Добро ли е това или лошо? Отново празен въпрос. Такова развитие на човечеството не ни остава нищо друго, освен да се приспособяваме към изменилите се условия в средата на човешкото местообитание.
Книгата си отива. Книгата като осезаема реалност, която можеш да подържиш на ръце, да се полюбуваш на художественото й оформление, да почустваш тежестта й, да усетиш мириса на печатарското мастило, да се вслушаш в шумоленето на преобърнатите страници, да се докоснеш до нея с молив в ръка, да напишеш бележки в полето, да подгънеш страницата й и накрая да я поставиш на рафта, станал неотменима част от нашия интериор.
Електронния формат е лишен от такава веществена магия. Книгата просто е станала стандартен „файл“, а библиотеката стандартна „папка“. И всяка книга е само една „папка“ на „работното поле“. Удобството да се компресира каква да е цифрова информация, смалява всяка дейност до нищожна задача за компютъра. Тук събраните съчинения на класиците се съревновават по гигабайти със социалната мрежа.