След като си прочел сума книги и видял много неща, стигаш до извода, че по-лесно е да се отговори на големите житейски въпроси, отколкото на малките.
Защото големите са само няколко на брой и с тях човечеството се е занимавало векове наред и гениални умове са ни завещали своите решения. А малките са стотици и никой не си губи времето да им търси отговор, и всеки ги решава, както случаят му подскаже.
Но малките въпроси бяха само тънки разклонения на по-големите, а по-големите на възловите, и всичко бе заловено едно за друго тъй гъсто преплетено, че приличаше на едно огромно хаотично разклонено коренище.
И аз пъплех като дребно насекомо из това чудовищно коренище и понякога си казвах: „А, ето го най-после изхода!“ – но това не бе изход, а само преход към следващия гъсталак.
Понякога си виках: „А, ето го най-сетне важното и основното!“ – но когато загребях с две ръце в него, наново установявах, че шепите ми са празни.

Той изпитваше съжаление към тези възрастни хора, които се преструваха, че живеят в друг век, и заявяваха на всеослушание, че не могат да живеят в своето време.
Желаеха поне за миг да се потопят в очарованието на чуждия живот. Така те явно прикриваха своята вътрешна празнота.
Той си спомни разговора на двете жени в автобуса. Те споделяха радостта си от мечтаенето да бъдат в друга епоха. Какво удовлетворение може да получи човек от въображаемия живот в миналото?
Това е бягство от действителността. Но от какво бягаха по-точно? Може би от неудовлетвореността в себе си?
Всички живеят в непрекъснато напрежение, което не ни оставя на спокойствие нито за миг и стига до страх. Подобно състояние на духа не може да се компенсира с никакви хитрости или модерни технологии.
Може ли само върху това да се гради животът?
Пред него, както и пред другите хора, сега стоеше въпросът как ще живее по-нататък. Дълги години светът бе потопен в страх пред възможността за война. В началото имаше безизходица, бягство от действителността, дори от самия себе си. По-късно чувството на обреченост се притъпи. В глъбините на душата остана само някаква смъдяща рана. Но и нея престанаха да забелязват, свикнаха с тази тъпа болка…
„Няма нищо странно в появата на Мечтателите“, –  рече си той.
Та нали самият той живееше извън действителността, потопил се в света на своите книги и ръкописи.

Преди много години на Форума се разтворила пропаст. Като не знаели какво да правят, прадедите ни се допитали до Сибилините книги, купени от самата Сибила от петия римски цар Тарквиний Приск.
Оттам разбрали, че земята ще се затвори веднага, щом получи онова, което римския народ цени най-високо и оттогава нататък ще връща полученото в изобилие.
Хората започнали да хвърлят свещени хлябове, съкровища, сребро, злато…, но бездната не се затваряла. Накрая Марк  Курций помолил да му разрешат да се обърне към сената. Там той казал:
– Според мен, храбростта на войниците е най-скъпото притежание на Рим и ако някой доброволец се пожертва, земята ще даде преизобилно храбри мъже.
Надянал доспехите, възседнал бойния си кон и се хвърлил в бездната. Тя се затворила над него и на мястото избликнал ручей, пред който всяка година се принасяли жертвоприношения на Курций и се мълвели молитви.

В живота ни покълнаха новите технологии. Бързо стеснявайки традиционните хартиени книги, на сцената се изправи негово величество Интернет.
Добро ли е това или лошо? Отново празен въпрос. Такова развитие на човечеството не ни остава нищо друго, освен да се приспособяваме към изменилите се условия в средата на човешкото местообитание.
Книгата си отива. Книгата като осезаема реалност, която можеш да подържиш на ръце, да се полюбуваш на художественото й оформление, да почустваш тежестта й, да усетиш мириса на печатарското мастило, да се вслушаш в шумоленето на преобърнатите страници, да се докоснеш до нея с молив в ръка, да напишеш бележки в полето, да подгънеш страницата й и накрая да я поставиш на рафта, станал неотменима част от нашия интериор.
Електронния формат е лишен от такава веществена магия. Книгата просто е станала стандартен „файл“, а библиотеката стандартна „папка“. И всяка книга е само една „папка“ на „работното поле“. Удобството да се компресира каква да е цифрова информация, смалява всяка дейност до нищожна задача за компютъра. Тук събраните съчинения на класиците се съревновават по гигабайти със социалната мрежа.

Позната ситуация нали?
Уверена съм, че познавате много красиви…. е, поне симпатични, образовани и интересни жени, при които личният им живот не върви. И колкото повече четат книги и слушат поучения, толкова повече се отдалечават от шанса да имат приятел, а по-късно и съпруг.
Колкото и странно да ви звучи, тук работи закона за разпределение на енергията. Ако има някъде много, то другаде е станало малко.
Ако голямо количество сили, време и внимание се изразходва за знания, за останалите сфери на живота не остава почти никаква енергия. Получава се отклонение.
Нашият живот прилича на скачен съд с определено количество течност. Ако цялата течност отива в един съд, другите остават празни.
Звучи умно, а на практика?
Всичко е гениално просто. Ако сте осъзнали, че много сте вложили в своята глава и тяло, а любящ партньор нямате, то е очевидно, че трябва да промените нещо и да смените приоритетите си.