При психолога дойдоха двама мъже, баща и син. Бащата още нямаше 50, а синът бе на 24. Може да се каже, че са добри мъжаги. Отдавна никъде не работеха, но успяваха доста добре да задоволят нуждите си.
А защо бяха дошли при психолога? Доста интересна история.
– Двамата се запознахме с една и съща жена, – започна разказа си бащата. Тя е около 60-те с имоти и много пари. И със сина се здърпахме за всички тези облаги.
– Тази жена си я бива, – намеси се синът. – Съвсем не е глупава, всичко схваща веднага.
– Преспа с мен, – продължи бащата, – после разбрах, че е била и със сина. Сравнила ни и ни повика и двамата заедно. После ни каза: “ И двамата сте много добри, макар и не без недостатъци. Трудно ми е да избера между вас, а и от двама мъже не се нуждая. Така че давам ви възможност да се стараете, да изявявате себе си и след известно време ще взема по-добрия от вас“.
– За малко да се изтрепем с баща ми, – засмя се синът, – за това сме тук.
Психологът дълго време мълча. след това ги погледна и им предложи следното.
– Вашият конфликт няма да се разреши, докато се конкурирате толкова жестоко за тази жена. В случая може да победи само един от вас. Аз предлагам да изкарате при мен курса „Как да съблазня една жена“. Никой на никого няма да се подиграва и всеки ще даде най-доброто от себе си. Но няма да се карате и биете. Който загуби битката, достойно ще приеме поражението, ако ли не, идете някъде по-настрани и се трепете.
Двамата се съгласиха. Мина месец. Бащата спечели. Старостта си каза думата. Младият имаше още какво да учи.

Специалисти, изучавайки маниерите при общуване на различни по характер хора, стигнали до следния извод. Властните хора не умеят да изслушват събеседника си. И разговорът с тях се свежда до обсъждане на техните постижения и успехи.
По време на експериментите помолили участниците да разкажат за случки от живота си, в които е трябвало да вземат важни решения и са приемали контрол над ситуацията или са се подчинявали на друго лице. По такъв начин участниците били разделени на лидери и на такива, който са склонни да се подчиняват.
След това хората били разделени по двойки. Всеки човек разказвал на събеседника си за най-важните постижения и успехи в живота си. Най-накрая всеки трябвало да каже, чия история му е харесала повече, неговата или на събеседника му.
Резултатите от експеримента показали, че властните хора винаги считат своя разказ за по-интересен. Учените свързват тази особеност с това, че лидерът ако признае, че историята на партньора му е по-вълнуваща, означава да признае превъзходството на събеседника над себе си.
В следващия етап от работата си, учените искат да разберат дали хора с лидерски качества, могат да се вдъхновяват за нови разработки.

Обикновено хората посещават музеи, за да се насладят на шедьоврите на изкуството или да научат повече за историята. Но има и такива, които като ги посетите ще ви настъхнат космите на главата. Те съдържат съвсем реални неща и са били използвани според предназначението си, но изглеждат като елементи от филм на ужасите.
Днес ще ви разкажа за музея Дюпюитрен в Париж.
Експонатите в този парижки музей са реални примери за различни отклонения в медицината.
Музеят Дюпюитрен е бил открит през 1835 г. от известен парижки анатом и хурург, който е събрал колекция от неродени бебета с вродени заболявания и уродства, скелети и човешки органи.
Ужасната изложба съдържа повече от шест хиляди експоната, включващи буркани с деформирани части от човешко тяло, сиамски близнаци и бебе родило се с открити вътрешни органи.
Музеят показва восъчни модели на човешки глави със странни израстъци, заешки устни и вродени дефекти, които не могат да бъдат класифицирани.
Разбира се, има много стъклени буркани, в които плават увредени мозъци на пациенти. Те са добре запазени в спирт.
Този музей със сигурност няма да остави равнодушен и най-нечувствителния човек.

Някакъв файлетон в един вестник разказвал за един много интересен случай.
Полицай не искал да се занимава и забърква с един пиян човек, затова го пренесал в съсения участък. Другият като видял пияния, го върнал на територията на първия полицай.
Артистът Олег Попов прочитайки тази история си представил следната ситуация.
Пред лекарят лежи много болен човек и лекарят постъпва, като полицая.
Така се родила известната реприза или повторение на комичната ситуация „Удавеният“.

Ние не можем да си представим, колко световни шедьоври са изчезнали в пожари, наводнение, войни или поради незнание. В най-добрия случай са се оказвали в частни колекции.
Караваджо е един най-големите реформатори на живописта на XVII век. Той е основател на реализма в този вид изкуство и негови картини са пострадали не веднъж.
През 1969 г. в Палермо, от параклиса на Сан Лоренцо е изнесена картината му „Рождество със Св. Франциск и Св. Лаврентий“.
Откраднатата картина била дадена  за съхранение на семейство Пулар, което я е държало в съвсем неподходящи условия. Картината дълго била гризана от прасета и плъхове. Най-накрая нейните „собственици“ решили да я изгорят.
Тази история не е измислена. За съдбата на картината е разказал един завербуван мафиот. Но края ѝ е толкова трагичен, че човек трудно би се помирил с него.
Тази картина на Караваджо и до сега стои на първо място в списъка на откраднатите италиански шедьоври и на трето място в световната класация.