Популярното сътрудничество между художници-флористи Flower Council of Holland е създало истински цветен шедьовър за Националната галерия в Лондон, под формата на копие на картина на известен майстор.

26 500 свежи цветя са били необходими за изготвяне на копие от цветя на известната картина на фламандски художник Амброзиус Босхарта Големия, която се нарича „Натюрморт от цветя във ваза Ван Ли“.

Той е художник от златния век на холандското изобразително изкуство, което се е славело със своите натюрморти с цветя. Придобиването на картините му е голяма гордост за Националната галерия.

Копие на тази картина направено от цветя е било създадено по случай откриването на изложбата от фламандски и холандски художници.

Полската Национална банка на Полша е обявила нова възпоменателна банкнота от 20 злоти. Тя е посветена на 1050-та годишнина от кръщението на Полша.

През 996 г. езическият княз Мешко I е приел християнството. Това събитие се смята за едно от най-фундаменталните в историята на Полша. Поляците смятат Мешко I  за основател на полската държава.

На лицевата страна на банкнотата се намира изображението на бюста на княз Мешко I и неговата съпруга, чешката княгиня Добрава.

На обратната страна на новата възпоменателна банкнота е образа на катедралата Гнезно, която е била построена от Мешко I и станала място за коронацията на редица полски крале, и чашата на Trzemeszno. Тази чаша датира от 10-ти век и е един от най-ценните богослужебни предмети в Полша.

Банкноти е с големина 144 на 77 милиметра. Пуснати са в обръщение 35 000 копия.

В края на 19 век Британската империя водела бойни действия в Южна Африка, опитвайки се да заема цялата южна част на континента.

През 1879 г. британците започнали военна кампания против независимото кралство Зулу, стремейки се да го превземат.

Англичаните предполагали, че войната ще бъде лека, защото зулусите не използвали съвременни оръжия, а предпочитали техните двуметрови копия с дълги накрайници.

Това копие се оказало смъртоносно оръжие в ръцете на войните, които столетия се обучавали с него.

24 хиляди зулуси с хладно оръжие разбили 2 хиляди англичани с огнестрелно оръжие.

Оказва се, че предварително са се опитвали да определят бременността още в Древен Египет.

Първите сведения за това историците са получили от папируса Карлсберг, който е наречен на отдела на Египетския институт в Дания, където той се съхранява. Предполага се, че това е копие на незапазен документ, създаден 500 години преди това.

В папируса става дума за методи за диагностика и лечение на различни заболявания. Интересен е следния пасаж от ръкописа:

„Друг начин да се разбере, дали една жена е бременна. Вземете два отделни съда. В единия поставете зърна от ечемик, а в другия зърна от пшеница. Прибавете в двата съда фурми и пясък и ежедневно поливайте семената с урина от жената. Ако и в двата съда поникнат семената, жената е бременна. Ако поникне само ечемика ще бъде момче, а ако това стане с пшеницата – момиче. Ако семената не покълнат, раждане не чакай“.

Ролята на фурмите и пясъка тук не е много ясна. Специалистите предполагат, че фурмите служат за тор на покълващите семена, а пясъкът поддържа влажността.

През 1934 г. немски ботаник Валтер Хофман направил следния експеримент. Той взел шест саксии с пръст. В три от тях посадил ечемик, а в другите три пшеница. Две от саксиите поливал редовно с урината от бременна жена, две – от не бременна жена, а останалите две с обикновена вода.

Там, където поливал с вода, семената израснали след 6-7 дни. В съдовете  с урина от не бременна жена поникнали след 10-14 дни, но кълновете били слаби и след месец загинали. А тези семена поливани с урина от бременна жена, бързо поникнали и развили здрави растения.

Учените предполагат, че предсказанието относно пола на детето е плод на суеверие, защото само в 50% от случаите е имало съвпадение.

Предполага се, че бързото развитие на зърната се дължина хормони: гонадотропин, фолликулин и прегнандиол.  В края на краищата, всички живи организми на Земята са свързани по родство и човешките хормони може би по някакъв начин действат върху растенията.

Студентите Леон Варян и Джим Малон от университета в Уисконси направили смело предизборно обещание, за да спечелят изборите в Уисконската студентска асоциация през 1978 г.

Те обещали, че ще преместят Статуята на свободата в местното езеро Мендота.

Двамата студенти победили на изборите и през февруари 1979 г. изпълнили своето обещание, като построили за 3 дена от шперплат, метална мрежа, папиемаше и плат копие на горната част на Статуята на свободата върху замръзналото езеро.