Рецептата е публикувана по лиценз на Creative Commons Attribution — Share Alike 2.0.
Бирата е създаден от студенти от Института по информационни технологии в Копенхаген заедно с екип от художници, наречена Superflex, с цел да покаже на обществеността, че принципа с отворен код може да се прилага не само в света на дигиталните технологии, но също така и в производството на материални блага.
Първите 100 литра тъмна бира, е сварена от студенти в училищно кафене и са били наричани „версия 1.0 „, което съдържа намек за това, че продуктът ще се развива и по-нататък.
След това, в рецептата са се добавили промени, след което отворили сайт.
В момента, бирата е достигнал версия 4.1.

Два часа след обяд. Слънцето немилостиво жареше всеки осмелил се да се покаже навън, а по-съобразителните са заели вече местата в близкото кафене.
Вратата на заведението се отвори и вътре пристъпи човек с табелка на гърдите: „Аз съм глух по рождение, купете си играчка от мен. Няма какво да ям.“
Той спираше пред всяка маса и поставяше пред учудените хора по някоя малка кукла, нескопосано изработена, напомняща на герой излязъл от филмите на ужасите.
Един от хората посегна, взе играчката пред него и когато глухия се обърна, за да събере парите оставена на останалите маси силно извика:
– Ох, счупи се!
Глухия рязко се обърна. Извикалият мъж се стресна, но успя да каже:
– Синко, ти си изцелен. Отивай да работиш!
Всички погледи се съсредоточиха върху „глухия“. Лицето му се  беше изкривено от яд, а в очите му се четеше злоба. Той се обърна към вратата и бързо се изнесе през нея.
На масите кимаха недоволно, осмисляйки случилото се. Малко след това започнаха и коментарите….

Чудна е историята на 15-годишната Вати, която отново се събрала със семейството си.

Преди седем години, по време на опустошителното цунами в Югоизточна Азия, момичето е било отнесено от вълна. Роднините ѝ били убедени, че е загинала.

Момичето се появи в град Меулабо. Тя мълчаливо седяла в едно кафене, докато не ѝ обърнали внимание. Вати казала, че търси своите роднини, но помни само името на дядо си, религиозен водач на име Ибрахим.

Виждайки внучката си, той веднага се свързал с родителите ѝ. Те я разпознали по белега на лакътя, който получила като дете.

Майката по време на природната стихията се опитала да спаси децата си, но една вълна отнесла Вати.

Една жена приютила момичето, но за прехраната си то трябвало да проси на улицата. Най-накрая жената освободила пленицата си, а състрадателен таксиметров шофьор я закарал  в дома ѝ.

При  проверка на 18 ресторанта и кафенета във Великобритания се установило, че те добавят информация за количеството калории в ястията, които предлагат.
Кампанията за обявяване на калориите в храната е организирана от Асоциацията за безопасни продукти. Така всеки може да получи информация за поетите калории дори, когато се храни вън от дома си.
Целта на кампанията е борбата с излишните килограми, от които страдат болшинството от хората във Великобритания.
Интересното е, че доста известни ресторанти са бойкотирали това начинание.
Въпреки отпора, инициаторите на тази идея не са се отказали.

Някои престъпления губят давност след изтичането на определен брой години. Но това освобождава ли човекът от деянието, което е извършил напълно? Показателно за това е преживяното от 65 годишният британски пенсионер. Той е върнал на законния притежател кутия с портокалови бисквити, която е откраднал преди 50 години. Самият Джон Биби твърди, че е направил това, защото от десетилетия не го е напускало чувството за вина.
Той е откраднал сладките през 1960 г., когато е бил на 15 години и е работил в едно кафене по време на лятната си ваканция. Джон споделя, че обичал да си похапва сладко, а тогава бил гладен и откраднал бисквитите. До тогава не е правил такова нещо.
Осъзнавайки, че трябва да признае вината си на собственика на кафенето, му позвънил и си уговорили среща. Когато се срещнали, Джон Биби извадил пакета, дал го на собственика и му разказал всичко. Тогава усетил как камък паднал от сърцето му.
По време на разговора собственика на кафенето споделил, че е продал заведението още през 1972 г. и сега се занимава с живопис. Когато чул историята на Джон, бившият собственик на кафенето споменал, че дори не е обичал този вид бисквити.
Сега двамата пенсионери планират да съберат всички работили в бившото кафене и да отпразнуват 80 – та годишнина на бившия притежател на заведението.