Възстановяват ли се нервните клетки?
Възстановяват се! И още как! В историята на медицината има голям брой примери, в които хора, обречени на неподвижност напълно се възстановяват, връщат се към активния си начин на живот, побеждавайки болестта.
– Анализите са лоши, мозъка е повреден, няма да се движиш, –  казват лекарите.
Но пациентът включва друга мисъл положителна, оптимистична, съзиждаща:
– Аз трябва непременно да оздравея, ще се движа, искам да живея един пълноценен живот.
Имало е не малко и противоположни случаи.
От нищо не боледуващ човек, просто ляга и спокойно умира, защото е решил да умре. Независимо от това дали е твърде стар или смята, че вече всичко е направил … Никой не знае какви тъмни мисли са му дошли в главата.
Тези два примера ясно илюстрират реализацията на нашите мисли. В първия случай – създаваща, а във втория – разрушаваща.
Възстановяване на функция на нервните клетки и тъкани е продължителен процес, но не и невъзможен.
Ако при вас нещо не се получава, не бързайте да си сложите етикет „глупав човек“. Просто намерете причината, която ви спъва и я отстранете.
Не забравяйте: „Всичко започва от главата“.

Клетките на сложни организми понякога реагират на натиск и дразнение в определена посока. Това явление дава възможност да се появят по сложни многоклетъчен структури, като нашите тела.
Група учени от Обединеното кралство са забелязали, че бактерията Bacillus mycoides може да променя посоката на растеж  в зависимост от промените в околната среда. Благодарение на откритието, могат да се създадат живи структури за наблюдение на системата под постоянно натоварване, например, като мостовете.
За първи път тази бактерия е била описана през 1842 г. Сега учените са забелязали, че й е присъщ уникален модел на растеж, който може да се изменя, когато попадне в култури със структурни дефекти.
При проучването, изследователите са направили снимки с микроскоп на бактериите поставени върху различни наранени повърхности и при различни налягания. В резултат структурните изкривявани на спиралите на бактериите е била от 1 до 90 градуса. Бактериите също показали растеж към стъклени мъниста, оказващи влияние на културата, на която били поставени бактериите.

Използвайки мастилено струйни принтери учени от Кембридж са успели да направят пробив в медицината, пресъздавайки два типа клетки от централната нервна система на чувствителната мембрана на очната ябълка.
Става дума за ганглиоцитни и глиални клетки, които се намират в обвивката на очната ябълка. Такива израстнали на плъх. При трансплантация започнали нормално да растат поддържайки общото здравословно състояние на очите на животното.
В бъдеще тази технология може да се използва за получаване в лабораторни условия на клетки от чувствителното човешкото око. Ако този експеримент е успешен, лекарите ще могат най-накрая да победят много заболявания провокиращи развитието на слепотата.

Проведен е нов експеримент от учените на Великобритания и САЩ демонстриращ възможността за отглеждане на човешки косъм в лабораторни условия.
При експеримента клетки от корените на косъм са взети от седем доброволци. Те били групирани в така наречените 3D- сфероиди, за да се съхрани тяхната генетична идентичност. След това клетките били имплантирани в малки участъци от човешка кожа, като преди това предварително били присадени на мишки.
Шест седмици по-късно, са поникнали нови косми в пет от седемте случая.
По-рано беше съобщено, че японски биолозите са отгледали стволови клетки от миши космените фоликули и успешно са ги пресадили на гърба на гризач, абсолютно лишена от космена покривка по рождение.
А група японски учени от Научния университет в Токио са използвал стволови клетки вместо заместител на липсваща коса. Това били „зародиши“ на пълноценна космена луковица, която можела да се интегрира в кожата на възрастен човек или животно.

Швейцарските биотехнолози са създали особен „прибор“ от генетично модифицирани клетки, които автоматично могат да регулират нивото на ситост и глад при човека или мишките и  реагират на увеличаването на дела на мазнините в кръвта, като ги карат да ядат по-малко.
Мишките губели теглото си, въпреки че не били лишени от достъп към“безкрайните“ запаси на висококалорични храни. Преимуществото на тези имплантанти се заключава в това, че те могат да се използват за подобрение на състоянието на организма без регулярни хирургически вмешателства.
Групата учени са експериментирали с няколко набора гени, които отговарят за производството на хормоните, свързани с чувството на ситост и глад.
Учените обясняват, че почти всички клетки на хората или други бозайници имат специално семейство от рецептори PPAR, които контролират метаболизма в тялото и нивата на мазнините в кръвта. Авторите са се научили да използват тези рецептори като “ сензори “ , които следят концентрацията на мазнини и предизвикват клетката да произвежда повече или по-малко белтъчни молекули прамлинтид, аналог на човешкия хормон на ситост, амалин.
Биолозите са успели да отгледат малък брой култури от такива клетки и са ги поместили в особена микро капсула с два изхода, които могат да се включат към кръвоносните съдове на пациента. След това те тествали работата на този прибор като поместили негово копие в тялото на няколко мишки част, от които страдали от затлъстяване.
Експериментът е завършил успешно. Затлъстелите мишки губели теглото си постоянно, въпреки отсъствие на какви да е изменения в диетата. Други гризачи използващи регулатора на теглото, хранейки се с обичайната си храна, не са страдали от анорексия, което свидетелствува за безопасността на дадената методика.