за да дадеш своя принос. Просто служи с по-голямо желание. Бог ще ти помогне да преодолееш съмненията си, ще те благослови, а чрез теб ще благослови и другите.

– Ще трябва да се преборя и със завистта. Знаеш ли, че когато видя някой по-добър от мен, се разочаровам и обезсърчавам.

– Никога не се сравнявай с другите, – каза дядо Калин. – Най-големият враг на израстването е ниското самочувствие и убеждението, че от теб нищо не става. Това, че някой има по-голям материален успех или е достигнал по-високо обществено положение, не означава, че е по-важен от теб. Когато осъзнаеш същността на израстването ще разбереш колко си нужен. Това важи не само за теб, а за всички, защото всеки има дял в изграждането на Божието царство.

Страхил получи доста голяма доза мъдрост и му трябва време, за да обмисли думите на стареца. Той разбираше, че дядо Калин е прав. Старецът доста ясно виждаше нещата, въпреки слабите си очи.

– Довиждане, дядо Калине, – каза младежът, – трябва да вървя, но пак ще намина.

– Бог да бъде с теб, синко и да оправи пътеките ти, – благослови го старецът.

Това произведение е сформирано въз основа на приказки, които Дж. Р. Р. Толкин е измислил за своите деца.

Книгата е преведена даже и на латински.

В началото на 1940 г е имало план тази книга да се публикува в Германия, но цензурата на Третия райх поискала потвърждение от автора, че той няма еврейски корени.

Толкин отговорил: „Съжалявам, че нямам никаква родствена връзка с този талантлив народ“. За това книгата е преведена на немски език едва през 1957 г.

През 1965 г книгата е публикувана в САЩ с меки корици. Илюстраторката Барбара Реминтънг не могла да прочете книгата. Поради тази причина на корицата тя нарисувала лъв, щраус и дървета с луковични плодове.

Много страни днес живеят според Грегорианския календар. Негова „прародител“ се смята, че е Юлианския, чийто „корени“ са от календара на Древния Рим.

Всичките имена от съвремения календар могат да се похвалят с древноримски произход.

В Древния Рим започвали годината от месец март. В един от най-древните календари, наричан календарът на Ромул, годината имала 10 месеца, но те можели да поберат само 304 дни. Тогава не са съществували януари и февруари.

По време на реформирането на календара Тарквиний привел изчислението на годината към лунно слънчевия цикъл. Така се появили януари и февруари, който имал 29 дни, а във високосна година 30 дни.

Следващата голяма реформа на календара се „приписва“ на Гай Юлий Цезар. Били въведени три поредни години по 365 дни и четвърта с 366 дни. За да се ознаменува това събитие бил преименуван един от летните месеци на юли.

Следващият, който се „увековечил“ в календара е Октавиан Август. Август имал четен брой дни, а това носело нещастие, за това месецът на императорът бил увеличен с един ден. Днес, след юли с 31 дни, следва август също с 31 дни.

Денят прибавен към месец август бил взет от февруари. За това сега вторият месец от годината има 28 дни, а на високосна година 29 дни.