Богат турист закупил в Италия ценна картина от Ренесанса.

За да не го задържат на митницата, помолил познат художник да нарисува върху картината някакъв прост пейзаж.

След като се прибрал у дома, туристът дал картината за реставрация.

След два дена, реставраторът звъни на клиента:

– Горният пейзаж е свален. Под него се показа картина от епохата на Ренесанс. Под нея излезе портрет на Мусолини. Да продължа ли работата или това е достатъчно.

Млад адвокат попада на небето. Естествено, той е възмутен:

– Как можахте да ме вземете в разцвета на силите ми?!

Ангел погледна в книгата и каза:

– Ние сме взели в предвид, колко трудочаса сте поискали клиентите да ви заплатят. В крайна сметка се получава, че вече сте на 88 години.
–

Фиксирани цени на стоките са се появили през 80-те години на XIX век в САЩ, благодарение на продавача Франк Вулворт.

По-рано, за да разбере каква е цената на стоката, купувачът питал за това продавача. А последният  сам определял цената като се ръководел от платежоспособността на клиента.

Младият продавач Франк се стеснявал да разговаря с клиентите и за да избегне уволнението, решил да прикрепи към всяка стока табелка със цената ѝ.

На купувачите това много се харесало и в този ден продажбите в магазина многократно се увеличили.

Скоро Вулворт напуснал работата си и започнал самостоятелна дейност, а след това имал и търговска мрежа, известна със своите свободни, предварително изчислени цени, както и постоянни отстъпки за продуктите.

Супермаркетът бе пълен и хората се блъскаха, за да стигнат до касите. Елена бе напълнила количката и се запровира между хората, търсейки някоя по свободна каса или по-бързо работеща жена на касов апарат.

Един от служителите в магазина дори и помогна.

Нареди се и зачака. Имаше припряни хора, които едва се удържаха на едно място. Други спокойно разговаряха и споделяха какво са успели да вземат по-евтино. Трети мълчаха и търпеливо чакаха реда си.

Дойде и редът на Елена.

Когато видя сумата за плащане, забеляза един пакет в края на количката, който не бе минал през касата.

„Колко съм разсеяна, забравих, че в бързината грабнах едно скъпо парче месо, – каза си Елена. – Мога да си го прибера, без да го платя, щом не са го маркирали, каква вина имам. Никой не ме забеляза“.

Но нещата не приключиха до тук. Започна една вътрешна борба в нея.

„Как може, та ти си християнка. Това е кражба“.

„Глупости, нали касиерката не го е чукнала, къде е гледала, нали за това ѝ плащат“.

„Виж, колко много хора чакат, тя е уморена. Обслужва всички, дори е любезна с клиентите, за всеки намери добра дума“.

„Хайде, тръгвай, какво се ослушваш. Станалото, станало, взела си го и толкова. Голяма работа“.

Елена с бързи крачки приближи касата:

– Извинете, но тук сте пропуснали нещо.

Касиерката включи месото в сметката и Елена доплати.

Когато излезе от магазина тя почувства радост и мир в душа си. Сърцето и пееше: „Благодаря ти, Господи, че ме избави от примката на това изкушение“.

Животът е пълен с изкушения, но Бог ни дава сили да устоим.

Адвокат донася в съда документи, за преразглеждане на делото.

Съдията сърдито пита:

– На какво основание?

– Ваша чест, у клиентът ми се намериха пари, за които аз и не подозирах.