Даря Безкостная живее в Украйна. Тя е на 14 години. Болна е от церебрална парализа. Трудно се придвижва и говори, но е много талантлива. Картините, които рисува с краката си, са прекрасни.
Въпреки своя недъг, тя започнала да рисува с краката си. Таланта на Даша бил открит преди 4 години, а сега за овладяването на художественото майсторство й помага преподавател от художественото училище в нейния град.
Като дете тя получава травма на главата, а след това се развила церебрална парализа. Тялото не се подчинявало, но интелектът й намерил изход.
Първоначално родителите й се надявали, че тя ще пише с ръцете си, но чудото не станало. След дълги опити се оказало, че Даша може да рисува и извайва с пръстите на краката си.
Наскоро е била отворена изложба на картините й. Надявам се това да е добър старт за това упорито момиче.

Френският писател Стендал след посещението си във Флоренция през 1817 г. пише: „Когато излязох от църквата на Светия Кръст, сърцето ми силно заби, мослех си, че е прекъснат източника на живота ми. Вървях, защото се боях да не падна…“
Развълнуването на писятеля от шедьоврите на изкуството могат да се наблюдават и при други хора. Те са съпътствани със сърцебиене и световъртеж. Такова психосоматично разстройство е наречено синдромът на Стендал.
Човек попаднал под негово влияние изпитва крайно изострени емоции от съзерцанието на картини към пренасяне в пространствено изображение. Понякога чувствата са толкова силни, че хората се опитват да унищожат произведенията на изкуството.
В по-широк смисъл синдромът на Стендал може да се предизвика от наблюдение на какво да е красиво нещо, било то от природата или жена.

В картините на Джеф Роуланд  главното действащо лице е дъждът. Любовта под дъжда съвсем не се оказва студена. А вие как мислите?

Джеф Роуланд казва, че неговите картини не са само визуални картини, във всяка от тях има скрит смисъл, история и вдъхновение. Всички негови картини са пропити с романтика. Чувствата между влюбените още по-силно се усещат на фона на дъжда. Горския пейзаж…….и тяхното уединение.

В своето творчество художникът експериментира с много материали. Гравира, печата и рисува, но винаги се връща към маслените бои. Когато бил дете баба му използвала маслени бои и той още тогава бил очарован от тях.

С особено вдъхновение рисува дъжда. Когато вали той непременно прави ескизи. Гледайки картините му може да видите как дъждът отскача от земята, от тавана на автомобила, отразява се във фаровете на приближаващите коли и фенерите….

Винсент Ван Гог бил много щастлив само, когато рисувал. През целият си живот той не е продал нито една от своите картини. Тогава никой не е оценил таланта му.
Бил е гладен, болен и разполагал с толкова средства, колкото само да преживее. Четири дни в седмицата гладувал, а през останалите ял, каквото имал. Всичко това правел, за да  си купи платна, бои и четки.
Но въпреки всичко, той бил много щастлив. Силите му не отслабвали. Живял напълно погълнат от творчеството си. Запалвайки свещта на живота си и от двата края, интензивно изразходвал всяка минута от пребиваването си на земята, като рисувал.

Пъзелът се е появил за първи път не като игра, а като учебно пособие по география. Карта се залепвала на дъска, след което се нарязвала с трион на неправилни парчета. Учейки се да ги събират, учениците като се забавлявали изучавали географията.
На пазара първият пъзел се появил под заглавие „Разпиляната карта“.
По- късно такава карта за обучение не се пускала, но предприемчиви хора подхванали идеята и започнали да продават картини, разпилени на части.
Първият пъзел бил издаден през 1769г. Той бил нарисуван на ръка и наречен „Карта на Англия и Уелс разделена на графства“. Неин автор бил Джон Спилсбур, който живеел в Лондон. Неговата фирма се наричала „Картография“.