Във времето, в което живеем “ всичко е пари” !
Внимавайте каква книга си купувате или какъв филм гледате. Сензациите за тайствени разкрития няма да ви успокоят или спасят! Напротив ще натоварят умът Ви с ненужна информация, ще загубят ценното Ви време и разбира се ще изпразнят джоба Ви!
Все пак защо има толкова много истини? Защо има толкова много заблуди?…
Защото се манипулира инфомацията и истината.
Хората се заблуждавайки с фалшиви учения за произхода им.
Разделят ги в различни религии с фалшиво поклонение.
Чрез войни и тероризъм внушават страх. Чрез храните, напитките, развлеченията се разруша здравето и морала. Чрез манипулации в подсъзнателната област на ума ни внушават, че можем всичко сами.
Създадоха се имитации погубващи хората: на вярата се противопостави суеверието, на любовта между мъжа и жената – хомосексуализъм, на радостта – депресията.
Какво правим?
Архив за етикет: истина
Доносниците
Навярно никой от вас не е изпитвал тази ужасна истина, силата да погубиш някого. Любопитна съм да разбера какво изпитва тогава човек.
Всеки е имал такава власт, но не всеки я е осъзнавал. Само някои са я използвали. Разбира се, онези, които са обвинявали, предавали и доносничели са хиляди. Но те са една нищожна част от хората, които биха се превърнали в такива, стига само да пожелаят.
От къде знам ли?….
Доносничеството дава власт на слабите, а слабите са мнозинство. Нека не се оправдаваме с живота. По този начин диктатура на слабите изяви омразата и завистта си към по-силните.
Тъжната притча
Веднъж се събрали множество притчи заедно, както става обикновено при хората и започнали да си говорят. Всяка разказвала за себе си, а останалите слушали и се радвали на мъдростта й. Само една от тях седяла в ъгъла и тъжно се усмихвала. Всички притчи се изказали, но тя дума не промълвила. Нейните съседки я попитали:
– Защо мълчиш и нищо не казваш?
– Нима не ти хареса всичко, което чу?
– Какво ще ни разкажеш?
Тъжната притча отговорила:
– Мога ли да да ви попитам нещо?
– Разбира се! Питай! – зашумели всички притчи.
– Чуха ли ви хората, а какво казаха след това?
– Хвалиха ..
– Възхищаваха се…
– Радваха се…
– Поклащаха глави…
– Усмихваха се….
– Казваха: „Истина е”.
Още дълго притчите описвали реакциите на хората. Когато всички замълчали тя казала:
– Хубаво е, че са останали доволни от вас. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили са мъдростта и истината изразена от вас. След това те започнаха ли да се държат по различен начин или останаха такива, каквито са били?
Отговорът бил дружно мълчание.
– Ето, за това съм тъжна притча.
От къде произхожда детектор на лъжaта
Според легендата първият детектор на лъжата в света бил създаден от един индийски жрец. Той поставял заподозрения и едно „вълшебно магаре“ в запечатана стая, като заповядвал на заподозрения да дръпне опашката на магарето. Ако магарето започнело да реве, това означавало, че заподозреният е лъжец. Ако магарето запазело мълчание, то заподозреният казвал истината.
Старейшината намазвал тайно със сажди магарешката опашка. След като заподозреният бъдел изведен от стаята, той обикновено обявявал, че е невинен, защото магарето не е издало звук, когато той го е дръпнал за опашката, но жрецът проучвал ръцете на заподозрения. Ако ръцете били чисти, това означавало, че той лъже.
Понякога заплахата от използване на детектор на лъжата е по-ефективна от самия детектор.
Първото „вълшебно магаре“ в днешни времена било създадено през 1913 г., когато психологът Уилям Марстън направил публикация, свързана с анализа на кръвното налягане на човека. Той открил, че кръвното се повишавало, когато някой изричал лъжа.
Това наблюдение върху кръвното налягане ни връща назад, когато заподозрените бивали разпитвани, а следователят ги държал за ръцете.
С течение на времето станало ясно, че детекторите на лъжата могат да бъдат излъгани. Най-прочутият случай бил този с двойния агент на ЦРУ Олдрич Еймс, който прибрал огромни парични суми от бившия Съветски съюз, изпращайки голям брой американски агенти на смърт и разкривайки тайните на ядрените оръжия, инсталирани в американския флот. В продължение на десетилетия Еймс издържал без никакво усилие голяма серия от тестове с детектори на лъжата.
Същото сторил и серийният убиец Гари Риджуей, убил общо петдесет жени.
През 2003 г. Националната академия на науките в САЩ публикувала унищожителен доклад за надеждността на детекторите на лъжата, в който се изброявали всички начини, по които тези детектори биха могли да бъдат измамени, а невинни хора — заклеймени като лъжци.
Тома Неверни
Може би малцина знаят името на италианския художник Микеланджало Маризи Караваджо. Той носи името на родния си град Караваджо, който се намира близо до Милано.
Живял и творил в края на 16 век и началото на 17 век, когато в изкуството господства течение наречено миниеризъм. Той не попада под негово влияние, а открива свой път. Така става един от основоположниците на барока в живописта.
За особения стил упражняван от Караваджо е характерно по-големите размери на композициите и яркото осветяване на човешките фигури на тъмен фон.
Днес ще ви представя една от картините му „Тома Неверни“. Тя представлява композиция от четири човешки фигури. В ляво е изобразен Исус Христос, загърнат в бяла дреха. Светлината, като че обгръща този образ с пълна сила, а след това едва доловимо осветява и другите образи в картината.
На преден план изпъква образа на Тома, който е бръкнал с пръста си в раната между ребрата на Христос. Бръчките покрили челото му, ярко подчертават напрежението, което изпитва образа в този момент.
Главите на четиримата участници в композицията на картината са приведени една към друга, насочени към невидим геометричен център, което подсилва драматизма в картината.
Това е мигът, когато Тома открива истината. Христос е задържал пръста му в раната си. Доказателството е налице. Христос наистина е възкръснал.
Посланието на картината докосва със сила всеки от нас и пита: „Ти, вярваш ли в това? Той наистина ли възкръсна?“
Погледни Тома и помисли, той видя и повярва, а ти? Нужно ли ти е доказателство за Неговото възкресение, когато този факт години наред се потвърждава по неоспорим начин от хора и събития?