Веднъж група деца разглеждали историята, в която фарисеите обвинили Исус, че е изцерил човек в събота.
След проследяване на историята, учителката попитала:
– Как мислите, защо фарисеите не се покаяли, когато чули думите на Исус?
Едно малко момченце вдигнало плахо ръка и преди още да му дадат думата, заключило:
– Защото е било събота, а в събота евреите нищо не правели …

Един свещеник бил в онлайн форум. По време на общението той видял, че един от участниците във форума съобщава за намерението си да се самоубие, но никой не придавал голямо значение на думите му.
Свещеникът усетил, че ситуацията е сериозна и че животът на този човек е в опасност.
Тогава той написал на отчаялия се: „Ако си решил да напуснеш този свят, това, което е ценно за теб, да кажем парите, ще ги изхвълиш ли или ще ги дадеш на някого“?
Човекът отговорил: „Ще го дам, разбира се, нека се използва“?
Свещеникът продължил: „Ако твоя живот повече не ти е нужен, не го губи, дай го на Исуса“.
Последвала дълга пауза. Навярно отчаялия се човек мислел над предложението….
След известно време написал:“Съгласен съм….“
По нататъшното общуване  с този човек, послужило за неговото покаяние и приемането на Бога.
Така един свещеник могъл да спаси животът на съвсем непознат човек.

Не можем да осъзнаем колко е ужасен греха, докато не разберем, че заради него е разпнат Божия Син. Не заради безпомощноста на Пилат, не поради предателството на Юда, не и поради крясъците на тълпата, а заради твоя и моя грах.
Ужасите на войната и мизерията, агонията на самотата и отхвърлянето, отчаяният плач на  вдовици и сираци, предсмъртния хрип на умиращ от глад – тези и хиляди други трагедии свидетелстват, че ние живеем в един свят, който е отровен от грях.
Ето за това умря Исус. Ужасната горчива чаша на човешкия грях е причината за Неговото разпятие. Защо Той изпи тази отвратителна чаша? За да не я изпием ние с теб.
Поради греха на всеки един от нас Исус умря на кръста. Но по-силна от греха е Божията любов.

Ангел влезе в градината, където в гроб бе положено тялото на Исус. Той отвали камъка от входа. В гробницата нахлу свеж въздух и светлината на утринта. Саванът беше празен, но студената крипта излъчваше силата и славата на живия Бог. От сега нататък тя ще стана място за празника на живота.
Гробът престана да бъде мрачен. Безжизнената пещера се преобрази. Тя напомняше за небесната светлина, която прогонва смъртната сянка.
Възкръсването на Исус завинаги измени облика на това място.
Никакви думи, нито на ангели, нито от човек, могат да предадат напълно височината и дълбочината, големината и широчината на славата, която бе открита на света, когато Исус излезе от мрака на смъртта в живота.
Свърши се! Обещанието на Исус е факт: „Аз живея и вие ще живеете“.

Тълпа. Болни, дрипави, просяци, слепи, прокажени вървят далеч от групата на подозрително шушукащите фарисеи.

В гъмжилото изплуват уплашените лица на учениците. Шареният народ се притиска до стените на преторията. Наоколо неспокойно обикалят войници.

Христос е в двора на преторията. Гордо изправен в бяла тога пред него стои Пилат и го пита:

– Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си сторил?

Христос каза:

– Моето царство не е от този свят, Ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.

– Ти цар ли си?

– Ти право казваш. Аз за това се родих и дойдох на света, за да свидетелствувам за истината ……

Много стара история.. История ли? Не това е истината за голямата любов, изпълнена с надежда, към хората обезверени и нещастни в този свят. Защо стоите? Той ви чака….. Подарете Му нещо, което нищо не ви струва – любовта си. За Него това е напълно достатъчно!