Тя е с размер 70 гигапиксела.
Млади специалисти от Унгария, спонсорирани от такива гиганти като Epson, Microsoft и Sony са създали най- голямата 360° панорамна фотография в света.
Снимка е направена от 100-годишна кула за наблюдение в най-високата точка на Будапеща. Тя се състои  от над 590,000 пиксела в ширина и 121,000 пиксела на височина.
За да направят необходимия брой снимки в най-кратки срокове, авторите са използвали фото-записите на няколко камери, Sony A900, с обектив Minolta AF 400mm f/4.5 APO G и 1.4x телеконвертор, монтирани на твърд статив със собствен разработка, но дори с тази настройка, снимането е отнело повече от три часа.
Снимките били съединени с Autopano Giga на  Dell Precision T7500 с два четириядрени процесора Intel Xeon, 24 GB RAM и 6 терабайта дисково пространство.
Процеса на събирането на кадрите е станало за два дена. В резултат на това се е получил 200 GB KRO файл, който след това трябвало да се преобразува в PPM и да се раздели на три части за по-нататъшна обработка в Photoshop’e.
При отпечатване на снимки с разделителност 300ppi фотосите са 157 метра дълги и 31 метра широки Тези размери надвишават големината на едно футболно игрище.

Изследователи са установили, че мократа космена покривка на бозайниците развива центробежно ускорение, десет пъти по-голямо от земното.
За да разберат как животните бързо изсъхват, учените са поливали 16 вида бозайници с вода, живеещи в близкия зоопарк и записвали поведението им на високоскоростна камера.. Сред участниците на експеримента били кучета, мишки, тигри, кенгуру. Освен това авторите са разработили роботизиран симулатор, който възпроизвежда тези действия в лабораторни условия.
Оказало се, че куче със средна големина след „тръскане“ около 4 секунди успява да отнеме от козината си 70% от водата в нея. Освен това капките вода получават ускорение от 10 до 70 грама. За да избегнат всяко повреждане животните извършват това със затворени очи.
Колкото е по-малък бозайникът, толкова по-бързо трябва да се движи. Причината е малкия радиус, около, който става въртенето. Ако кенгуруто прави 5 завъртания за секунда, плъховете само 18, а мишката 27. Всички  те са в състояние да регулира честотата на движения си, за да изразходва най-малко количество енергия за сушене.
По-рано учените са установили, че по времето на дъжд колибрите съществено увеличават честотата при махането на крилата си.
Птиците, които трябва да се хранят при лошо време, по този начин отделят водата от перата си.

Искате ли да чуете песента на позитрона? Италианският инженер Доменико Вичинанца е готов да реализира тази мечта.
Този човек е експериментирал с вулканична активност  и даже е свирил древногръцка музика с „Оркестър на забравените звуци“. Сега го влече субатомния свят на мъгливи и капкови камери – предшественик на съвремения  детектор на частици.
Облачната камера е изобретена през 1895 г. от шотландския физик Чарлз Томас Рийс Уилсън, който е работил в известния Кавендиш лаборатория в университета в Кеймбридж. Уилсън се интересувал от метеорологията, искал да възпроизведе  кондензация на облаци в лабораторията. Той напълнил херметически затворен съд с въздух наситен с влага. Поради адиабатното разширение температурата паднала и се извършила кондензация.
Изследователят изучавал процеса, при който йони стават ядра на водни капки и дори фотографирал капките. През 1910 г. той осъзна, че може да използва своето устройство за откриване на заредени частици, тъй като те оставят  йонни следи и водни капки, когато минават през газа.
Така Уилсън пръв в света, успял да снима следите, оставени от алфа-и бета-излъчване. Ако в камерата на Уилсън се създаде магнитно поле положително и отрицателно заредени частици се насочат в различни направления.
Мехурчестите камери се основават на същите принципи, но с едно изключение, те са пълни не с пара, а гореща течност. Когато субатомни частици се сблъсква с ядрото ​​на един от атомите на течността, става изпарение и се получава крехък мехур.
Г-н Вичинанца експериментирал с алгоритми за озвучение на „тихите“ процеси и приложил същия метод към позитрона. Композиторът се стремял, колкото може по-точно да пренесе следите на частиците на нотната  стена. След това  г-н Вичинанца съчинява мелодия и преписва кода на специален софтуер за хармонизиране на резултата.
Според него, следите оставени от частици и античастици, трябва да се изразят в две симетрични мелодии, разходящи в противоположни посоки.
Г-н Вичинанца не е първия композитор, вдъхновен от физиката на елементарните частици и който ползва алгоритми за озвучаване на естествените процеси. Миналата година Алексис Кърк от Университета на Плимут от лабораторията Ръдърфорд –  Епълтън е съчинил дует за виолончелист и радиоактивни субатомните частици, произведени в камерата на Уилсън.
През тази година се е състояла премиерата на симфонията „Алтернативна енергия“, написана от Мейсън Бейтс, композитор на Чикагския симфоничен оркестър, вдъхновен от звуците на Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“.

Докато Япония продължава да се възстановява от земетресението и вълните цунами от миналата година, една компанията е разработила оригинален метод за защита на домовете от тресене. Къщи са разположени върху камери, и по време на трусовете, те като ли че се вози на тях.
Методът е разработен от корпорацията Air Danshin Systems. Той коренно се различава от традиционната изолация и амортизация. При възникване на земетресение, се активира сензор. След което се активира голям компресор, който подава въздух в специална камера, разположена в основите на къщата.
При възникналото налягане къщата се издига на 3 метра и започва да левитира, докато тресенето не се прекрати. Собствениците могат да стабилизират „плаващата къща“ като използват специален въздушен клапан, намиращ се  в помещението. Когато тресенето престане, къщата леко се спуска на основите си.
За сега системата е инсталирана в 88 домове на Япония. Разглеждат се и варианти тази система да се инсталира и на по-големи структури: високи офиси, правителствени здания и даже за паметника  “ Gundam ”, един от героите на японското аниме.

Японската телерадиокомпания NHK е представила конструкцията Balloon Camera, която е видеокамера закрепена на специален държач, прикрепен към аеростатоподобен летателен апарат.

Новият продукт е предназначен за правене на снимки на височина до 300 метра. В сравнени с аналогични апарати, работи на по-голяма височина и е по евтин.

Недостатъка на Balloon Camera  е това, че не може да работи при силен вятър, движещ се със скорост повече от 7 м/сек.

Balloon Camera е надежно закрепена. Държателят ѝ е снабден с шестосиев жироскоп, който позволява да се стабилизира положението на камерата. Общата конструкция тежи два килограма.

За мекото приземяване е измислен специален механизъм. Управлението на камерата става с малък джойстик.