„Ония пък, които слизат на морето в кораби и вършат работи в големи води, те виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбочините“.

Който все още не е познал, че всеки духащ вятър е благоприятен за Небето, той се явява калфа, а не майстор в своето изкуство. Мъртвата тишина на никого не носи полза.

Северният, южният, източния или западния вятър няма значение кой, но всеки спомага за достигане на блажения пристан.

Стреми се само към едно. Задръж се в открито море и не се страхувай от бурните ветрове.

Молете се, както се е молил стария рибар:

– Господи, изпрати ни в морето в дълбоки води. Тук се намираме близо до скалите, така че и най-малкия вятър, с помощта на сатана, ще ни разбие на парчета. Господи, изпрати ни в морето, където ще бъдем на простор, за да удържим славна победа.

Запомнете, че часът на изпитание измерва степента на нашата вяра. Вяра, която не е способна да понесе изпитанията, не е никаква вяра, а плътско доверие.

Вяра, която се показва само при хубаво време, не е вяра.

Приблизително на 23 километра от бреговете на Холандия в суровото Северно море е поставена плаваща бариера. Този прототип е в стадий на тестване. Неговата основна задача ще бъде да събира морските и океанските пластмасови отпадъци.

Сто метровата конструкция е разработена от екологична неправителствена организация. Особеността на бариерата е в това, че тя ще се справя с тази задача и при лошо време.

Тази система включва много дълги плаващи бариери. Те ще помагат да се хване и събере боклука. Системата също така включва котва, която ѝ позволи да остане на едно място.

Природозащитниците твърдят, че тази система е по-евтина от обичайното такова почистване, когато кораби улавят с мрежи пластмасовите отпадъци.

Факт е, че в Сан Диего се намира кораб „Сан Паскал“, който изцяло е направен от бетон. Дължината му е 131 метра, а Че Гевара го е използвал по време на революцията, където е държал пленените през 1920 година.

Този кораб е проектиран като петролен танкер, но по-късно се превръща в хотел, а след това станал склад и накрая наблюдателен пункт.

През 1990 г. този хотел е придобил статус на хотел. След това започва да се определя като удобен кораб с ресторант и бар. Да попаднеш в такова заведение, можеш единствено с лодка.

Сега този кораб е изоставен, а в неговите трюмове все още се пази захар, чиято миризмата може да се усети от далече.

В металните кораби има един малък недостатък. Те са склонни да ръждясват и изискват внимателна поддръжка.

Бетонните варианти практически не ръждясват и не изискват разходи по време на употребата им.

Учителката разказваше историята за лайнера, който се бе разбил:

– На кораба имало една семейна двойка, която успяла да стигне до спасителната лодка, но там имало само едно място. Изведнъж мъжът избутал жената си във водата и се качил в лодката. Съпругата извикала преди окончателно да потъне.

Тук учителката спря за малко, а след това попита:

– Как мислите какво е извикала жената?

Повечето от децата казаха:

– Мразя те!

– Как може да съм била толкова сляпа?!

Учителката се обърна към Стефан, който през цялото време мълчеше:

– А ти как мислиш, какво е извикала тя?

– Погрижи се за детето ни, – отговори с тъга Стефан.

Учителката бе изненадана:

– Знаеш ли тази история?

– Не, но същото каза баща ми на майка ми преди да почине, – повдигна рамене Стефан.

В очите на учителката се появиха сълзи.

– Правилно. Корабът потънал. Мъжът се прибрал у дома и сам възпитал дъщеря си. Минали години. Този мъж починал. Дъщеря му разглеждала нещата му. Намерила дневника му, в който прочела следното:

„Тя беше болна от рак, преди да предприемем това пътуване. Не ѝ оставаше много да живее. Боже, колко много ми се искаше аз да бях потънал, а не тя, но заради дъщеря ми, не можех. Оставих я там насред океана…..“

Класът мълчеше. Разказът ги бе трогнал.

Те бяха разбрали, че не винаги пред изглеждащото добро се крие наистина добро и че под прикритието на привидно лоша постъпка, може да няма предателство.

Не съдете според това, което сте видели. За същността на много постъпки дори не бихме и подозирали….

Според американските биолози най-опасния за хората остров е змийския остров Ilha Da Queimada Grande.

Островът е малък. Площта му е 33 кв.метра и се намира близо до югоизточното крайбрежие на Бразилия.

В настоящия момент не е желателно да попадате на него, защото може да бъде застрашен живота ви.

Почти цялата територия на острова е пълна със различни видове змии.

Най опасната за хората е златната змия, чието ухапване води до бързо умъртвяване на тъканите на жертвата.

Дори биолози, които изследват живота на змиите на острова, получат специално разрешение и плуват до брега на острова само с кораби на морския флот на Бразилия.