Очите на учените са обърнати към океана. Преди всичко, те са привлечени от огромния му енергиен потенциал. През последните години започнаха да развиват някои интересни проекти за морските възобновяеми енергийни източници.
SkySails е германски проект, който предлага да се използват силните ветрове в морето като постоянен източник на електроенергия. Необичайността на проекта се състои в неговата уникална конструкция. Това е евтина и проста конструкция поставена на ниска опора, състояща се от генератор, компютър и барабан с въже. Въжето с помощта на компютърни алгоритми задържа във въздуха платно. В потока от въздух платното се вдига, като хвърчило, а след това пада надолу. По време на това движение се върти барабан, който генерира енергия. Ако времето е лошо или се измени вятърът, компютърът поддържа максимално ефективността на устройството и предпазва платното от разкъсване.
Тази ветрена конструкция има предимства в сравнение с конвенционалните вятърни турбини с вертикални лопатки. На първо място, няма нужда от изграждане на скъпа опора, фокусирани върху максималната сила на ветрове на по-голяма височина. Платното може да достигне до големи височини и да хване вятъра на височина от 200 до 800 м в зависимост от времето.
SkySails може да се използва на борда на кораби – като допълнителен източник на енергия.

Местни експерти все още не са в състояние да установи произхода ѝ.

Топка е с тегло над шест килограма и има обиколка от около 1,1 метра. Паднала е близко до село Онаматунга. Намерена е от местен фермер. Наблизо живеещите твърдят, че чули силна експлозия в района, където е паднал предмета.

Изглежда топката е куха. Направена е от метална сплав, която се използва при космическите кораби.

Това не е единственият подобен инцидент. Съобщения за открити подобни находки в Африка, Южна Америка и Австралия са често срещани.

Веднъж морето се уморило. Дошли му до гуша тълпите от почиващи по крайбрежието му. Освен това, то се огорчило, че не го уважават, защото хвърляли във водата му всякакъв боклук. Морето се възмутило:

– Да стърчиш в тази жега и да работиш ден и нощ, без да ти благодарят. Но почакайте! Ще си взема почивка и тогава да видим как ще си почивате без мен!

Морето решило да прекара почивката си в планината и незабавно се отправило на път.

На следващата сутрин, всички собственици на хотели, магазини, ресторанти, платени плажове едва не умрели от инфаркт.

– Ние сме разорени. Морето е изчезнало, сега всички почиващи ще се разбягат.

На това разчитало и разгневеното море.

Никога преди не са се събирали толкова много хора на брега. Те идвали от цял свят, за да видят изсъхналото морско дъно. Тук се намирали стари обувки, водорасли, залежи от сол, чудесни раковини, да не говорим за потъналите кораби сред, които били римските триреми и венецианските галери.

Започнал лов на съкровища. Едни търсели златни гердани, пръстени и гривни, други изчезнали удавници, а трети антични амфори и стари котви.

Хиляди машини се плъзнали по бившето морско дъно.

През това време морето, което почивало на планината, много се ядосвало, че никой не си спомня за него. Накрая решило да се върне.

Но имало и друга причина. На върха се оказало много неудобно. Трудно се удържа вода на върха на планината.

Освен това наближавала есента и морето се страхувало да не замръзне и да се превърне в гигантски ледник до следващото лято. И тогава то започнало бавно да се спускат по планински потоци и реки, докато се върнало на предишното си място.

Един от най-известните шумерски царе е Гудва. Твърди се, че е бил владетел на земите от Нипур до Урук. Но не е независим, а само наместник на кутийските царе.

Гудва разгръща огромна строителна дейност и организира множество търговски експедиции. С кораби докарва различни стоки като кедрово дърво от Ливан, злато от Мала Азия и мед от Иран. По вода се пренасят строителни материали, нужни за изграждането на храма на Нинригсу.

Върху купата на цар Гудея, срещаме един от най-древните символи – кадуцеаят. Той представлява пръчка около, която са овити две змии в противоположна посока.  На практика това е жезълът на Хермес, познат със своите тайни, „херметически” знания. Същата форма има и българската сурвачка.

През 2016 г. в Южна Корея планират да създадат робот, напомнящ на голям бръмбар, който да изучава морското дъно на дълбочина 6 километра. Апарата ще бъде използван за изследване на потънали кораби.
За 5 години правителството на страната е отпуснало за тази разработка 13 милиона евро.
Роботът ще плува със скорост 0,3 м/сек и ще се движи по дъното с 0,5 м/сек.
Той ще може да изследва и природната фауна.
Роботът с шест крака е оборудван с камери с висока разделителна способност и акустични сензори.