Не всеки умее да готви добре. Но ако към това качество се прибави и лоша памет, се получава смес, която едва ли бихте яли.

Слагате необходимите съставки и включвате печката.

– Ммм, как вкусно мирише.

Тайната на рецептата е много проста и вие решавате изведнъж да обърнете вниманието си от печката към компютъра.

Казвате си:

– Само за пет минути ще надникна, да видя какво са ми написали в чата….

Но минава 30….., а резултата на печката е плачевен.

Трябва да бъдете тихи, за да чуете, когато Бог говори. Ако искате да чуете Божия глас, трябва да изключите телевизора или компютъра. Вие не можете да слушате Бога и телевизора или компютъра едновременно!

Възможно е Бог никога да не ви е говорел, защото постоянно сте неспокоен. Нещо непрекъснато се върти в ума ви. Бог се опитва да се включи към линията ви, но тя дава заето. Вие трябва да си запази време, когато да бъдете насаме с Бога.

В Библията се казва: „Застани та размисли върху чудесните Божии дела „.

Бог иска да прекарват време с вас. Той казва: „Спри се, успокой се, остани за малко поне сам, за да мога да говоря с теб“.

Струва си поне един ден от живота си да посветим на Бога. Били ли сте някога цял ден насаме с Бога?

Говорете с Бога в молитва. Нека Бог ви говори чрез Библията. Отпуснете се.
Прекарайте деня като казвате: „Господи, къде искаш да отидеш? Какво искаш да направя? “

Бог говори на хората, които отделят време да слушат, не само за един ден, а редовно. Това се нарича тихо време и това е, когато ние можем да имаме интимен разговор с Бога.

Разговорът се водеше доста настървено. Младите хора се вълнуваха и обменяха мисли, но не пред компютрите, а в парка. Така бяха решили предварително така, за да не им влияе нищо, когато може да ги отклони.

Денят беше слънчев, но не горещ. Подухваше слаб вятър и леко разлюляваше клоните, а листата шумоляха, сякаш нещо си шепнеха.

– Интернетът е реален наркотик, – заяви категорично Мишо.

– А какво според вас е наркотик? – попита Симо.

–  Това е напълно безполезно нещо, без което човек може да живее добре, докато не се опита, – засмя се Румен.

– Забележете, повечето хора изпитват огромни трудности при четенето на големи текстове, да не говорим за книги. Дори и публикации в блога по-големи от три или четири абзаца са прекалени. Те изглеждат трудните и досадни за четене, а и скучни, дори не заслужават елементарно вникване, – Дамян започна от своя гледна точка да разглежда проблема.

– Създава се един порочен кръг, – подхвана Гошо, – да пишеш много няма смисъл, защото повечето няма да го прочетат, а съкращаването на обема не предава пълноценно мисълта на автора, а за разбирането на читателя да не говорим.

– Чувал съм хора, които имат добри навици за четене, – сподели Мишо, – да казват, че след един ден маневриране из стотици електронни писма, те не са в състояние да прочетат някоя интересна книга, защото четенето дори само на първата страница се оказва истинско мъчение за тях.

– Но това не е всичко, – скочи Симо. – Поради постоянна връзка с интернет, се влошават такива навици, като способност да се върне към вече веднъж осмисляна информация, анализиране на прочетеното и включване на въображението.

– Най-лошото е, – каза Румен, че в повечето случаи хората отиват в интернет за съмнителни развлечения или извличат информация, която има не само нулева, но и негативна културна стойност.

– Ами психическата депресия, граничеща с паника, когато съответната електроника се развали или тока спре? – махна с ръка Дамян.- След такива случаи, човек се чувства физически прекършен, състояние напомнящо на въздействието на наркотици. Не ми ли вярвате? Изключете си електроните джаджи за повече от един ден и ще разберете тогава.

– Съществува мнение, което аз напълно споделям, – каза Мишо, – че способността за ефективно възприемане на сложните текстове, да се чете по-трудни книги скоро ще се превърне в привилегия достъпна само за конкретна каста хора.

– Идеята не е нова, – намеси се Симо, – тъй като в роман на Умберто Еко „Името на розата“ предложили да влизат в библиотеката само тези, които могат и желаят да усвояват по-сложни знания. А всички останали са в състояние да четат само знаци и интернет.

– Никакви хапчета, хранителни добавки, диети и т.н. не могат да спрат деградирането на мозъка, – разпалено започна Румен. – Само едно може да я спре – прекратяване на достъпа и обработката на всевъзможен информационен боклук, и ежедневно натоварване на мозъка с полезна информация.

– Този процес е изключително сложен и за много хора е напълно невъзможен, – тъжно поклати глава Дамян.

– Явно за тях, както се казва, влакът вече е заминал, – констатира Гошо.

Захладня и момчетата решиха да се прибират вече. Всеки от тях си тръгна замислен към дома. Мислите, които бяха обменили, не им даваха покой…

Изследванията на учени върху поведението на хората с помощта на най-новите методи, включително създадените на компютъра „модели на смеха“ показали, че при смях от лицевите мускули се излъчват особени импулси, които благотворно влияят на нервната система и работата на мозъка, снемат напрежението.

Даже, когато не ви е весело и вие правите фалшива усмивка, механизмът работи и на душата ѝ става по-леко.

Според учените, смехът е изработен от хората „социален рефлекс“.

Когато виждат смеещ се или усмихващ се човек, другите хора добиват добро настроение.

Той е роден в Детройт на 23 април 1923 г. в неблагополучно семейство. Самостоятелно изучил в библиотеката латински и гръцки, логика и математика.

На 12 години за три дена прочел „Principia Mathematica“ и намерил в нея няколко спорни момента. За тях той писал на един от авторите на тритомника Бертран Ръсел.

Ръсел отговорил на Питс и му предложил аспирантура във Великобритания, обаче Питс бил само на 12 години. След три години той научил, че Ръсел ще чете лекция в Чикагския университет и избягал от къщи.

През 1940 г. Питс се среща с Уорън Маккулок и започва да се занимава с идеята на Маккулок за компютаризацията на невроните. През 1943 г. те издали книгата „Логическо изчисление на идеи, отнасящи се до нервната дейност“.

Питс положил основите на революционното представяне на мозъка като компютър, което стимулирало развитието на кибернетиката, теоретичната неврофизиология и компютърните науки.