Обикновено ние определяме виновния, успокояваме се и продължаваме да стоим необременени. Властите провеждат разследване, устройват публично наказание, а след това продължават да си живеят както до сега, след това се оплакват, че нямат подходящи хора за това или онова.
Резултата от реакцията на дадено събитие се превръща в лош спектакъл, където актьорите предварително знаят ролите си. Режисьорът постоянно е недоволен от артистите, а зрителите така са привикнали със ставащото на сцената, че просто спят и от време на време се се събуждат от силните писъци „наводнение“, „катастрофа“.
Пробудилите се зрители реагират по предсказуем начин и отново заспиват, с изключение на тези, в чийто семейства е дошла печалта. За да завърши спектакъла е нужно да си спомним, че хората не са само тези, които „живеят“ в телевизията, а ние.
Когато обещаем или се молим за някого, това не означава, че така искаме да се отървем от него по-бързо, а желание да застанем в центъра на ситуацията, да поемен отговорност и да позволим на Бог да действа чрез нас.
Нужно е да слезем от прекрасния си хълм и да се насочим към центъра на бурята, да запазим спокойствие, да грабнем меча и да отидем да воюваме срещу дракона.

Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.

Катастрофа. Всички загинали, но кучето останало живо. В колата били само кучето и неговия млад стопанин. Кучето останало по чудо живо.
То не забравило стопанина си. Постоянно ходило там, където за последен път го видяло. То чакало младежа да се върне и това би станало, ако той беше жив.
Седем години в пек и студ, кучето охранявало последното пристанище на своя приятел.
Местните хора кръстили кучето Константин, т.е. постоянен, верен. Всички очаквали, че след известно време кучето ще забрави за случилото се. Но то всеки ден отново отивало сред автомобилите. Търсело приятеля си сред червените коли, които имали в номера си деветки. Но автомобилите преминавали край него…
През всичкото това време местните жители хранели кучето и се опитвали да го приютят, но то не оставило своя пост.
Така кучето живяло още няколко години, запазвайки верността към стопанина си, който така и не дочакал.
След смъртта на кучето на мястото, където Константин чакал приятеля си, се появи плакат с надпис: „Кучето, което ни научи на любов и преданост“. Вятърът постоянно развявал плаката….
Тогава хората решили да издигнат паметник на вярното куче. Една година след смъртта на кучето, се появил паметник с надпис „Паметник на предаността“.
И сега на мястото на катастрофата стои не живо, а бронзово куче. Кучето, което ни научи на любов и преданост.

Днес ги пуснаха по-рано. Къде да отиде? Живееше сам. Приятелката му го напусна. Родителите му умряха при автомобилна катастрофа. С единствения си приятел вчера се скара и то за какво, някакви се пет лева.
Самотата го бе сграбчила в лапите си, а той само пъшкаше и окайваше съдбата си. Накрая реши. Ще се прибере. Ще сложи чашата на масата. Ще налее от онова хубавото и ще включи телевизора. Какво друго му оставаше?
С нежелание затътри крака към самотната си бърлога. Изкачи се по стълбите и се ослуша. Стори му се, че някъде тече вода. Дано не е забравил някой кран да затвори.
Превъртя ключа и пристъпи плахо напред. Не, не грешеше в банята имаше някой. Беше пуснал силна струя вода и си пееше. Не се двоуми дълго, тихо притвори вратата . слезе няколко стъпала надолу и набра номера на полицията по мобилния си.
– Ало, в дома ми има крадец…..да..на улица…..първия.
Полицаите дойдоха бързо и спипаха набързо нахалника. Странен крадец.
А той, час преди това, извади бутилка шампанско, изпразни я, като си похапна и накрая решил да се изкъпе. Таман си сапуниса  главата… и хоп щракнаха белезниците.
Крадец, натрапник…що за странен индивид? Е, за това си има разследване и правосъдие.

„Титаник“ се е смятал за непотопяем кораб, но още в първия си рейс се е натъкнал на айсберг и е потънал. Около 1500 души са загинали в тази катастрофа.
Оттогава останките на кораба лежат на дъното в северната част на Атлантическия океан на дълбочина 3800 м.
Учените са успели да създадат точна карта на мястото на трагедията, станала на 14 април 1912г.
Направени са около 130 000 снимки и записи на звуковите вълни. Гробницата на известният кораб се намира в пълен мрак. Снимките са правени през 2010г. с две дистанционно управляеми лодки. Особено внимание било отделено на купчината от отломки.
Снимките на участъка с размер от 8 до 5 км показват, какво е станало в нощта през април преди 100 години. Следите на дъното доказват, че кърмата на кораба при потъването се е въртяла, като задната част на въртолет.
На дъното лежат пет големи парни котли, люк от въртяща се врата, къс от корабния корпус тежащ 49 тона и други предмети, които са се озовали на дъното след удара.
Компютърната симулация направена въз основа на снимките, показва точния ход на събитията по време на тази историческа катастрофа.
Възможно е да се получат нови данни за дефектите в конструкцията на този огромен кораб, който се е смятал за чудо на техниката.