Това е отхрачващо и болкоуспокояващо средство. Прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни заболявания.
На български се нарича още: бял крем, бял тъжек, флорентински крем, градинска перуника, кремък, магарешки уши, манастирско цвете, пеперуга, ружен, син крем, синя ружа, турско цвете, тъжък, хурка.
Използва се коренището. То съдържа до 0,2% етерично масло с главна съставка кетонът ирон, еугенол, ацетофенон, гераниол, линалоол, нафталин, терпени, олеинова, лауринова, бензоена и др. киселини, бензоен, оцетен алдехид, феноли; нишесте, слузни вещества, восъци, смоли, глюкозида иридин, занароза, тлъсто масло, дъбилни вещества, органични киселини, минерални соли и други.
Отглежда се като културно и декоративно растение из цялата страна. Популярно е в почти цяла Европа.
Билката има отхрачващо, общо укрепително, нервоуспокоително и болкоуспокояващо действие. Прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни заболявания. Подобрява функциите на задстомашната жлеза.
В твърде големи дози са възможни нежелателни ефекти от страна на храносмилането и нервната система.
Ето и една от рецептите за прилагане на билката.
2 чаени лъжички ситно счукан корена се залива с 1 чаша вряла вода и след няколко часа се прецежда. Запарката се пие се за 1 ден.

Горската теменуга има слабо диуретично и потогонно действие. Билката успокоява нервната система, има и слабо хипно-седативно действие.
В народната медицина горската теменуга се прилага още при нервно безпокойство, нервно сърцебиене, хистерия и безсъние, използва при коклюш, както и при някои сърдечни заболявания, придружени с оточни състояния.
Цветовете ѝ имат отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, омекчително и секретолитично – втечняващо бронхиалните секрети действие.
Горската теменуга е намерила широко приложение за лечение на заболяванията на дихателната система. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма.
Външно се употребява при различни дерматити, кожни зажолявания. Действа дезинфекционно върху лигавицата на бронхите, което води до стихване на възпалителния процес.
Билката увеличава количеството отделена урина, което според много специалисти, обуславя свойството ѝ да понижава кръвното налягане.
Цъфти през пролетта – март и април.
От горската теменуга се използва надземната част, коренището с корените и цветовете на растението.
Ето и как се употребява.
Две супени лъжици от билката се добавят към 500 мл топла вода. Трябва да престой около 2 часа, след което се прецежда и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно. Отварата действа успокояващо на нервната система.
Две чаени лъжички ситно нарязана горска теменуга се залива с 250 мл студена вода и се оставя да престой 1 ден. Това е еднодневната доза. Лекува хистерия и безсъние.
От горската теменуга се приготвя и сироп по следния начин. 50 г ситно нарязана билка се залива с 300 мл вряща вода и се оставя едно денонощие да престой. След което се прецежда и се смесва с 200 г захар. Приема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма и коклюш.
В големи дози отварата от горска теменуга дразни храносмилателния тракт и може да причини гадене, повръщане и диария!
Коренището и корените на горската теменуга, съдържат етерично масло с метилов етер на салициловата киселина, сапонини, около 0,04% горчиво вещество и други.
Надземната част съдържа етерично масло с виолотозид – метилов естер на салициловата киселина, сапонини, слуз, одоратин – вещество, което понижава кръвното налягане.
Цветовете съдържат 0,03% етерично масло с метолов етер на салициловата киселина, еднопръстенни ненаситени кетони с теменужна миризма, виолорутин, цианин – синьо оцветено багрило, киселини, слуз и захар.
Горската теменуга расте из храсталаци и просветлените широколистни гори в цялата страна до 1000 м надморска височина.

Аспарагусът има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове и снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.
В народната медицина отвара от него се прилага при отоци и задържане на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система.
Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата и заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.
Ето и как се употребява.
Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички от билката и 250 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
От коренището на растението се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки се използуват като деликатесен зеленчук. От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.
Билката се прилага под форма на запарка. Две супени лъжици от зайчата сянка се запарва с 500 г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 60 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие 3 пъти дневно по 150 г 15 мин преди ядене.
Аспарагус съдържа следните лечебни съставки: инулин, аспарагинова киселина, 8 фруктоолигозахариди.
Изолирани са още ситостерол, сарсасапогенин и 9 стероидни гликозида, наречени аспарагозиди. Другите съставни съединения включват аспарагин, тирозин, сукцинова киселина, аргинин, мазнини и захари.
Аспарагус се среща като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната.

След като си прочел сума книги и видял много неща, стигаш до извода, че по-лесно е да се отговори на големите житейски въпроси, отколкото на малките.
Защото големите са само няколко на брой и с тях човечеството се е занимавало векове наред и гениални умове са ни завещали своите решения. А малките са стотици и никой не си губи времето да им търси отговор, и всеки ги решава, както случаят му подскаже.
Но малките въпроси бяха само тънки разклонения на по-големите, а по-големите на възловите, и всичко бе заловено едно за друго тъй гъсто преплетено, че приличаше на едно огромно хаотично разклонено коренище.
И аз пъплех като дребно насекомо из това чудовищно коренище и понякога си казвах: „А, ето го най-после изхода!“ – но това не бе изход, а само преход към следващия гъсталак.
Понякога си виках: „А, ето го най-сетне важното и основното!“ – но когато загребях с две ръце в него, наново установявах, че шепите ми са празни.