Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

Днес в ръцете на банкерите са не само парите на цели държави, но и силата, и съдбата на хората. Те управляват невидимо в политиката и икономиката. Искат да превърнат човечеството в роби на кредита. Това са бъдещите собственици на планетата.
Джери Раф разобличава банковите конспирации и доказва, че проекта „Нов световен ред“ е стартиран преди 300 години. Банката в Англия заема специално място в него.
Едно нещо е сигурно, през 1694 г. се поставя началото на хищническото кредитиране в банкова система.
Крал Уилям III силно разтърсил хазната с четирите скъпо струващи войни. Тогава Уилям Петерсон дал заем на краля 1,2 милиона фунта стерлинги с  8 % лихва. След това краля разрешил на Петърсон да създаде частна централна банка в Англия, като по този начин му дал власт над паричната система в страната.
Въпреки това, цената на такава политика била прекомерна – правителството потънало в дългове спрямо централната банка.  И за да се поддържат лихвените плащания по дълга, били увеличени приходите в бюджета от облагането на американските колонии.
Америка била принудена да напечата свои книжни пари.
Узнавайки причината за разцвет на колониите, Лондон бил възмутен. И през 1764 г. британския парламент приел закон за валутата, който забранявал на колониите да печатат свои пари.
За резултата от това Бенджамин Франклин написал: „Само за една година, икономическите условия се влошили толкова много, че ерата на просперитета приключил. Настъпила такава депресия, че улиците се изпълнили с безработни“. Франклин смята, че точно това е основната причина за американската революция .

Скоро кораби ще могат да се отърват от бактериите по същия начин, както коне се отървават от мухите. Създаден е материал, който се свива и разтяга, буквално събаря бактериите от повърхността.
Перспективите за прилагане на тази технология са много големи и помага да се отървем от големи колонии на различни микроорганизми.
Първоначално учените в Университета Дюк са разработили материал, който е в състояние да реши проблема с натрупването на бактерии по повърхността на кораба.
С течение на времето, бактерии създават върху плавателен съд слой, който увеличава съпротивлението на движението, намалява енергийната ефективност на плавателния съд, блокира сензорите и унищожава боята върху метала. Бактериите често привличат по-големи организми: водорасли, различни ларви, червеи, миди, охлюви и други.
Учените са успели да създадат уникален материал, който под въздействието на електрически импулси деформира на микроскопично ниво „обвивката“ на бактериите.
Това елиминира употребата на антимикробни бои, които съдържат тежки метали и други токсични химикали, отровни за океана. Освен това, към това мощно механично въздействие бактериите трудно биха се приспособили, за разлика от химичните препарати.
Нов тип материал може да се използва не само в корабостроенето, но и в много други области, в които трябва да предоставя чиста повърхност, като при водните филтри, изкуствените стави и другите импланти.
В природата, много живи същества използват механични методи за премахване на колониите от бактерии.
Например, нашите бели дробове, коралите и мекотелите премахват бактериите със специални реснички.
При сегашното ниво на технологията за създаване на подобни изкуствени мигли изобщо не може да се мисли, но за щастие микродеформируемия материал може да постигне същата ефективност за отстраняване на микроорганизмите.

При подготовката за обединяването на английските колонии в Австралийски съюз, дълго не могли да решат кой град да си изберат за столица.
Най-големите градове Сидни и Мелбърн претендирали за това звание и не си отстъпвали един на друг.
За това било прието решение за столица да се построи съвсем нов град – Канбера. Той се намира на значително разстояние както от Сидни, така и от Мелбърн.

Съединените Американски Щати са образувани от 13 британски колонии, обявили се за независими.
Числото 13 фигурира и в герба на САЩ.
Над главата на орела има звезда състояща се от 13 звезди. Освен това от лявата си страна орелът държи тринадесет стрели, а в дясната клонче от маслина с тринадесет листа и тринадесет плода.
Сумата от червените и белите ленти във флага на САЩ е също тринадесет.
Тогава какво да кажем за суеверието на хората относно 13-то число?