В един ясен слънчев ден към един овчар, който мирно си пасял овцете се приближила луксозна кола. От нея слязъл добре облечен мъж и казал на овчаря:
– Добър ден! Мога точно да ви кажа, колко точно овце имате в стадото си. Ако данните ми се окажат верни, аз ще си взема една овца. Договорихме ли се?!
Овчарят се усмихнал и се съгласил.
Младият мъж извадил от колата лаптоп, сателитен телефон и се включил към Интернет. Събрал необходимата информация, систематизирал я, проанализирал получените данни и след няколко часа съобщил резултата на овчаря:
– В стадото си имате 420 глави добитък.
След това грабнал една овца, сложил я в багажника си и се приготвил да си тръгне.
Тогава овчарят му казал:
– Почакай! Изкаш ли да ти кажа кой си и какво те очаква в най-близко време? Но ако се окажа прав ще ми върнеш овцата.
Младият човек се съгласил.
– Ти си бизнес консултант и сега позорно ще се прибереш обратно. От къде разбрах ли? Всичко е много просто. Никой не те е викал тук, но ти дойде и веднага започна да предлагаш услугите си срещу заплащане. Съобщи ми това, което си знаех и преди. Ти съвсем не знаеш за какво да използваш техниката и възможностите, които притежаваш. За това бъди така добър, извади овцата от багажника и я върни обратно в стадото.

Той е необичаен по това, че обединява класиката и съвременността, кабриолет и обикновено купе, с една дума, това са два автомобила в едно.

Този автомобил е създаден от украинецът Василий Лазаренко. Този човек е продал двата си автомобила, за да създаде „колата на мечтите си“.

За основа е взет Opel 1981 г.

Той е направен от дърво и е покрит с пет слоя водоустойчив и огнеупорен лак.

Калифорнийската полиция арестувал двама 20-годишни крадци за грабеж при странни обстоятелства.

Единият от тях случайно набрал на мобилния си телефон номера за спешни случаи. Благодарение на това 35 минути диспечерът спокойно слушал, какво мислят да правят младежите.

Те чертаели планове, как да се сдобият с наркотици. След това тръгнали и в началото имали минимален успех. Откраднали кола, като разбили едно от страничните стъкла. В автомобила открили изписани от лекар лекарства, които предизвикват наркотично въздействие.

От разговора им диспечерът разбрал накъде са се насочили и подал сигнал в полицията. За младежите появата на полицейски коли било съвсем неочаквано.

След като били задържани, един от тях попитал:

– Как ни открихте?

Когато разбрал какво се е случило, той се обърнал към приятеля си:

– Ти сериозно ли си звънял през цялото време на този телефон?

Недочакал отговор, му обърнал гръб.

Специалисти от новозеландското Общество за защита на животните за два месеца научили няколко кучета да карат кола в рамките на кампанията за търсене на желаещи да се грижат за бездомни животни и да се измени пренебрежителното отношение към тях.

Обучението започнало на дървени колички, задвижвани от инструкторите и оборудвани с волан и скоростен лост.

След това кучетата били обучавани да управляват истински автомобили, като специално били удължени педалите за газта и спирачката, за да могат да ги натискат със задните си лапи.

Окончателната демонстрация включвала движение по права линия и завой на 180 градуса., с което кучетата се справили много добре, макар и с няколко команди от инструкторите.

Петър изскочи от редакцията и се затича към колата. Навикът цял ден да гледа екрана беше прераснал в привичка на улицата да гледа асфалта. Той не забелязваше хората, но с периферното си зрение засичаше само силуетите им.

– Помогнете ми, моля ви!

Този вик го изтръгна от мислите му: „Шест и половина, почти успявам …… Ако успея да се оправя там на време, в къщи ще стигна навреме…. Да вляза за малко в този магазин …А, не си взех пари…..“

– Моля ви, помогнете ми!

Петър се обърна. Пред него стоеше старица. Тя гледаше право в него. Жената беше слаба с кафеникаво сбръчкано лице. Беше облечена в старо, мръсно, розово палто, явно твърде тънко за сезона в момента. В ръцете си държеше найлонова окъсана торбичка от единият край, на която се показваше хартиена опаковка, навярно някакво лекарство.

– От болницата ме изписаха … А за храна нямам абсолютно нищо…, – примирено каза жената.

Петър с готовност извади портфейла си. Там се мъдреха две стотачки. Извади банкнотите и ги подаде на жената.

Старицата се усмихна, но по погледа й той разбра, че тя ще откаже. Страхуваше се да вземе парите. Колебаеше се. Банкнотите стоящи в протегнатата ръка на Петър, увиснаха във въздуха.

Изведнъж Петър съобрази, че тези двеста лева едва ли биха помогнали на старата жена в този момент. Тя се нуждаеше от друго. Но какво да направи? Ясно. Та тя е човек…..

Изведнъж младежът осъзна какво трябва да направи.

– Елата с мен. Първо ще похапнем, а после ще ви заведа, на едно място, където ще ви дадат нови дрехи.

А после, когато я изпращаше можеше отново да и предложи пари, с които ще се оправи на първо време.

Човек не се нуждае от пари и предмети, а от внимание и любов особено, когато годините са го смазали под тежестта си или беда е пресякла пътя му.