Ръмеше слабо, но дъждът макар и слаб изобилно, мокреше. Чавдар пътуваше по пътя и си подсвиркваше.

Внезапно колата изгасна и моторът замлъкна.

– Сега ли точно трябваше да се случи, – негодуваше Чавдар. – Ще се измокря целия.

Той излезе от колата. Отвори предния капак и се вгледа внимателно, търсейки проблема.

Така стоя доста време, без да разбере причината за повредата.

До него спря луксозна кола, а от нея слезе солидно облечен мъж и попита:

– Искате ли помощ?

– Не знам какво ѝ страна, изведнъж млъкна и спря, – обясни раздразнено Чавдар.

Мъжът надникна под капака, пипна нещо около двигателят и колата запали.

– Какво ви дължа? – очите на Чавдар грееха с благодарност.

– Нищо, – отговори мъжът. – Аз съм конструирал тази кола и ми е неприятно, когато видя, че тя се е повредила и не върши работата, за която е предназначена.

Така и Бог няма да ни подмини, ако види, че нещо не е наред с нас. Той веднага ще ни се притече на помощ.

За Него не е присъщо да замества повредените хора. Желанието Му е да ги поправя, защото не иска да се отърве от тях, а по-скоро те да се променят.

Бог се тревожи, когато ни види, че не живеем живота, за който ни е създал, но изпитва огромна радост, когато побеждаваме, вървим напред и вярата ни расте.

Не се отказвай от Бог, защото Той никога не ще се откаже от теб.

Довери Му се още днес. Той няма да те остави да паднеш, да се спънеш, нито да се поклатиш. Щете изведе от пустинята с високо вдигната глава.

Студен и мразовит ден. Когато Никола докара семейството си с колата близо до дома им, той забеляза младо момиче, което бе леко облечено. То седеше на тротоара и плачеше.

Жена му, Атанаска веднага излезе от колата и тръгна към непознатата.

– Мога ли с нещо да ви помогна? – попи тя момичето.

– Бремена съм, а приятеля като разбра това, ме изгони, – изплака в отговор младата жена.

– А как се казваш“ – попита Никола.

– Зорница.

– Има ли къде да отидеш? – загрижено се обърна към момичето Атанаска.

– Да, при баба ми. Тя живее наблизо.

– Имаш ли нещо против, преди да те закараме при нея, да ти донеса малко дрехи? – попита Атанаска.

– Много ви благодаря …. Ужасно ми е студено.

Атанаска бързо изтича до дома си и се върна с топли дрехи и обувки.

Двете деца на Никола и Атанаска седяха на задната седалка и следяха всичко с ококорено очи.

След като закараха Зорница при баба ѝ, Атанаска ѝ пожела:

– Всичко най-добро, а ако имаш нужда от нещо, обади ни се. Видя къде живеем.

Зорница благодари, а Никола и Атанаска се прибраха у дома.

Децата им, които бяха свидетели на всичко, което се случи попитаха:

– Какво става?

– Защо тя беше на улицата леко облечена и без обувки?

– Сигурна съм, че постъпихме така както Бог би искал, – усмихна се Атанаска.

Децата се съгласиха, а Никола добави:

– „Гол бях и Ме облякохте“.

Една кола удари странично автомобилът на Павел и там остана дълбока вдлъбнатина.

Без да влиза в пререкания за кола си, Павел попита:

– Имате ли застраховка.

Мъжът наведе виновно глава и отговори:

– Не съм осигурен….

За известно време Павел трябваше да кара колата си с тази вдлъбнатина отстрани, причинена от друг, който не можеше да отстрани щетата.

Вместо да се ядосва всеки път, когато погледнеше нагънатата ламарина на колата си, казвайки:

– Какъв е този шофьор? Обърка нещата с колата ми.

Павел плати, за да отстранят повредата.

За съжаление много хора живеят с вдлъбнатини в душите си.

Някой е навлязъл в живота им и ги е наранил, а те се ядосват и не искат да го видят.

Проблемът е, че гневът, отмъстителността и горчивината стават толкова удобни за даден човек, че той забравя как да живее без тези неща. Всеки път, когато си спомни, какво са му направили, той намира оправдание за отрицателните си емоции.

Ако простите, вашата наранена душа ще се изцели.

Именно прошката дава необходимите инструменти за освобождаване на другия човек. И това е не само за негово добро, но и във ваша полза.

Стефан бе мисионер и пътуваше от църква на църква и от място на място.

Една дъждовна вечер той бе сам зад волана, а му предстоеше дълго пътуване.

Притеснен от ситуацията, той се помоли:

– Господи, помогни ми да остана буден през целия път и да стигна безопасно до мястото, където ще служа.

След няколко минути на пътя му помаха човек край шосето. Стефан обикновено не взимаше стопаджии, но този път си каза:

– Вън вали. Този човек ще се намокри, а после може да се разболее. Я по-добре …

Той спря колата и покани човека да се качи.

Стефан много се зарадва, когато разбра, че непознатия е християнин, който имал приятели, които като него вършили Божието дело.

Двамата се смееха и споделяха различни истории.

Изведнъж Стефан извика изненадано:

– Зазорява се. Изобщо не усетих как мина времето.

Непознатият мъж каза:

– Трябва вече да слизам. Стигнах …

– Преди да се разделим нека изпием по едно кафе, – предложи Стефан.

Непознатият се съгласи и двамата влязоха в крайпътното кафене. На раздяла си обещаха да се молят един за друг.

Дъждът бе спрял и слънцето ярко осветяваше всичко.

Стефан тръгна към колата и спря:

– Забравих да го попитам за името и да му взема телефония номер, – плесна се по челото той и се върна обратно в заведението.

Изглежда човекът си бе тръгнал.

– Извинете, – Стефан се обърна към келнера, – на къде отиде мъжът, който беше тук с мен?

– Мъж ли ? – изумен го погледна келнерът. – Тук бяхте само вие. Дори се изненадах, че поръчахте две кафета.

Стефан погледна към масата, където бе седял и видя, че другата чаша бе все още пълна.

Докато се връщаше към колата си, той изведнъж си спомни:

– Вън валеше, а човекът, когото качих в колата си не бе мокър, а чадър нямаше.

Мартина бе разтревожена. Тя набираше телефония номер на съпруга си и нервно пристъпяше от крак на крак.

Когато той вдигна, тя едва не се изплака:

– Нашата кола претърпя непланирано разглобяване, – обясняваше тя напрегнато и объркано.

– Какво се е случило?, – попита съпругът ѝ. – Добре ли си?

– Аз съм добре, …. но … колата …, – започна да се запъва Мартина.

– Какво с колата? – нетърпеливо я попита съпругът ѝ.

– Кафето, което бях поставила на специалната поставка отпред се преобърна и се плисна навсякъде …. Опитах се да отделя крака си от педала на газта, но нещо се обърка …. И всичко се завъртя.

Съпругът бе доста разочарован, че така е завършило пътуването ѝ, а резултатът бе наистина неочакван.

Той въздъхна и си каза:

– Надявам се този път да е разбрала повече неща. Колата ще възстановя и тогава ще бъдем готови за ново пътешествие.