Учени от Швейцарско техническо училище в Цюрих са открили способ значително да се увеличи времето за работа на батерията до разреждането ѝ. Това може да се постигне чрез заместване на традиционния материал, от който се правят електродите.
Според изследователите, използването на борванадатно стъкло, стъкло съдъжащо боратни и ванадатни компоненти, за производство на електроди помага на батерията да работи между две зареждания два пъти повече. Освен повишената ефективност, материала може да издържи многократни цикли на зареждане/разреждане и е достатъчно стабилен, за да се използва в съвременната електроника.
Компоненти на базата на ванадий отдавна се разглеждат като потенциални кандидати, тъй като те могат да увеличат производителността на батериите. Но проблемът е, че след няколко цикъла на зареждане / разреждане, те стават нестабилни поради кристалната структура на материала. Проблемът бил решен чрез добив от ванадиен пентаоксид и сол на борна киселина борванадатно стъкло.
В допълнение към големия капацитет и стабилна структура, материалът се характеризира с достъпност и лекота на получаване. Това означава, че разходите за подмяна батерии не може да засегне материала. Теоретически, откритието позволява да се увеличи времето за работа на джаджи или електомобил за едно зареждане 1,5-2 пъти.
Трябва да отбележим, че преди да почне да се използва откритието на швейцарските учени могат да минат 10-20 години.

Пп време на преминалата изложба CEATEC в Токио  компанията Elliptic Labs е представила нова технология, разработена в сътрудничество с японския производител на електронни компоненти Murata, която дава възможност да се управлява смартфон безконтактно, с помощта на ултразвук.
Става дума за специален чип, който е вграден във всеки смартфин, базиран на Android и сканиращ пространството с ултразвукови сензори. Поради това, смартфонът може да „вижда“ жестове около себе си на 180 градуса и позволява да се взаимодейства с него на разстояние от един метър. Инженери от Elliptic Labs смятат за предимство използването на звук в сравнение с инфрачервена светлина, защото има по-ниска консумация на енергия.
Технологията е интересна не само за смартфони, в бъдеще може да се използва за по мащабна електроника или да си взаимодейства с холографски интерфейси. Също така от компанията могат да помогнат да управляването на игрите във виртуална реалност, като го направят по-естествено и привично за човешкото тяло, без да се закачват различни сензори върху него.

Мнозинство от конструктори на самоделно направени автомобили се ръководят първо да подобрят визуалните и технически компоненти на изобретението си.
Американският пилот и инженер SpeedyCop е отхвърлил тези принципи. Той поискал да влошава външния вид на колата си, превръщайки го в нещо невероятно смешно. Така се появила колата, наречена Upside Down Camaro.
Upside Down Camaro е Chevrolet Camaro 1999 обърнат с главата надолу.
Колата е създадена, за пародийните надбягвания 24 Hours of LeMons, в които могат да участват само коли, струващи не повече от 500 долара.

Германските фенове на Apple са намерили модел на кошче за боклук, което идеално пасва на формата на тялото на новия Mac Pro. Ако го поставите с главата надолу, се получава това, което трябва. Сега всеки може да си направи сам компютър, като този, който Apple продава за 10 хиляди долара.
Припомнете си, че системния блок на настолния компютър Mac Pro е изработен във формата на малък цилиндър, в който,  безпроблемно, нагъсто са подредени компонентите му. Оригиналния модел е висок 25 см, диаметъра е 16,7 см, а теглото е около 5 кг. На официалния сайт на  Apple можете да поръчате една от конфигурациите. Най-слабият модел с четири-ядрен Intel Xeon E5 струва 3 хиляди долар.
Немският модел не може точно да повтори пълният набор на Mac Pro, но за това пък максимално правилно е направен корпуса, включващ логотипа с отхапаната ябълка и компонентите вътре в нея.

Археологическите разкопки показват, че стъклото е произведено преди повече от пет хиляди години. Датата и възникването на това производство не са запазени, но се разказват легенди, които разкриват тайната на произхода на този материал. Една такава история е разказал римския учен Плиний Стари в книгата си „Естествена история“.
Тази легенда разказва, че веднъж финикийски търговци на сода закотвили кораба си до пясъчен бряг. За да си приготвят храна на огъня те се нуждаели от камъни за огнището. Но такива наблизо нямало.
Тогава един от моряците предложил да използват късове сода, които били захвърлени в трюма на кораба. Получил се добър огън и моряците добре похапнали.
На сутринта, когато екипажът се готвел да отплава, един от моряците решил да не оставя содата, която използвали за направа на огнище и решил да я прибере. Когато разровил изгорелите въглени, в пепелта забелязал малки лъскави бучки. Такова нещо морякът не бил виждал преди. Това било първото получено изкуствено стъкло.
Някои специалисти приемат тази легенда за една от версиите за възникване на стъклото, а други я смятат за неправдоподобна, защото температурата на огъня не е достатъчна, за да стопят изходните компоненти.
Нека да разгледаме аргументите „за “ и „против “ по отношение на тази легенда.
За производство на стъкло се използват кварцов пясък и сода неща, с които тогава са разполагали финикийските търговци. Но има едно „но“. Температурата за изгаряне на дървета при обикновени условия действително не е толкова висока, за да се стопят компонентите и да се образува стъкло. Но ние не знаем какви дърва са използвали финикийските търговци. Температурата на изгаряне при различните видове дърво може да варира в доста голям диапазон.
В продължение на много векове за топене на стъкло, макар и не на огън, а в пещите, са се използвали дървета за гориво. Освен това стъклото няма определена температура на топене, тъй като то не е кристал.
Обикновеното силикатно стъкло започва да се размеква при 650-750 °С.