Каин копнеел за вечността, но той искал човешка слава. Имал син, построил град.

Сред неговите потомци имало музиканти, животновъди и занаятчии.

Хората се разпрострели из цялата земя, но безбожната култура била пълна с насилие, омраза и отмъщение. Ламех убил двама души и се хвалил с това.

Бог е подарил надежда в лицето на Сит. Когато на Сит се родил син, хората започнали да призовават името на Господа. Хората се молили за Божията милост и помощ, и отново Му се доверявали.

Тънката нишка на Божествения живот в хората не се прекъснала.

Много често чуваме за караници и кавги между децата в някое семейството. Нека си припомним историите за Ромул и Рем, Каин и Авел …..
За да избегнем тези кофликти се стремим да накараме децата си да се обичат и да си помагат. Но как постъпваме?
При недоразумение при децата казваме: „Тя е твоя сестра, ти трябва да я обичаш“, „Нима не обичаш брат си?“ или „Братята не се бият, а се обичат“.
И веднага след като те чуят подобни изказвания, веднага ще се постарават да направят точно обратното: ще се карат и бият. Или ще демонстрират, това, което искате, обучавайки се на лицемерие и умение да лъжат, за да изглеждат добри и послушни пред вас.
А причината за това е, че децата имат право на различни чувства.
И ако те не могат да се справят с конфликта, то в тях клокочи гняв, заради извършена несправедливост спрямо тях и той естесвено излиза навън. За това на повърхността съвсем не „избликват“ нежност и любов. Те са обидени и желаят да се възтанови справедливостта.
Наместа на възрастните в конфликта, с цел да възстановят мир и любов между сбилите се, още от самото начало е провалена. Даже е вредна. Изискването децата да изразяват чувства, които в момента изобщо не изпитват, обезценява любовта и я прави нещо малко и незначително.
Любовта е нежно чувство, която се подхранва от щастливите мигове, когато се прави нещо заедно, а също и от грижата, и добротата проявена един към друг. Но тя се убива със заповедта от родителя: „Обичай!“
Никак не е лесно да обичаш брат си или сестра си, такава любов не идва изведнъж. Тя много се различава от любовта към родителите, бабите и дядовците.
А чувството за вина: „Аз трябва да ги обичам, но чувствам съвсем друго“ е способно да създаде много беди при самооценката на детето. Искате ли това да се случи с вашите деца?

Когато Бог попита Каин:

– Къде е брат ти?

Той му каза:

– Не зная; нима съм пазач на брат си?

И ти можеш да кажеш така. Можеш да станеш един от многото, които не забелязват глада и отчаянието по улиците. Но можеш да кажеш и друго:

– Зная какво е да бъдеш там на улицата. Аз съм „пазач на брат си“ и негов закрилник, за това трябва да направя нещо за него.

И когато застанеш един ден пред Бога и Той те попита:

– Къде е брат ти?

Ти да отговориш:

– Брат ми се храни в кухнята на нашата църква, спи на дюшек в салона на църквата, грее се в студените зимни нощи с топлина, за която похарчихме последните си стотинки….

Тогава Бог ще се усмихне и ще каже:

– Добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над много ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

Флес Ренар, френски драматург, написал комедията „Хляб наш насъщен“, която имала голям успех.

Няколко дена по-късно той срещнал своя колега, писателя Питър Вебер. Вебер завиждал на Ренар и иронично го запитал:

– Ренар, добре ли изпече „насъщния хляб“?

– Благодаря, – отговорил той, – много добре, но ми се струва, че ти май още не си го усвоил?

Той действително не бил го усвоил. Вебер бил раздразнен от това, че приятелят му има такъв голям успех.

Да, хората завиждат един на друг. Завистта създава дискомфорт, поради благополучието и успеха на друг човек.

От завист Каин убил Авел, Исав искаше да си отмъсти на Яков, Саул гони Давид, безброй злини са се случвали в света поради завист.

Завистта и омразата ослепяват разума, помрачават душата, обременяват съвестта, натъжават Бога и развеселяват бесовете.

Бъдете любезни и смирени. Не завиждайте на никого, защото никой не може да има нещо и не може да направи нещо, ако Бог не му е дал.