Известно е, че това растение се свива, когато го докоснеш, а след време отново възстановява предишния си вид.
Този механизъм се дължи на факта, че определена област върху стеблото на растението при външно дразнение отделя химични вещества, включително и калиеви йони. Те засягат клетките на листата, от които започва да се отича вода.
Вътрешното налягане в клетките пада вследствие, на което листата и цвета се свиват.
Този ефект може да се предава чрез веригата и към другите листа.

Как бихте реагирали, ако батерията на телефона ви се зарежда, след като я закрепите на подметката си?
Този странен сценарий, изведнъж се превърна в реалност благодарение на усилията на учени от Технологичния институт в Джорджия. Техният „източник на енергия“ се основава на кръгла литиева батерия с размерите на монета и тя периодически се зарежда от механична компресия.
За да направят това, авторите се заменили пропускливото за йони полиетиленово фолио, което разделя анода и катода с фолио от PVDF. При натиск на част от зарядите, обусловени от частичната поляризация на молекулите PVDF,  те се оказват върху двете повърхности на полимерното фолио, което привлича известно количество свободни литиеви йони от традициония LiCoO2-катод чрез LiPF6-електролит и след това през мембраната по посока на нанотръбестия TiO2-анод.
Това осигурява необходимата движеща сила, под действието на която се окислява катода, освобождавайки все повече и повече литиеви йони и електрони, които след това намаляват и се включва анода. При всяко налягане процеса на зареждане продължава до тогава, докато системата не достигне химическо равновесие.

Звучи абсурдно – като се има предвид, че нашето тяло е 60% вода, но някои хора имат алергия към водата.
Тя я пият, а проблема се появява при контакт на кожата с водата. Няколко минути във ваната или под душа и кожата им се покрива със сърбящи червени петна.
За първи път такова състояние е описано през 1964 година. Все още не е намерено обяснение на това състояние.
Причината за развитие на такива алергии може да бъде, например, цитотоксичния отговор на кожата при контакт с водата или утра-високата й чувствителност към водните йони.

Американски учени са научили бактерии да произвеждат електрическа енергия от отпадъчните води. В същото време се решава проблема с почистването и използването на „изгубената енергия“ от индустрията.
Група от инженери, ръководени от Брус Логан от Университета на Пенсилвания са измислили нов начин за генериране на електричество.
Те експериментирали с бактерии разрушаващи органична среда и отделящи електрони. Учените са разработили бактериални горивни клетки, въз основа на обратната електродиализа.
Биогоривната батерия произвежда електроенергия чрез използване на специални щамове на бактерии, които отделят електрони в околната среда. В тези клетки бактериите усвоява хранителните вещества и освобождават известно количество енергия под формата на протони и електрони, които произвеждат електрически ток.
Електроенергия въз основа на обратната електродиализа може да се извлече от разликата в солеността при смесването на две потока от течности. За този капацитет, устройството е разделено на тесни клетки със специална мембрана, непропускаща положително заредените йони на натрия и отрицателно заредените хлоридни йони.
При работата на батерията, през една от клетките се пропуска солен разтвор, а през другите дестилирана вода. Частично пропускливата мембрана пропуска само положителни или отрицателни йони, в резултат на това в съда се получава разлика в потенциалите, която създава електрически ток.
Новият генератор може да се използва за очистване на битови и промишлени отпадъчни води.
В електрогенераторът за очистване на отпадъчните води относително място заема и чиста вода. В качеството на сол се използва амониев карбонат. Тази сол е добра за обработка на течни отпадъци, защото има ниска себестойност и леко се изпарява от разтвора при нагряване до 43 градуса по Целзий. Може да се използва и топлината на отработените газове и други форми на енергия, загубени за индустрията.

Охтоподите обитават не само тропическите води, но и моретата на Арктика и Антарктида. Биолозите са успели да разберат, какво помага на тези главоноги да оцелеят в студена вода.

Учени от университета на Пуерто Рико сравнили физиологията на осмоногите, които населяват моретата в Арктика и Антарктида с топлолюбивите видове. Те открили, че причина за това са калциевите канали.

Те са комплекси от протеини на мембраната на клетките, пропускащи навътре и навън йони на калция. Сред калциевите канали има и такива, които са чувствителни към температура. Те работят по различен начин при тропичните и полярните охтоподи. Тази причина не се крие в гените. Гените работят по един и същи начин, но на матрицата им се образува матрична РНК. Именно тя се изменя при осмоногите. От това се променят и протеините в калциевите канали, които се синтезират с помощта на иРНК.

Промяната на протеините позволява на октопода да живеят в студена вода.