Има едно място на планетата, до което се достига чрез дълъг полет – Giraffe Manor. То се намира в Кения.
Хотелът не е нов, но жирафите, както кученцата и котенцата не отегчават с присъствието си.
Животните се отглеждат в имението. Те се движат свободно навсякъде около дома. Поглеждат през прозореца и си взимат закуска от масата.
Според гостите и собствениците на хотела, които започнали да развъждат жирафи през 70-години, такъв близък контакт с жирафите облекчава стреса.
Хотелът разполага с шест апартамента, в които стопаните частично са съхранили декора на колониалния дом от 30-те години на ХХ век. Той е на 10 минути път с кола от Найроби, на 30 км от международното летище Jomo Kenyatta. Отворен е през цялата година, с изключение на април и май.
В цената за нощувка се включва вино и коктейли.

Пролет. Края на 80-те години. Долнопробно военно поделение в провинцията. Командването, разхождайки се в близост до казармата, забелязало ледени висулки животозастрашаващи минаващите от долу и веднага се решило да се заеме със случая. Било наредено:
– Изпратете няколко войника и нека да счупят ледените висулки. Вържете здраво войниците, за да не паднат …. не искам никакви инциденти.
Четиредесет минути по-късно запъхтян войник докладвал на командира:
– Нещастен случай! Войник падна от покрив и си счупи крака.
Командирът попитал:
– Как така? Вие не го ли вързахте с въже?!
Войникът смутено признал:
– Вързахме го, но въжето се оказа много дълго…
В шок от инцидента командирът изпратил пострадалия войник в медицинския център и заповядал:
– Вземете раненият на носилка и внимателно го закарайте на лечение.
След двадесет минути дотичал уплашен войник и докладвал:
– Нещастен случай! Когато натоварили раненият в колата, той случайно паднал от носилката и си счупил и другия крак…

Мъгла. Той се втренчи напрегнато. На сантиметри пред колата пътят изчезваше в кълбяща се стена от влажни сиви облаци.
– Нищо не виждам, –  каза той накрая.
– Винаги има какво да се види, стига да знаеш как да гледаш – отбеляза старецът до него. – Погледни от двете страни на пътя, виждаш ли как мъглата се вие на кълбета? А сега погледни право напред и виж как се движи там.
Той присви очи, взирайки се през стъклото, и изведнъж забеляза нещо странно.
– Изглежда, че пред нас се движи по-бързо, отколкото отстрани.
– Топлината, която се излъчва от пътя, кара мъглата да се движи – каза старецът. — А от почвата и камъните не излиза топлина, затова мъглата там е неподвижна.
– Значи така успяваш да задържиш колата върху пътя. — Той кимна впечатлен.
Старецът се усмихна:
– Е, също така и с помощта на бялата линия по средата.

Той направо откачи след като си купи тази кола. Дълго пести пари за това парче желязо. Отказа се от всичко, престана да говори.
Цял месец я избира. Ту цветът не е този, ту не му пасва размера или предницата е низка. Другите му се присмиват:
– Като жена я измерваш и опипваш навсякъде. Да не си решил да се жениш за нея?
Те го подиграват, а аз със този луд човек трябва да живея.
Нощно време очи не затваря, все гледа да не би някой да му вземе тази красавица. С какви ли имена не я нарича:
– Сладка моя, лястовичката ми, мъничката ми, ….
Като го слушаш ти става противно. Когато мина край нея непременно ще я изритам.
Какво да ви говоря изобщо, за мен мъжът ми забрави нацяло. До мен е, но не е на себе си.
Сутрин първата му работа е да излезе, да обиколи ненагледната си и с парцал да попие росата по нея.
Сяда в колата, целува волана и опиянен мълви:
– Благодаря, ти мила, за всичко!
Направо очовечава машината. С този поглед….. нищо чудно да оживее.
Една вечер се връщам от работа, гледам го щура се край „лястовичката“ си и мърмори под носа си:
– Сега ще ти измия крачетата. Отзад с восък ще ти натрия. Очичките ти ще намажа със специално средство.
Така нежно ѝ говори и се върти край нея, сякаш е любимата му….
Е, по-добре с кола да ми изневерява, отколкото с някоя друга жена!

Мухтар е много зле. Той се бори със смъртта.
Едно момиченце го намери навръх Нова година на пътя. Беше го прегазила кола.Беше подгизнало в  голяма локва кръв.
Откараха го в клиниката и започна борбата за живота му.
На другия ден се намери стопанина му, но той се отказа от него. Мухтар така и не разбра защо го предадоха….
Да бяхте видели само очите му…И най-лошото е, че той не иска да живее…
Ветеринарният лекар дава 5-7 % шансове да оживее.
Детето, което го е намери плаче, прегръща го и се моли да оживее…
Момиченцето е готово на всичко, то се бори за живота на отхвърления „приятел“ на човека..
Той трябва да живее…..