Днес Михаил дойде на работа, а нет няма. Някой е извадил кутията с проводниците, така че интернет нямаше да има докато не се намери кутията.

„Но всяка работа е свързана с Интернет, – помисли си Михаил.- Какво да правя?“

– Ще отида малко на разходка, – извика Михаил въодушевено. – От кога не съм го правил? А мога и велосипед под наем да си взема.

Във велопарка на стената имаше мисъл на Алберт Айнщайн: „Животът е същото като карането на колело, за да запазите равновесие, е необходимо да се движите през цялото време.“ Много точно казано.

Михаил въртеше педалите по брега. Не е горещо, вятърът е прохладен, а въздухът влажен.

– Е, не е чак толкова лошо, че някой е взел кутията с кабелите, – засмя се Михаил.

Той забави движението си около детския двор, където децата безгрижно си играеха.

– Виж какво намерих, – някакво дете тича към Михаил и му го показа….

Парче зелена прозрачна пластмаса.

– Браво, – каза му Михаил, – провървяло ти е.

Детето се зарадва. То ще притежава този предмет. Колко малко е нужно понякога на човек, за да е щастлив. И този незначителен, даже нямащ работно име зелен предмет доби смисъл в живота си…

Бащата на това момче лови риба. Не се знае какво може да извлече на брега. Но виждали ли сте град без рибари?

Бащата се усмихва и крещи на сина си:

– Хвърли го! Това е мръсотия. Не можеш да я вземеш……

Той разбира сина си!

Михаил продължава да върти педалите и навлиза  в пространство покрито от малък облак. Върху него се изсипват прохладни, а не студени капки.

– Стана много добре, че днес някой бе взел кутията с кабелите, – каза си Михаил, – сега разбирам, какво губя, като по цял ден стоя пред компютъра.

Жоро човъркаше нещо из кабелите, на устройството пред него. Огнян го наблюдаваше мълчаливо, като от време на време му подавяше някой и друг инструмент.

Към тях приближи доктор Никола Каменов. Той посочи сферата с пръст и каза:

– Смятам с тази антика да се спусна под повърхността на дълбочина 900 и повече метра.

Огнян и Жоро се спогледаха удивени.

– Радвам се да се запозная с вас, доктор Каменов. Съжалявам, че се усъмних във вашия разсъдък, – каза смутено Огнян.

– Не за първи път ме обвиняват, че ми липсва нещо в мозъка. Човек свиква, когато се занимава само с изследвания, – каза Каменов. – можете да ме наричате Ник.

Огнян посочи сферата:

– Забравете думите ми, които казах преди малко. Бих се спуснал с това нещо, ако беше малко по-голямо. Вярвам, че Жоро я е възстановил напълно и сферата е годна за потапяне.

– При обновяването ѝ използвах технологии, които не са били известни, когато с тази сфера са достигнали дълбочина от 922 метра, но конструкцията е близка до първоначалната. Батисферата е била удивителна със своята простота.

– Днес тази формата на батисферата ни се струва логична, – каза Огнян.

– Първоначално Уилям Бийб смятал, че цилиндричната форма ще е най-подходяща, – сподели Каменов. – Той споделил със своят приятел Теди Рузвелт идеята си, като я нарисувал на салфетка. Рузвелт не се съгласил с него и вместо цилиндър нарисувал кръг, това била неговата идея за камера с формата на глобус.

– Навярно Уилям е последвал съвета му, – засмя се Огнян.

– След време, – уточни Каменов, – когато Бийб видял сферичния дизайн на Отис Бартън осъзнал, че това е единствения начин да се справи с налягането на голяма дълбочина.

Жоро и преди беше чувал тази история.

– Бийб е разбрал, че двете основи на цилиндъра биха се вдлъбнали навътре заради налягането, – продължи разказа си Каменов. – Но при сферата налягането се разпределя равномерно по цялата повърхност.

– Монтирах допълнителни плавателни торби в плазовете, – каза Жоро. Ник, знаеш ли, че аз ще бъда с теб под водата?

– Това е чудесно, – потърка радостно ръце Никола, – радвам се, че няма да бъда сам. Знаете ли, момчета това е сбъдване на една мечта.

– Вероятно сте били вдъхновен от Бийб? – попита Огнян.

– Да, точно Уилям ме вдъхнови да стана микробиолог, – възторжено каза Каменов. – Прочетох за светещата дълбоководна риба, която е видял при спускането си със батисферата и ми се прииска  да преживея това, което е изпитал той.

Огнян, който беше доста едър, се оплака:

– Не можах да се напъхам през тази 35 сантиметрова врата.

Каменов вмъкна главата си в батисферата, а после каза:

– По-просторно е, отколкото изглежда отвън.

– Оригиналната батисфера е била 143 сантиметра в диаметър, а стените ѝ са били изработени от 4-ри сантиметрова първокачествена закалена стомана, – каза Жоро. – Вътре е имало кислородни бутилки, филтри, фенер и телефонни кабели.

– Навярно си сменил някои части на оборудването ѝ? – засмя се Огнян.- В противен случай не бихте могли да се съберете и двата заедно вътре.

– Позна както винаги, – Жоро потупа по рамото приятеля си. – Илюминаторите са направени от полимер, вместо от кварц. Въжето е от  кевлар, синтетично влакно, което заменя стоманата. Медните комуникационни кабели замених с оптични. Смалих и обемистите уреди.

– Навярно ще искаш и сферата да бъде направена от титан? – усмихна се Огнян.

– Тогава ще стане много скъпа, – каза Каменов.

– Добра работа си свършил, Жоро, – каза Никола. – Бийб и Бартън, когато са се спускали, са знаели, че рискуват живота си, но младежкият им ентусиазъм е надделял над страха.

– Явно този ентусиазъм е заразил и вас, докторе, – добродушно каза Жоро.

Предстоеше едно интересно спускане, подхранено от една мечта и техническите умения и знания на младеж от този век.

Мартин разглеждаше това, което бяха успели да заснемат. След това разрови в Интернет за информация, но това, което отчасти разбра го ужаси.

 – Боже мой, – извика Мартин.

Атанас надникна през рамото на най-добрия си приятел. Мартин продължаваше да чете още известно време, докато Атанас не се изкашля, за да го накара да вдигне очи.

 – О, извинявай, – смотолеви виновно Мартин. – Това, което намерихме, е задвижван от вълните генератор, но с такива размери, че направо не е за вярване. Доколкото знам, тази технология едва прохожда. Има само няколко устройства по крайбрежията на Португалия и Шотландия, които още се изпитват.

Атанас го гледаше недоумяващо.

 – Те използват силата на вълните, – започна да обяснява Мартин, – която извива техните шарнирни връзки, за да задвижват хидравлични тарани.

 – Какво е това таран? – попита Атанас.

– Изобретение на Жозеф Монголфие, един от двамата братя, прославили се със своя балон. Таранът имал за цел да повдига вода, като използва енергията на собственото ѝ движение. Бликащата вода се вкарва в затворена отвсякъде камера, в която се получава огромно налягане на въздуха. Това се използва, за да се изкачи водата на височина много над нейното равнище.

– И за какво им е всичко това? – продължаваше с въпросите си Атанас.

– Тараните изтласкват насила масло през двигател, който използва хидравличен акумулатор, за да успокоява струята. Двигателят завърта генератор и се получава ток.

 – Много хитро – възкликна Атанас. – Колко може да произвежда това нещо?

 – Всяка от тях може да захранва градче с население от две хиляди души, а са общо четиридесет на брой. Става дума за сериозно количество енергия.

 – За какво им е? – попита Атанас. – Къде отива цялото това електричество?

 – Всеки генератор е закрепен към дъното на морето с кабели, които могат да го прибират под водата, – мислеше гласно Мартин. – Когато океанът е спокоен или радарите уловят наближаващ плавателен съд, те се прибират на десетина метра дълбочина. Друг кабел захранва с ток нагреватели, разположени по дължината на генераторите.

– Нагреватели ли каза? – попита Атанас. – За какво им трябват?

-.Някой е решил, че водата в този район е твърде хладка и я затопля.

Мартин отпи още една глътка кафе и си взе от кекса, преди Атанас да е изпразнил чинията.

– Откога работят тези конструкции? – попита Атанас.

– Започнали са в началото на 2002 г.

– Но защо са ги направили? – неспокойно се въртеше Атанас на стола. – Какъв е резултатът?

– Тези данни ги няма в компютъра – отговори ядосано Мартин. – Аз не съм океанограф или климатолог. Но как толкова малко топлина може да повлияе на целия океан? Зная, че излишната топлина от ядрен реактор може да затопли река с няколко градуса, но това е съвсем различно нещо.

Мартин се настани по-удобно на стола и забарабани с пръсти по масата. Очите му се загледаха далеч напред в нищото. Атанас продължаваше да се върти безцелно подхвърляйки различни идеи и предположения, но Мартин не чуваше нищо.

В съзнанието си виждаше огромните генераторни станции, които се извиват под въздействието на вълните, докато под водата нагревателите стават огненочервени и затоплят водата, която тече покрай крайбрежието.

Някой беше приложил невероятна техника, но за какво му бе нужна тя? Предстоеше много работа……

Модерни лампи осигуряват спойка LED върху електронно табло. Но това може да се промени, ако се приложат технологии, разработени от Rohinni.
Те осигуряват огромен LED печат върху почти всички носители, включително и тънкослойни.
Представете си, че можете да „лепнете“ LED на масата или на стената. Необходимо е само да въвведете контакти от кабелите.
В този случай напълно се променя обичайния подход към монтирането на системи за осветление. Дизайнът на тези системи е ограничен само от въображението на твореца.
Изобретателите твърдят, че LED технологията на печат е много проста.
Тя може да се използва за осветяване на мобилни телефони, компютърни монитори и други електронни устройства, както и за осветление на открито и закрито.
Гъвкави светодиоди са подходящи за монтаж в автомобил на фаровете, фенерчета, часовници и много други джаджи.
Би изглеждало доста красиво облекло от плат, светещо в тъмното.

За момента в космоса можем да се отправим само по един начин – на борда на космически кораб, изстрелян от повърхността на Земята с помощта на ракета носител. Това е изклщчително скъпо и опасно, за това такова пътуване могат да предприемат здрави хора, преминали специална подготовка.
Алтернатива на космическия кораб и ракетите се явява космическия асансьор, направен от изключително издържливи въжета, свързващи повърхността на земята и специална космическа станция, намираща се на много висока хелиостационарна орбита.
Поради  отсъствие на технологии необходими за изграждането на космически асансьор, тези асансьори все още са обект на научната фантастика.
Въпреки това, благодарение на многочислените групи от учени по целия свят появата на тези технологии се очаква в близкото бъдеще и някои от компаниите вече планират строителство на космически асансьор.
Към тези компании се включва и японската строителна компания Obayashi, представители на която обявяват пред света плановете си да изгради функциониращ космически асансьор до 2050.
Според предварителния проект, космическият асансьор ще се издигне на височина от около 96 000км. На такова голямо разстояние и достатъчно ниска скорост на движение преместването на транспортни капсули в асансьора ще пътуват в едната посока около 7 дни. Но, като се има предвид факта, че този път ще се извършва в сравнително комфортна среда и ще бъде по-безопасно, отколкото в космически кораб, то от такова пътуването в космоса ще се възползват дори и обикновените хора.
От икономическа гледна точка, хора и доставка на товари с помощта на космически асансьор ще бъде много по-изгодно от традиционния метод за стартиране на ракети от повърхността на планетата.
В света все още липсват технологии, които ще направят възможно осъществяването на идеята за космически асансьор в реалност. И най-важната пречка за това е отсъствието на материали, от които да се направят необичайно дълги, леки и изключително здрави кабели, за да издържи натоварванията от движещи се превозни капсули на асансьора и собственото ни тегло.
Ние вече имаме някои нови материали, които са сто пъти по-здрави от стоманата с значително по-ниско специфично тегло. В момента налични технологии позволяват да се произвеждат въглеродни нанотръби с дължина до три сантиметра. От този материал, за съжаление, не е възможно да се направят въжета с голяма дължина. Но поне се надяваме, че скоро ще се появи технология, с която ще бъде възможно да се получат нанотръба или нещо подобно с неограничена дължина, което ще  позволи да се реализират планове на учените.