Повече от 100 диви коне, които бродят по пустинята Намиб в южната част на Намибия, са умрели от продължителна суша, която е започнала през 2013 г.

В момента  са останали около 160 диви коне, но те по думите на доброволците са изложени на риск поради нападенията от петниста хиена, за която конете са лесна плячка поради влошеното им състояние.

Сушата е оставила много малко трева за тези животни. Оградите ограничават миграцията на тези коне по-навътре в области, които са получили малко количество валежи.

Време е да престанем да вярваме на някои популярни заблуждения.

Свикнали сме да мислим, че пустинята е непременно място, където има огромно количество пясък и е много горещо.

В действителност всяка местност, която е с характерна равна повърхност, може да се нарече пустиня. В нея задължително отсъства флора и специфична фауна.

От тази гледна точка най-голямата пустиня съвсем няма да е Сахара, а безкрайните ледени пространства на Антарктида.

От НАСА искат да отглеждат картофи на Марс. За сега експертите правят експерименти върху почвата на перуанската пустиня. Учените са възпроизвели условията на Марс и са насадили 65 сорта картофи в Перу.

Знае се, че от НАСА планират да изпратят хора на Марс в близкото бъдеще. Много препятствия, стоят на пътя на мисията.

Един от най-големите проблеми, вероятно ще бъде достатъчното количество хранителни запаси.

НАСА работи с Международния център по картофите в Перу, за да възпроизведе условията на Червената планета. Учените смятат, че почвата на Марс наистина има хранителни вещества, които са необходими за оцеляването на растенията.

При експериментите изследователите се опитват да намерят онзи тип картофи, които са подходящи за отглеждане в извънземна среда. И ако всичко върви както трябва, хората на Марс наистина ще ядат картофи.

Очите на хората са най-податливи към червено-жълтата част на спектъра, а зеления цвят, цвета на тревата и растенията, успокоява нервната система.

Човешките очи си почиват при възприемането на зелени отенъци. Ето защо стените на обществени сгради често са боядисани в нюанси на зелено.

Тъй като развитието на хералдиката съвпадна с периода на кръстоносните походи, зеленият цвят рядко се е използвал на гербовете.

Зеленият цвят се смята за един от символите на исляма.

Днес зеления цвят се среща в по-голямо количество върху знамената на държави, в които по-голяма част от населението изповядат исляма.

През 1906 г в Плимут на едно селскостопанско изложение 800 човека участвали в конкурс. На него те трябвало да познаят колко тежи един убит и одран бик.

Били казани най-различни числа. Статистикът Франсис Галтън намерил средно аритметично на всички предположения и получил 547 кг, а истинското тегло на убития бик било 543 кг.

Колективната грешка била по-малка от 1%.

Подобна точност в оценката на параметри или количества на какви да са предмети са наблюдавани и при други експерименти в различни страни.

Този феномен нарекли „мъдростта на тълпата“.