И двамата усещаха, че между тях се бе изпречила голяма ледена планина, която и слънцето не можеше да разтопи. Те бяха приятели и сега се водеха за такива, но имаше нещо в живота им, което ги разделяше.

Догато Симеон тъгуваше за Маги, Пламен се чувстваше шастлив и подмладен. Въпреки че и двамата бяха връстници, на Пламен годините не му личаха. Нещо от вътре го правеше по-жизнен и уверен.

На Симеон ръцете едва забележимо трепереха, а дясната му лицева част неконтолируемо се движеше сама от време на време. Старостта беше сложила грозен отпечатък върху него.

Симеон искаше да попита Пламен за Маги, но не се решаваше, възпираше го гордостта му. Не знаеше как е минало раждането, никой не му бе казал дори какво е родила.

Когато Маги имаше нужда от подкрепа, той я заряза, Пламен се бе проявил като много по-достоен от него.

„Аз съм един страхливец, – мислеше си Симеон, – Пламен е истински човек и добър кавалер“.

Всички казваха, че Симеон е умен, находчив, съобразителен и винаги знае как да подхване нещата, за да искара много пари. Но животът не беше само пари. И какво като натрупа голям капитал? Какво направи с него? Помогна ли на някой, който се нуждаеше от храна, подслон или лечение?

Когато видя Маги бременна се уплаши, не за нея, а за себе си. Дори ѝ предложи да абортира. Тогава тя много плака  и го напусна, добре, че на помощ ѝ се притече Пламен. Взе я под своя закрила и ѝ помогна много.

„Ето до къде ме докара егоизма, – мръщеше вежди Симеон. – Загубих завинаги Маги“.

Тогава, когато се разделяха, Симеон я попита:

– Какво ще правиш по-нататък?

– Не се бой ще се оправя някак, –  гневно му отвърна Маги.

И го направи…….

Наказанието му от сега и нататък щеше да бъде самотата. Беше вълк единак, така и ще си отиде…….

Един човек отишъл при банкер и му казал:

– Моля ви, дадете ми заем, за да се направи веднага операция на малкия ми син, която ще спаси живота му.

– А имате ли поръчител? – попитал банкерът.

– За съжаление нямам такъв, – казал човекът..

Когато чул това, банкерът му посочил вратата на кабинета си.

 – Ще си отида – отвърнал мъжът, – но искам да ви кажа, че през целия си живот не съм срещал по-коравосърдечен човек от вас.

– Почакайте, – казал банкерът. – Правя ви едно щедро предложение. Едното от моите очи е стъклено. Ако ми кажеш кое е, давам ви заема.

Човекът отговорил моментално:

 – Лявото.

Смаян, банкерът запитал:

 – Никой не знае това. Вие как разбрахте?

 – Много лесно – отвърнал човекът. – За миг ми се стори, че виждам искрица съчувствие в лявото ви око, затова реших, че то ще  да е стъкленото.

Това е една добра история за банкери. Капитал не се трупа със съчувствие.

Официалните резултати от стрес-теста на 130 банки в Европа, провеждани от Европейската централна банка, все още са неизвестни, но според най-авторитетните бизнес медиите, те могат да изглеждат тревожно.
Според вътрешна информация, дадена от световните информационни агенции, 25 от 130-те изследвани европейски банки са показали отрицателни резултати, 105 са преминали теста. При това 15 от 25 имат достатъчен приток на капитал и все още могат да оцелеят в кризата. Те имат известно време, за да генерират допълнителна „предпазна възглавница“.
Европейската централна банка е подчетала, че официалният резултат от стрес-тестовете ще бъде публикуван в неделя и до момента всички версии на тяхното обнародване са спекулации.
Междувременно испанската информационна агенция Efe също е съобщила, че най-малко 11 банки не са успели да преминат стрес-теста.
Това е най-грандиозната за всички времена банкова проверка в Европа. С помощта на националните надзорни органи и на консултантската компания Oliver Wyman Евробанк е проучила състоянието на 130 от най-големите банки в еврозоната.

Все повече млади и предприемчиви хора се захващат със свой бизнес. Хубавото в случая е, че над главата им никой не стой и най-важното целия капитал се контролира лично от тях. Когато се говори за бизнес рядко се споменава, че за да успее такова начинание се изисква пълно посвещение, както и във всяка друга работа съпроводена от успех.
Ето и малко от хитринките, които са използвали бизнесмени, за да успяват във фирмите и компаниите си.
Приятния мирис в повечето магазини е изкуствено създаден чрез ароматизатори освежаващи въздуха. Това  е също начин да се привличат купувачите да пазаруват. Особено ефективно този метод действа на гладни посетители.
В заведенията за бързо хранене често се включва бърза музика. Под ритъма на такава музика посетителите по-бързо консумират храната си и по-бързо освобождават местата на следващите.
През 20 век руският бизнесмен Николай Шустов решил да рекламира новия си коняк в заведенията. За целта наел млади мъже, които ходели по ресторанти, кръчми и заведения и си поръчвали „Шустовский коняк“. Естествено те не го получавали. Тогава устройвали скандал и вдигали врява, изразявайки своето недоволство. В резултат на това, всички научили за новия коняк и започнали да си го поръчват от креативни предприемачи.

Това изобретение е още от времето, когато изграждахме социализма. Ентузиазирани хора изградиха Димитровград, Хинбоаз, съоръженията и сградите за тежката промишленост ….
И всичко за общото благо. Така партийните ръководители вдъхновяваха народа за полагане на безплатна работа, прикривайки недълновидното си ръководство.
Дойде ХХ1 век. Настъпи автоматизацията и роботизацията. И те се включиха за народното благо. Роботизира се производството намали се работния ден и работните дни в седмицата.
Появиха се и новите собственици, които ни убеждават: „Бъдете търпеливи за повишаване на заплатите. Нали всичко правим за общото благо. Ще разширим производството, ще достроим офисите…..“
Само, че те забравят да си спомнят, че за сметка на това „търпение“ расте личния им капитал.
Друга лоша практика, пренесени от старото време в нашето е да се взема на място на отпускар нов служител.
Така се получава, че вместо полагаемият си отпуск, човек прекарва свръхсрочни часове и отработва дни.