Димитър беше едър, но добродушен. На всеки се усмихваше и дори да го обидеха, на никого не отвръщаше със зло.
Веднъж срещна Павката. Бяха приятели от деца.
– Знаеш ли, – започна тъжно Димитър, – мои познати и колеги престанаха да общуват с мен, когато престанах да пия. Срещнах вчера Борис, ти го знаеш, от съседния вход. Седнахме да побъбрим в кафенето и аз си поръчах чай. И като започна: „Ей, приятелю, какво се е случило с теб? Защо не пиеш? Болен ли си? Какво мога да говоря с теб щом не пиеш?
– Така навсякъде ли е? – попита го съчувствено Павел. – Как те възприемат в непозната компания?
– Виж, – започна да ги оправдава Димитър, – те не са алкохолици, но според тях човек не може просто да спре да пие без някаква основателна причина.
– Може би смятат, – каза Павел, – че щом не пиеш ти скриваш някакво страшно заболяване?
– Аз станах баща, – засмя се Димитър. – Искам да имам ясен ум и да бъда пълноценен помощник на съпругата си.
– В нашето общество, – поклати глава Павел, – трудно се приемат хора, които се различават от общата маса, това се отнася не само за пиенето.
– Е какво, – с болка каза Димитър, – трябва да бъда на щрек? И ако направя нещо различно от другите, трябва да обяснявам защо постъпвам така?
Въпросите бяха много, но те не решаваха проблема. Ако не правиш, както другите, значи се цепиш от обществото. А кое е правилно или не, няма значение!?

Седят двама мъже в едно кафене.

Дошъл до масата им сервитьорът и казал:
– Слушам ви. Какво ще поръчате?
Единият от мъжете поръчал:
– За мен доматен сок, моля.
Другият го изгледал недоумяващо и извикал:
– Ти какво, ще пиеш кръвта на мъртвите домати ли?

Рецептата е публикувана по лиценз на Creative Commons Attribution — Share Alike 2.0.
Бирата е създаден от студенти от Института по информационни технологии в Копенхаген заедно с екип от художници, наречена Superflex, с цел да покаже на обществеността, че принципа с отворен код може да се прилага не само в света на дигиталните технологии, но също така и в производството на материални блага.
Първите 100 литра тъмна бира, е сварена от студенти в училищно кафене и са били наричани „версия 1.0 „, което съдържа намек за това, че продуктът ще се развива и по-нататък.
След това, в рецептата са се добавили промени, след което отворили сайт.
В момента, бирата е достигнал версия 4.1.

Два часа след обяд. Слънцето немилостиво жареше всеки осмелил се да се покаже навън, а по-съобразителните са заели вече местата в близкото кафене.
Вратата на заведението се отвори и вътре пристъпи човек с табелка на гърдите: „Аз съм глух по рождение, купете си играчка от мен. Няма какво да ям.“
Той спираше пред всяка маса и поставяше пред учудените хора по някоя малка кукла, нескопосано изработена, напомняща на герой излязъл от филмите на ужасите.
Един от хората посегна, взе играчката пред него и когато глухия се обърна, за да събере парите оставена на останалите маси силно извика:
– Ох, счупи се!
Глухия рязко се обърна. Извикалият мъж се стресна, но успя да каже:
– Синко, ти си изцелен. Отивай да работиш!
Всички погледи се съсредоточиха върху „глухия“. Лицето му се  беше изкривено от яд, а в очите му се четеше злоба. Той се обърна към вратата и бързо се изнесе през нея.
На масите кимаха недоволно, осмисляйки случилото се. Малко след това започнаха и коментарите….

Чудна е историята на 15-годишната Вати, която отново се събрала със семейството си.

Преди седем години, по време на опустошителното цунами в Югоизточна Азия, момичето е било отнесено от вълна. Роднините ѝ били убедени, че е загинала.

Момичето се появи в град Меулабо. Тя мълчаливо седяла в едно кафене, докато не ѝ обърнали внимание. Вати казала, че търси своите роднини, но помни само името на дядо си, религиозен водач на име Ибрахим.

Виждайки внучката си, той веднага се свързал с родителите ѝ. Те я разпознали по белега на лакътя, който получила като дете.

Майката по време на природната стихията се опитала да спаси децата си, но една вълна отнесла Вати.

Една жена приютила момичето, но за прехраната си то трябвало да проси на улицата. Най-накрая жената освободила пленицата си, а състрадателен таксиметров шофьор я закарал  в дома ѝ.