Веднъж, когато Ерм се разхождал из полето, видял бряст и лоза и се замислил за плодовете от тях. От там минал един пастир и каза:
– Какво мислиш за тази лоза и бряста?
– Мисля, че те са подходящи един за друг.
И той казал на  Eрм:
– Тези две дървета представляват Божиите служители в по-дълбок смисъл. Лозата има плодове, а бряста е безплодно дърво. Но тази лоза не може да дава плодове, ако не се облегне на бряста. Ако лежи на земята, тя дава гнили плодове. Но ако лозата се увие около бряста, след това дава плод и за себе си и за бряст. Виждаш ли, че плодът на брястът дава не по-малко от лозата, дори много повече, отколкото лозата, тъй като лозата, която се обляга върху бряст и дава изобилен и добър плод, но ако лежи на земята, дава лош и малък плод. Това служи като урок за слугите на Бога, за бедните и богатите.
– По какъв начин? – Запитал Ерм. – Обясни ми.
– Богатият има много съкровища, но е беден за Господа. Забавлявайки се с богатството си, той се моли, но много малко на Господа и ако има някаква молитва, те е слаба и няма сила. Но когато богатите дадат на бедните това, от което се нуждаят, бедните се молят на Господ за богатите и Бог дава блага и на богатия, защото бедният е богати в молитва и молитвата му има голяма сила пред Господа. Богатият дава на бедния вярвайки, че Бог гледа него и на драго сърце и без съмнение дава всичко, грижи се, за да няма недостиг в нещо другия. Бедните благодарят на Бога за богатите, които щедро им дават. Така двмата заедно служат на Бога.
Хората си мислят, че бряста не дава плод. Те не знаят и не разбират, че във времена на суша бряста, с влага си подхранва лозата и лозата има постоянна влага. Тя дава двойно повече плодове и за себе си, и за бряста.  Така бедният молейки Господ за богатия, молитвата му се чува и се умножава богатството му, а богатите помагат на бедните и насърчават душите им. Тези и другите участват в добро дело. Така че, които вършат това, нама да бъдат оставени от Господа, но ще бъде записани в книгата на живота. Блажени са тези, които като богати чувстват, че са обогатени от Господа, защото aкo разбират това, те могат да направят нещо добро.

Знаете ли, че има свещена книга, в която се съдържат 29 комбинации от букви, значението на които е неизвестно?
29 и 114 сура от Корана започва с комбинация от арабски букви, така наречените мукатта, значението на които е неизвестно.
Тълкувателите на Корана са се опитвали по различен начин да ги интерпретират. Дори са ги преобразували в числа, съответстващи на поредния номер на буквата в арабската азбука, търсейки закономерности в тези числа.
Въпреки това, повечето мюсюлмани просто вярват, че мукатта е божествена тайна.

Искаш ли да пиеш кафе и да галиш котка?
Компания за котки предлага именно това в най-новото си кафене в Лондон.
– Много хора искат да имат домашни животни, но не могат да си го позволят, заради малките апартаменти – казва собственикът на кафене Лорен Пиарс. – В Лондон няма много места, където можете да седнете с книга в ръка и котка на коленете зад чаша горещо кафе.
Кафенето с котки се е появило преди 10 години в японските градове, където хората живеят в тесни високи многоетажни домове и не могат да си позволят да имат домашни любимци.
Уютната английска стая, където се предлага чай е наречена в чест на котарака от „Алиса в страната на чудесата“. Тя предлага на своите посетители срещу 8,29 долара да прекарате два часа в компанията на котка.
Кафе и следобеден чай, сандвич, пирожка и руло, всичко това го има в менюто за допълнително заплащане. Откачена идея?
Аналогични заведения за любители на котки ще се открие в Сан Франциско в края на 2014 г.

Историкът Джон Смит публикувал в научно популярно онлайн списание Journal of the American Revolution, бележка, че първият президент на САЩ, Джордж Вашингтон толкова много е обичал сладолед, че придобил оборудване за производството му.
Сладоледът през XVIII век е бил голямо лакомство за висшите слоеве на обществото. Той се е внасял в Америка от Франция. Първото споменаване  на сладоледа било в американските колонии през 1744 г. Рецептата за приготвяне на сладолед била включена в популярната книга на Хана Глас „Изкуството просто и леко да се приготви храна, която превъзхожда всичко публикувано в тази област“. Известно е, че тази книга е била у жената на президента Марта Вашингтон.
За да направиш собствен сладолед по това време, било необходимо минимум една крава за получаване на мляко и сметана, а също така и средства, за да си купи доста скъпата захар тогава. Необходим бил и лед, който специално се приготвял през зимата и се съхранявал в мазета. И най-накрая, производството на сладолед отнема доста дълго време, и семейство с малък доход не можеше да си позволи да си губи времето или да вземе прислуга, за да подготви това несериозно ястие.
Джон Смит предполагал, че Вашингтон за първи път е опитал сладоледа в къщата на губернатора на Вирджиния, който преди войната за независимост е бил член на Законодателното събрание на тази британска колония. Запазили са се спомени, как тогавашният губернатор Норбурн Бъркли, четвъртия барон Ботетот, поднасял на гости си чаша със сладолед. Сред тях били Джордж и Марта Вашингтон.
Ставайки президент Джордж Вашингтон не забравил любовта си към сладоледа. В документите са се запазили бележки за купуване на лъжици за сладолед и две оловни форми за направата на сладолед. Спомената е и покупка на 12 блока лед и 36 съдове за лед.
Джон Смит пише, че сладоледът е бил популярен десерт както в резиденцията на Вашингтон в столицата, така и в неговото имение Маунт-Вернон.
Сладоледът в тези дни се правел с аромат на ванилия, ягоди, малини, праскови, кайсии, и изненадващо със стриди. Сладоледът със стриди бил любимия десерт на Доли Мадисън, съпруга на четвъртия президента Джеймс Мадисън. Стридите са били ловени в близост до столицата, при устието на река Потомак.

Творчески подходили към въпроса за популяризиране на четенето ръководителите на бразилската наказателна система.
Те решили, че няма по-добър начин за поправяне на престъпника от този, да го запознаеш с хубава книга.
Предложили на всички желаещи затворници да намалят присъдите си с 48 дни за година, ако обещаят да четат по една книга на месец. Били им предложени най-добрите художествени произведения, книги посветени на философията, науката и историята. Между тях не намерили място книги за бунтовници, детективи, любовни романи и друга неподходяща литература.
Като доказателство, че е прочел книгата затворникът трябвало да напише подробно есе върху съдържанието й, като спазва правилата в португалския език.
Бразилските тъмничари наистина искат да помогнат на поверените им хора в затвора. Те искат хората, които излизат на свобода да са променени, истински членове на обществото, а не да му бъдат в тежест.