Изследователи от Политехническия институт във Валенсия за първи път са успели да скрият триизмерен обект от звуковите вълни. Като „мантия невидимка“ са използвали по-конвенционални пластмасови пръстени, създадени с 3D принтер.

Технологията не е перфектна, но в бъдеще може да се използва за намаляване на шума, защита на кораби и подводници, скривайки ги от врага.

През последните няколко години, учените са направили редица опити за разработване на наметало, което би могло да попречи на дисперсия на светлинни и звукови вълни около обекта.

Въпреки това, основният недостатък на този подход е, че за маскиращите обекти са необходими синтетични материали, които са трудни за производство.

Изследователите от Политехническия институт на Валенсия са използвали 60 пластмасови пръстени, размерът на която е изчислена чрез компютърни алгоритми.

Пръстенът поставен около обекта е пластмасова сфера с диаметър 8 см. Тази структура на пръстена води до налагане на вълните и тяхното гасене. Невидимост се проявява само в случай, че вълната има честота 8,55 KHz и когато звуковите вълни произхождат от определена точка.

В бъдеще учените планират да изградят пелерина на невидимостта, който ще прикрие обекта от вълни с различни честоти, независимо от местоположението на източника на звука. Проектът е частично финансиран с подкрепата от Службата на Военноморските изследвания на САЩ, които се интересуват от създаването на системи, която може да се скрие подводници от сонар.

С помощта на смазването се пускали кораби във водата
Ето защо през Средновековието хелингите, наклонени брегови площадки за изваждане и пускане на корабите във вода, били покривани с отвратително хлъзгава животинска мазнина.
На робите се падала рискованата работа, да избутата подпорите под кораба.
В последният момент робът е трябвало да се махне от пътя на кораба. Ако се подхлъзнел, кораба го смазвал, а ако оживеел дарявали му свободата.

На един железопътен мост работил един пазач механик. Реката била плавателна и когато идвали кораби, моста се повдигал с помощта на електрическа енергия.
В стаята на дежурният имало окачено разписание на влаковете и надпис: „20 минути преди идването на влака, моста трябва да е спуснат“.
Веднъж се случило така, че малко преди да мине пътническия влак, дошли три парахода, които давали сигнал, пазача да вдигне моста.. Според инструкциите по това време мостът не трябвало да се вдига, но пазачът си помислил, че за да вдигне моста са му нужни само няколко секунди, корабите ще се придвижат за няколко минути и после спокойно ще го свали.
Но се случило нещо, което не било предвидено. Един от корабите заседнал под моста и не можел да се движи нито напред, нито назад.
Наближавала катастрофа. Дежурният на моста не можел да спре приближаващият се пътнически влак, който с голяма скорост влетял в реката. Много от пътниците загинали. Пазачът бил шокиран от случилото се и го откарали в болницата. Той скубел косите си и крещял:
– О, ако можех…!
Коя била причината за трагедията? Неточно изпълнение на инструкцията. Така е и в духовно отношение. Трябва винаги да бъдем точни в изпълнението на Божиите заповеди, в противен случай можем много горчиво да заплатим пренебрежението си спрямо Словото Божие.
Божието Слово е сила, която ни предпазва от всички заблуди. То е надежден меч за защита, светлина в тъмнината и компас показващ правилната посока в живота.

Настъпила вечерта. Един човек взел една малка запалена свещичка и започнал да се изкачва с нея по една дълга и вита стълба.
– Къде отиваме? – попитала свещичката.
– Ще се изкачим на кулата, за да осветим пътя на корабите.
– Но нито един кораб не би могъл да види моя пламък, –  възразила свещичката.
– Дори светлината ти да е слаба, казал човекът, ти продължавай да светиш колкото можеш, а останалото остави на мен.
Стигнали върха на кулата. Човекът приближил към една голяма лампа и я запалил с помощта на малката свещичка. Скоро големите огледала зад лампата отразили лъчите и светлината се разпръснала на километри наоколо, навътре в морето, осветявайки пътя на корабите.
Така както една малка свещичка може да запали огромен огън и да посочи пътя на хората, така пламъкът в твоето сърце и добрите ти дела могат да променят живота на мнозина, дори и да не го осъзнаваш.
Просто бъди светлина за хората около теб, като фар който направлява корабите към безопасното пристанище.

Звучи нелогично, а нима слоновете плуват?
Ако отидете на Адаманските острови, ще узнаете, че е останал един единствен плаващ слон.
В Индия слоновете се използват за работа отдавна. Трябвало да преместват тези гиганти от един остров на друг и самите животни се научили да плуват.
Преди 15 години на островите се появили кораби и камиони, които били къде-къде по ефективни при превозване на товари.
В резултат на това слоновете били продадени на континента или на международни зоологически градини. Останал само Раджан. Той е в напреднала възраст и плува само по сутрин 5 минути на ден и то рано сутрин около 5:3о часа, за да избегне големите вълни.
Плажът, на който плува Раджан е невероятен, много пътеводители подчертават, че е най-красивия плаж в Азия.