Високо в планината живеел великан с дъщеря си. Често тя седяла и не знаела какво да прави. Чудела се как да прогони тъгата от себе си. Съседите й били дошли до гуша, а и нямало за какво да разговаря с тях.
Пробвала да слуша музика, да рисува, но нищо не й носело радост. Душата й оставала пуста и студена.
Под краката й множество хора се занимавали с нещо. Тя ги наблюдавала, но не разбирала смисъла на действията им. Те пълзели като мравките напред, назад, но на тях изглежда им било добре.
Да, но тук на върха било скучно. Измъчвала се душата на великанката и тя не знаела какво да прави.
И в един прекрасен ден великанката забелязала как под самите й крака един човек се изкачвал по скалата. Изведнъж с него се случила беда. Паднала лавина от върха и затрупала човека.
Дошла великанката и измъкнала затрупания от снега. Сложила го в пазвата си и така го стоплила. Човекът оживял. Сложила великанката малкия човек до ухото си и разбрала, че й благодари за своето спасение.
Мъжът разказал, защо се е покачил на скалата. Оказало се, че в дома си имал болна жена и малки деца, а нямали за храна нищо. И тогава той излязъл на лов за кози.
Това заинтригувало великанката и тя го помолила да й разкаже още нещо. И започнал бедняка да й разказва за своите мъки и радости. Великанката никога до сега не бе чувала такива истории, дори в интересните книжки. Животът на тези малки хора се оказал по-интересен от всяка приказка и увлекателна книга.
Обикнала великанката този човек и й станало хубаво. Приискало й се да помогне на него и приятелите му. Започнала да вниква в проблемите, притесненията и мъката им.
Всеки ден великанката варяла треви, за да лекува тези хора. Следяла да не ги затрупа някоя лавина.
Хората непрекъснато благодарили на великанката, а тя благодарила на мига, в който съдбата я свързала с тези хора. Сега сърцето й било изпълнено с радост и щастие.

Тази трогателна история е станала в Австралия, край брега на юг от Мелбърн.
Мис Греъм яздила своя кон Астро. Конят леко маневрирал между локвите, образували се от скорошния прилив. Изведнъж конят бил уловен в кално блато и започнал да потъва в капана от плаващи пясъци.
Галопираща малко по-напред дъщерята на госпожа Греъм успяла да избегне със своя кон опасния участък. Двете с майка си със всички сили се старали да измъкнат коня от калния капан, но нищо не се получило.
Тогава Мис Греъм изпратила дъщеря си за помощ, а сама тя останала да утешава коня си. Изтощена и оплескана с кал от главата до петите, мис Греъм държала главата на коня си повече от 3 часа …
Огромните усилия, които положила жената да измъкне коня, довели до обратното. Астро все повече потъвал в тресавището. Положението още повече се утежнило от приближаващия прилив.
Накрая дошла помощта. Ветеринарът Стейси Съливан се готвел да бие инжекция на Астро за успокояване, но мис Греъм вършела това много по-добре. Спасителите се готвели да измъкнат коня. В същото време водата идвала все по-близо. Хората използвали различни начини. Времето изтичало.
Най-накрая и решението дошло. На помощ на бедното животно дошъл тракторът на местния фермер, живеещ наблизо.
Изтощеното животно, ритайки с копита изпаднало  в безсъзнание.
Ветеринарът Стейси Съливан помогнал на Астро да се изправи, когато действието на успокоителното преминало.
Всичко приключило добре и мис Греъм повела  коня си далеч от плажа.
Ветеринарът казал, че конят не би оцелял, ако не е била намесата на неговата стопанка.

Игумен Георги и до днес помни тази странна история.

Наложило му се да изслуша предсмъртната изповед на един свещеник от един малък град в Гърция.

Свещеникът имал две деца с голяма разлика във възрастта. Голям син и много малка дъщеря. Синът му отишъл да учи в Атина, но бил убит. Трупът му намерили  в едно запустяло място. Изяснило се, че младежът е починал от побой. Синът на свещеникът бил благочестив човек и посещавал често църквата, но кръста, който носил на врата си не бил на него. Убиеца не бил открит.

След време дъщерята на свещеника пораснала. Тя се влюбила. Приятелят ѝ бил по-възрастен от нея но бил приет добре в дома на свещеника. Но страното е, че младежът не смеел да поиска ръката на момичето. Виждало се, че двамата се обичат, но нещо гнетяло мъжът.

Един ден той поискал да се изповяда пред бащата на любимата си. Признал, че много обича дъщеря му, но смята, че е недостоен за нея, защото е убиец. Едно време той се движел с много лоша компания. Гулял цяла нощ и попаднал на някакъв младеж във Атина. Той започнал да го изобличава и да го приканва към покаяние, но това още повече го озлобило и го пребил до смърт. Тогава от мъртвия младеж той взел един златен кръст. Когато го показал на свещеника, той познал, че бил на сина му. В този момент бащата имал чувството, че губи опора и едва не припаднал, но той се помолил на Бога и Той му дал сили. Младият мъж продължил:

– Вие виждате, че такъв човек не може да бъде съпруг на вашата дъщеря и не може да влезе във вашето семейство. Моля да ми простите.

Свещеникът събрал сили и казал:

– Как мога да не те приема в семейството си, щом Бог приема твоето покаяние?

Вдигнали сватба. Всички снимки на сина на свещеника били скрити под благовиден предлог. Така дъщерята никога не разбрала, че се е омъжила за убиеца на брат си. Тази тайна свещеникът запазил в себе си, но я разказал при личната си изповед преди смъртта си.

Известното ябълково дърво, чиято ябълка помогнала на Исак Нютон да открие закона за всеобщото привличане е оградено.

Една от най-необичайните атракции в Англия, трябвало да бъде спасена от излишното внимание на посетителите. Ябълковото дърво свързано с живота на Исак Нютон все още расте в Линкълншир. То е оградено, за да се запази от досадни посетители и безразлични към красивата легенда туристи.

Посетителите на дома на Нютон, в който той е живял от детството до юношеството си, са повредили корените на известното дърво в двора. Целта на поставената ограда е да запази дървото, а не да възпрепятства посетителите, чийто брой е 33 000 годишно за последните няколко години. Колкото повече хора идвали към дървото, толкова повече се уплътнявала почвата около него, а това пречи на растежа на корените му.

Това дърво доста е пострадало през 1890г., когато силна буря едва не изтръгнала туристическата забележителност с корените.. То прокарало нови корени, но приело странна форма подобна на буквата «S».

Днес посетителите могат да опитат от ябълките на знаменитото дърво.

Интересно е, че Нютон никога не е потвърдил истинността на тази история. Тя била публикувана в книга на Волтер в годината на смъртта на английският учен. Странно, но и сега тя привлича хиляди туристи на това място.