Пак е 8-ми март. Какво може да се случи на този ден? Каквото и да стане, то ще е без нашето мъжко съгласие.
В нощта на 7-ми срещу 8-ми на всички мъже, освен тези, които са в командировка им се вдига кръвното, но от здравеопазването мълчат, не предупреждават, че е опасно.
Според статистиката, повечето от мъжете, които са почнали да поздравяват жените преди 70 години, сега имат блед вид и отпусната кожа.
Къде е този поет, който е крещял: „не може да се живее без жени на света“? Жените ги има, но не и него.
В първобитната мезозойска ера относно подаръците е било къде по-лесно. Натурална кожа, костенурски гребени, слонови кости, широк асортимент.
Какво щеше да стане ако жените ги нямаше?
Въздухът щеше да стане по-чист, защото парфюмерията нямаше да съществува.
И златото ще получава повече златни и валутни резерви в Националната банка. Златоносните вени, между другото, вече намаляват! А златоносни жени? !
И все пак, ако не са жените, картинката щеше да бъде много тъжна. Няма да има на кого да си даваме заплатата, а в градския транспорт всички щяхме да сме седнали.
Добре де, нека има 8-ми март, нека е празник. Но трябва ли да се празнува изобщо?
Може би не ние, а те трябва да ни поздравяват. А може би празниците трябва да се редуват, днес женски, утре мъжки и т. н., за да привикнем. Възможно е, не идеята да е виновна, а самия процес.
Не може ли по-просто и по-спокойно да се живее? Например, цялата година да е празник и всеки живот да е празник. Може би това е истинският празник, а не международения.

Виктор тръгна в командировка. С него пътуваше Светла. Регистрираха се на летището. Той предаде багажа си и изведнъж почувства силна умора. Главата му сякаш беше пълна с олово, а гърлото с пясък.

В медицинския пункт бързо прегледаха Виктор и лекарят му каза:

– Вероятно имате хепатит.

– Боледувал съм от хепатит преди двадесет години, – възрази Виктор, – но при хепатита не боли гърло.
Прегледаха го и други специалисти. Един от тях погледна строго Виктор и каза:

– Отивайте веднага в „Бърза помощ“!

Виктор се ядоса и се отправи към вратата. Зад гърба си чу един от „специалистите“ да му казва:

– Ако не отидете в болницата вие ставате престъпник. …. вашата болест можете да заразите околните и да предизвикате епидемия.

Светла хвана Виктор за ръката и отидоха да търсят раницата му, а след това върнаха билетите на касата. Виктор гореше и през цялото време мърмореше:

– Как мога да отида в инфекциозната болница, когато аз съвсем не съм заразен?!

Светла го погледна и гневно попита:

– Искаш ли да търсим изобщо “Бърза помощ“?

– Не искам, – чесно призна Виктор.

– Тогава, – попита Светла, – защо е нужно да ходиш, щом не искаш?

Виктор се изненада. Той не се изненада от логиката на въпроса, нито от свободата, която следваша тази логика. Виктор беше удивен от това, че жена му помогна да  изгони страха от себе си.

За първи път някой беше се досетил за страховете му и тактично по женски беше ги отстранил. В същата минута се почувства свободен. Такова нещо трудно се забравя.

Светла и Виктор тръгнаха към нейната квартира. Там той спа непробудно 14 часа. После се оказа, че само се е простудил.
Вечерта Виктор се почувства напълно здрав.

Една жена се върнала след дълга командировка у дома. Мъжът ѝ преди да тръгне сутринта на работа ѝ казал:
– Не включвай моя компютър. Това, което ще видиш може да не ти хареса!
Съпругът се прибрал вечерта от работа, а съпругата му ядосана.
Мъжът я попитал:
– Какво се е случило?
А тя казала разгневено:
– Е, включих компютъра ти. Рових цял ден из него. Мислех си порно или любовница има. А там няма нищо!
– И това хареса ли ти? – попитал мъжът.
– Е, да!
– Аз те предупреди!

Бяха го изпратили на командировка в Канада. Там стоя около две седмици и потегли обратно. Остана с много добри впечатления от страната. Чистота, дисциплина, уважение, ….. просто нямаше думи да изрази възторга си.

Когато кацна на летището във Виена, му казаха, че самолета за България е заминал. Имаше гъста мъгла и полетът му от Канада се бе забавил.

Но нищо, можеше да разгледа града и вечерта да тръгне, чак тогава имаше друг самолет. Времето беше влажно и студено и на него никъде не му се ходеше. За това избра друг маршрут, при които трябваше да се прехвърля още веднъж. В Европа това не е толкова стресиращо, защото обслужващият персонал на летищата прави това прехвърляне удобно и приятно. То не бе съпътствано с допълнителни заангажираности, които могат да отровят удоволствието от такова пътуване.

Беше летял няколко часа и края на пътуването бе към своя край. Той неспокойно надничаше през кръглите прозорци на самолета и с нетъпение очакваше да стъпи на пистата.

Отново у дома. Слезе от самолета и дълбоко въздъхна. Трябваха му 40 минути, за да освободи багажа си, докато в Европа това ставаше за броени минути.

Тръгна към таксито натоварен с доста багаж и каза адреса си. Настани се на задната седалка и започна да си представя, как ще му се зарадват в къщи.

Изведнъж шофьорът започна да псува наред, всички водачи на превозни средства, които успяваха да се промъкнат край таксито, бабата бавно пресичаща пешеходната пътека, ……стигна и до правителството. На никого не му се размина.

Да той наистина си беше дошъл в България. Грешка нямаше, само тук може така ……

Жена пътува в автобус. Необходимо е да предаде билета си напред, за да бъде перфориран.

Едно момиче е застанало до нея. Тя не знае как да се обърне към момичето на „вие“ или на „ти“. За това започва да разсъждава логически:

„Автобусът е експрес. Ако се е качила скоро, тя отива в нашия квартал. Държи бутилка с вино, следователно отива при мъж. Виното е скъпо, това означава, че мъжа е красив…. В нашия квартал има само двама красиви мъже: любовника ми и мъжа ми. Не отива при любовника ми, защото аз отивам при него. Следователно тя отива при мъжа ми. Мъжа ми има две любовници Краси и Донка. Донка е в командировка…“

– Краси, предайте билета, за да го перфорират!

Момичето изненадано се обръща към жената:

– От къде ме познавате?

Казват, че математическа логика се учи само една година, а женската логика – цял живот.