Посетители на барове понякога са недоволни от неопитния барман наливащ бира. Освен това персоналът често е твърде зает и клиентите трябва да чакат реда си.

Студенти от университета Лийдс, Англия, изучаващи роботика, като част от проекта „The Perfect Pint Project“ създали интересна новост – робот умеещ да налива бира.

Всичко, което е нужно да се направи, е да се натисне едно копче и скоро клиентът може да се наслади на идеално налятата халба с любимата напитка.

От робота много се заинтересувала пивоварната фирма „Saltaire“, която взела активно участие по работата на проекта и тестването на апарата.

След няколко месеца упорит труд и решаване на възникналите проблеми, изобретателите с гордост са констатирали, че резултатите от тестовете са надминали всички очаквания.

Новото сладко лакомство, което може да ви отведе в една от сладкарниците Патум Тани на Тайланд, изглежда наистина отблъскващо.

Сам по себе си кокосовият пудинг навярно е много вкусен, но е направен във вид на екстременти, при това доста реалистично.

Въпреки, че десерта струва само един долар, по очевидни причини, няма много желаещи да го изпробват.

Повечето от хората наричат новостта гадост. По-лоялните признават, че идеята е интересна, но да ядат такова нещо, нямат голямо желание.

Между другото тази сладкарница не за първи път „радва“ своите клиенти с нееднозначни лакомства.

Например, преди голяма реакция е предизвикал десерт, направен във вид на малкото на шар пей.

Компанията Elon Musk SpaceX  е измислила нов начин да печели пари от космически полети.

Сега всеки може да изпрати пепелта на починал роднина в космоса само за 2500 долара.

Elysium Space предлага услугата за изпращане на кремирани останки в космоса на територията на Америка.

Капсулата съдържаща пепелта ще обикаля около Земята в продължение на две години, а след това ще навлезе в атмосферата и ще изгорят като „падаща звезда“.

Бизнесът има за цел да „промени визията за смъртта от под земята към небето“.

Всеки клиент, който се регистрира ще получи комплект, съдържащ специална колекция капсула за кремиране останките на любимия човек. След това, самата фирма ще изпрати капсулата на борда на ракетата.

Семейство и приятели могат да наблюдават изтеглянето на капсулата в космоса с помощта на Apple IOS или Google Android приложения.

До този момент в компанията има зарегистрирани 100 участника.

В махалата често идваше един бял камион, той беше на продавачът на сладолед. Около него бързо се събираха нетърпеливите му малки клиенти.

За съжаление Милен нямаше пари. Затова само гледаше отстрани щастливците наредили се на опашката. Един ден продавачът на сладолед, чичо Кольо, го повика. Посочи му тяхната градина пред дома им и попита:

– Тази градина пред къщата ваша ли е?

– Да, – с гордост отговори Милен.

– Знаеш ли, момче, – каза чичо Кольо, – аз много обичам моркови.

– Ако аз ви донеса моркови…, – запъна Милен, – ще ми дадете ли един сладолед.

– Дадено, – засмя се продавачът  и плесна протегната ръка на Милен. – Сделката е сключена.

Радостен Милен изтича към градината, извади няколко моркова и побегна бързо към белия камион.

„Нима и аз ще опитам от сладоледа?“ – каза си Милен, когато протегна ръка  и подаде морковите на продавача.

Изведнъж в ръцете му се оказа жадуваното лакомство. Не смееше да го близне, сякаш се страхуваше, че това е някаква приказка и той ще изчезне. Но не сладоледът си остана в ръцете му……

По-вкусно нещо Милен не бе ял живота си. Очите му искряха, а сърцето му биеше лудо от радост.

Тази обмяна на „продукти“ продължи доста дълго време.

Едва по-късно, когато бе по-голям Милен осъзна:

„Колко щедър е бил продавачът към мен. Той не е искал да се чувствам неудобно, нито приятелите ми да приемат неговия подарък, като милостиня и да ми се присмиват“.

Този човек на практика бе показал на едно малко момче какво представлява Божията любов.

Малките жестове на милост, могат да променят денят на някого, а може би и живота му.

Щайниц имал финансови затруднения и си изкарвал прехраната като играел в кафене „Гамбит“. Веднъж той намерил подходящ партньор, който плащал по фунт за всяка загубена партия.

Щайниц му давал коня си предврително и независимо от това печелел.

Един от приятелите на шампиона го посъветвал:

– Така ще загубиш всичките си клиенти, ако само ги побеждаваш. Понякога е полезно и да загубиш.

На Щайниц този съвет му изглеждал разумен. В една от партиите, умишлено поставил офицера и се признал за победен.

Смесил фигурите и отново започнал да ги нарежда. Но всичко било дотук. Щастливият човек скочил от стола и радостно възкликнал:

– Аз спечелих срещу световния шампион! Мечтата ми се сбъдна!

И с тези думи той изтичал на улицата и повече никога повече не дошъл в кафенето.