Една компания през 50-те години на миналия век реализирала забележителен удар.

Тя избрала 64 от най-добрите брокери, които се занимавали с търговия на акции и имали в портфейла си – популярна акция на една от водещите американски корпорации. Компанията им предложила да се абонират за „прогнозата“ за курсовата стойност на акциите.

Разбира се , никой нищо не купил.

Тогата те разделили базата на потенциалните клиенти на две части на случаен принцип.

На 32-изпратили прогноза, че утре популярната акция, която притежават ще нарасне, а на останалите 32-ма, че ще падне.

На следващия ден тези, които получили правилната прогноза, отново били разделени на две. На първите 16 изпратили прогноза, че акцията ще се повиши, а на останалите, че ще падне.

На 32-та, които предния ден прогнозата не била вярна, нищо не изпратили.

Навярно се досещате вече за принципа на действие. На третия ден тези, които са получили правилната прогноза вече два пъти, отново били разделени на две.

В края на краищата от 64 клиенти, останал само един брокер, на когото шест пъти подред изпращали правилна прогноза.

На този „щастливец“ му предложили да купи прогнозите за поведението на акцията за една година напред. Той се съгласил и платил два милиона долара.

На следващия ден тази прекрасна компания се разтворила в небитието.

Carvana предлага да си купите кола и да се оформят всички документи по нея в онлайн режим.

Клиентът може да поръча доставката в дома си или да си вземе автомобил от пететажен търговски автомат.

На купувача се дава голяма специално направена монета, която той поставя в автомата и чака, докато избраният автомобил на пълен роботизиран режим се спусне и достави на паркинга.

След което собственика сяда в колата и тръгва за дома си.

В ресторантите от веригата „Dick’s Last Resort“ интериорът е направен доста неудобно.

На масите няма покривки, а сервитьорите са доста груби спрямо посетителите.

Ако клиентът поиска салфетка, сервитьорът трябва да я хвърли на поискалия.

Въпреки това, веригата се развива успешно и вече наброява около 18 заведения.

Група ентусиазирани родители обсъждаха списък от качествата, които трябваше, според тях, да притежават децата им. Те бяха изписали цели 20 точки.

В тях бяха включени: да вярват в Бога; да притежават мъдрост, здрав разум и да умеят да разбират хората; да благодарят за всичко; да се радват на живота; да са финансово грамотни, да са отговорни; да имат висок морал.

Около тази точка се развихри мощна дискусия.

– Да бъде „с висок морал“, – почеса се по главата Петров, – не е ли някак двусмислено? Не може ли да се посочи нещо по-точно?

– Тогава вместо морал нека напишем почтеност и принципност, – предложи Семерджиева.

– Да ги запишем в две отделни точки, – обади се Белев.

– А това не са ли определения на едно и също нещо? – попита Сотиров.

Повечето бяха на мнение, че са едно и също нещо. Дори Пенчева беше започнала да задрасква „почтеност“ от списъка.

– Не, – скочи Симеонов, – тези думи не означават едно и също нещо. Те имат корено различно значение.

– Е, щом ще ги вписваме и двете, – каза Пенчева, – моля да поясните, господин Симеонов, каква е разликата между тях.

Когато питаха Симеонов какво работи, той често се шегуваше, че е „археолог на човешките склонности“, а когато искаха да поясни какво е това, отговаряше:

– Уеднаквявам мислите на хората, така че да се движат заедно в едно направление, за да постигнат успех.

Той изчакваше хората да помислят и да се изкажат на глас разсъжденията си, а след това ги побутваше в правилната посока, ако бяха излезли извън релсите.

След реакцията му групата очакваше да чуе, какво той ще им предложи.

– Какво е почтеност? – започна Симеонов с въпрос. – Ако една банка е почтена, тя ще вдъхва доверие на клиентите си. Почтеността е човешко качество. На почтения човек всички му имат доверие. На него може да се разчита.

– Но каква е тук връзката с морала? – попита Петров.

– Моралният човек не лъже, не краде, не …..-  спря за малко Симеонов, – но човек може да бъде морален и ако не върши абсолютно нищо. Ако моралът изисква да не се вършат нередни неща, принципността означава съзнателно и активно да вършиш това, което трябва.

– Да, разбрах какво искате да кажете, – обади се Сотиров. – Например, ако видя, че някой върши нещо нередно, но не участвам в него, аз съм морален човек. Но ако издигна глас против нередността, ставам автоматично принципен.

– Истинската принципност, – каза Симеонов, – е рядко качество, но то може да издигне един обикновен човек на по-високо стъпало. На един почтен човек може да се има доверие, но му е необходима принципност., за да пристъпи напред и да извърши това, което трябва.

Всички се съгласиха, че почтеност и принципност са необходими на децата им и ги остави в списъка, като две различни точки.

Списъкът бе готов, сега оставаше най-трудната част, всички тези изброени качества да се реализират в децата.

Ако ти си родител, вярвам, че ще се съгласиш, че това никак не е лесно……

Всеки вярва нещо. Въпросът е в какво или в кого вярва?

В нашето общество няма доверие. Ние сме скептични за всичко. Не се доверяват на правителството. Нямат доверие на работодателите. Клиентите нямат доверие на бизнесмените.

Истината и доверието вървят заедно. Доверяваме се на хората, които очакваме да ни казват истината.

Отсъствието на доверие, води до огромен стрес в живота ни. Ние сме родени да се доверяваме. Бог е вложил в нас желание да вярвате в нещо по-голямо от себе си, защото Той иска и очаква да имаме връзка с Него.

Ако нямаме доверие на Бога, ние ще си създадем нещо друго, на което да се доверяваме. То може да бъде диплома, пари в банката, съпругата, кариерата ни, или хобито ни.

Това желание да вярваме в нещо по-голямо от себе си не е нищо ново. Библията казва: „Едни споменават колесници, а други коне; но ние ще споменем името на Господа нашия Бог“.

Всичко друго, на което се доверяваме и е различно от Бог, Библията нарича „идол“. Божието Слово казва, че за наше добро е да стоим далече от идолите.