В Липецк има 7 улици, свързани с космоса: Гагарин, Звезная, Космонавтская, Циолковски, Филипченко, Валентина Терешкова, Герман Титов. Изненадващо е, че всички те са в един и същи квартал на града.

Пожар през 1806 г. изгорил почти всички сгради в града. Оттогава в Липецк започнали да градят зданията и съоръженията от камък и кирпич, а не от дърво, както по-рано.

От 1809 г. градът започнал да се изгражда в съответствие с генералния план, а не чрез хаотично строителство, както преди.

Един ден цар Ануширван поискал да узнае как живеят в страната му, богата ли е или тъне в мизерия.

За целта разпространил в царството си лъжлив слух, че е сериозно болен и се нуждае от лекарство, което да съдържа кирпич на барака или развалини.

Всички жители се втурнали да търсят такива кирпичи, за да спасят царя си, но се върнали тъжни. В цялата страна не се намерила ни барака, ни развалини.

Така без искания кирпич, навел глава, дошъл в царския дворец, един от името на всички и казал:

– Добротата ти към народа е толкова голяма, че никъде не се намериха развалини. Цялата страна е добре развита и редът е толкова добър, че никъде няма разпадаща се зидария, а истинските жители на руините – совите, не могат да намерят подслон у нас.

За изненада на присъстващите царя не се огорчил, а се зарадвал и възкликнал:

– Колко е хубаво, че Господ е бил мой наставник във всичките ми добри дела и като Му служех, успях да отърва народа си от бедност и нищета. А това, че исках да ми донесете такива кирпичи, ми беше нужно, за да узная за истинското положение на нещата в страната.

Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

Сахарска архитектура
Голямата джамия в малийския град Джене е най-голямата сграда от кирпич в света. Строителният материал използван за строежа на тази сграда са тухли направени от глина и слама. Това е най евтиния материал в околността, а и лесно се прави. Смесват се глина и слама, оформя се в определена форма, а останалото довършва палещото сахарско слънце.
В Сахара почти няма дъждове, така че такава постройка може да остане неразрушена с векове.
Сегашната джамия в Джене е построена през 1907 г. с подкрепата на френските власти и се счита за най-забележителното постижение на сахараско-сахелската архитектура.
До скоро най -голямата кирпичена сграда е била крепостта в иранския Бам, която била разрушена от земетресение през 2003г.

Това е такъв вид оръжие, който стопява кирпича или камъка до стъклоподобна маса. За получаването й  се изисква много висока температура. Съвременните учени не са в състояние да обяснят феномена. Опитите да се пресъздаде такова оръжие са завършили с провал.
Стопени крепости са открити в Шотландия, Ирландия, Франция, Турция, Индия и дори в Перу.
Ядрените оръжия вършат добра работа, но чрез тях не може да се обясни процеса на стопяване. За виновник се смята една загадъчна субстанция наречена „гръцки огън“.
Тази смес се е използвала в морските боеве. Изстрелвала се е с катапулти към вражеските кораби. Предизвиканият пожар не могъл да се изгаси с вода. Гръцкият огън можел да гори и под водата. Очевидно става въпрос за непознато химично съединение. Макар да правим някакво предположение за състава му, то все още си остава загадка. А как подобна субстанция е могла да стопи кирпичените и каменните крепости става още по-голяма загадка.
Вероятно става дума за друг вид „гръцки огън“.