Веднъж един журналист правел анкета с група деца и помолил някое от тях да разкаже историята за Давид и Голиат.
Едно момиченце се престрашило и започнало да разказва:
– Давид бил добър човек и Бог много го обичал, но веднъж извършил нещо лошо.
На журналистът му станало интересно: „Нима на тези малките са им разказвали за Вирсавее?“
А момиченцето продължавало да разказва:
– Давид бил много висок на ръст и веднъж обидил малкия Голиат. Давид го ударил с камък по главата….

Никога не знаеш какво те чака зад ъгъла. За жителите на тихия град Ан Арбър Мичиган това се отнася буквално.
Не само на всеки завой, но и всеки камък на тротоара, тухла в стената или капак на шахта могат да представят неочаквана изненада под формата на забавна 3D рисунка.
Творец на позитивно настроение за жителите на града доставя самоуката художничка Девид Зин. С тебешир и въглен тя рисува по улиците епизоди от живота на собствено измислено смешно създание на име Slaggo.

Това е едно интересно явление, наречено  „ледени чаши“.
Ако вървите по повърхността на леда, на някой места могат да се видят по-тъмни сиви кръгове. В тези места има джоб под леда с камък и вода. Как се е оформил този джоб?
Когато камък или пясък попадне на повърхността на леда, той се нагрява от слънцето и започва бавно да потъва в леда. Водата над камъка замръзва, но около него все още се задържа вода, защото светлината, която преминава през леда нагрява камъка
В резултат на това, около камъка остава вода, в която микробите могат спокойно да съществуват.
Температурата на водата на такива места обикновено е 1 ° С, малко над точката на замръзване на водата.

Майка чете на сина си приказка. Стигат до място, където героят трябва да вземе важно решение. А условията, които му се предлагат съвсем не изглеждат поносими. Та това условия ли са?
– На камъка било написано: Ако отидеш наляво, губиш коня си, но ще бъдеш щастлив. На дясно ако тръгнеш, сам ще загинеш, но коня ти ще оцелее. А ако тръгнеш направо, ще оцелеете и двамата с коня, но няма да бъдете щастливи.
Майката поглежда сина си и го пита:
– Ти накъде би тръгнал?
Само неподправеното детско мислене  може да даде такъв отговор.
– Мъчно ми е за коня – нека живее. Бих оставил коня до камъка, а сам бих тръгнал наляво.
Как можеше този малък човек да обясни на майка си, че в приказката този, който е тръгнал наляво с коня си е негодник?

Умрели три баби и се възнесли на небето. Срещнал ги Свети Петър и ги предупредил:
– Ще ви задам един въпрос, ако правилно отговориите ще отидете в рая, иначе в ада.
Въпросът бил: Какво е това Пасха?
Първата баба казала:
– Това е много хубаво нещо. Всички хора излизт на парад, носят знамена и балони, а от подиума други им махат с ръце.
Свети Петър възмутен казал:
– Отивай в ада!
– О, това е такъв хубав празник, – запонала втората баба притеснено, – украсява се коледна елха, раздават се подаръци, идва дадо Мраз със Снежанка …
Реакцията на Свети Петър бил светкавична, той изпратил втората жена при първата.
Започнала тържествено третата баба:
– Великден произхожда от еврейския празник Пасха. Тогава си спомняме мъките, смъртта и възкресението на Христа. Юдеите го хванали и той бил осъден да бъде разпнат на кръст. Той умрял на Разпети петък. Тялото Му свалили от кръста и Го положили в една пещера, а входа ѝ закрили с камък.
Свети Петър бил поразен:
– Браво, вие сте само за рая, колко много знаете!
Но бабата продължила:
– И в края на всяка зимата Христос премества камъка от входа на пещерата и поглежда сянката си. Ако тя е дълга означава, че и зимата ще бъде дълга …..