Най-напредналата от всички технологии е дигиталната.

Дигиталната епоха е започнала с революцията в обработката на данни, налагаща се от огромните придизвикателаства по управлението на личния състав през Втората световна война. Данните за всеки войник били вкарвани като неелектронен бинарен код върху компютърни перфокарти за по-нататъшна обработка и индетификация. След войната било изискано трансформация на тази примитивна форма на изчисление в електроните системи, изградени около вакуумни тръби. Всичко това излязло на гражданския пазар благодарение на търговския нюх на Ай Би Ем. Целат била да се подпомогне бизнеса от издаването на фактури до чекове за заплати.

След разработката на транзистора и на силиконовия чип, които позволили намаляването на размерите и цената на компютрите, вълната от технологични открития се фокусирала върху изработването на персонални компютри. Докато огромните стари шкафове във вакуумни тръби се занимавали основно с обработка и анализ на данни, персоналния компютър си постави цел да създаде електронни аналози на неща, които вече съществуват: пишещи машини, огромни чертежи, игри и т.н. Това на свой ред доведе до преносимите компютърни средства и компютърните чипове.

През 90-години двата главни технологични притока, се сляха в една огромна река от информация чрез електронна бинарна форма, която можеше да бъде предавана по вече съществуващите телефонни мрежи. Интернетът, които бе създаден за бързо предаване на информация между системни оператори при воените, бе адаптиран за нуждите на персоналния компютър, като преноса на данни става чрез телефонни кабели с помощта на модеми. Следващото откритие бяха фиброоптичните кабели за предаване на огромни количества бинарни данни, както и на невероятно големи графични файлове.

С настъпването на графичните изображения и данни, поставени за постоянно в уеб сайт, трансформацията на технологиите бе пълна. Светът на контролираната информация на медиите в стил „един с милиони“ доведе до безкрайно размита система от комуникации „милиони с милиони“. А формалното налагано усещане за реалност, осигурено от новините и комуникационните технологии на XX век, се превърна в какафония от реалности.

Така персоналния компютър може не само да изпълни традиционните функции по по-ефективен начин, но стана и комуникационно средство. Така той се превърна в заместител на традиционната поща и телефоните комуникации. Преносимият компютър и аналоговият мобилен телефон донесоха мобилност на определени приложения.

При сливането в персоналния дигитален асистент с възможностите за анализ на данни, достъп до Интернет, гласови и текстови съобщения, плюс синхронизацията с по-големите персонални компютри, ние се сдобихме с моментален глобален достъп до всички данни.

Любопитството е черта характерна за гениите. Човек, който се развива интелектуално, не е лишен от любознателност.
То прави ума ви активен. Любопитния човек е любознателния. Той винаги търси отговори на вълнуващите го въпроси. Умът му е активен и винаги намира нови решения. Човек, на когото не му е чуждо любопитството има своя гледна точка по всеки въпрос и напълно е уверен в това.
Любопитството ви изпълва с нови идеи. Любознателните хора не пропускат актуална информация. За това те намират леко изход от всяка ситуация и бързо решават проблемите си. Любознателният лесно достига своя потенциал и развива интелекта си..
Любопитството открива нови възможности. Ако сте достатъчно любопитен, вие ще забележите много повече възможности в сравнение с останалите. За това е необходимо да се разчупят обикновените рамки на живота. А това рядко се отдава на останалите.
Любопитството внася жар в нашия живот. Животът на любопитните хора не е рутинен и скучен. За тях винаги има нещо ново, способно да заеме въображението им и да ги вдъхнови.
Бъдете любознателни.

Противно на общоприетото схващане, самите документи в архив не са тайна, но не и сградата, в която се намират.

Цялата информация е отворена за достъп на посетители, с изключение на документи, които са на по-малко от 75 години, тъй като архив съдържа папски книги, правителствени документи и кореспонденция.

Така се защитава всяка информация за сегашното правителство и всички дипломатически въпроси свързани с него.

За да видите някоя част, ще трябва да подадете молба за конкретен документ, който искате да проверите.

Смята се, че архивът съдържа повече от 35 хиляди тома и над 83 километра рафтове за съхранението им.

Ватиканският секретен архив може да се похвали с най-стария оцелял документ, датиращ от 8 век, писма на Микеланджело и документи на известни исторически личности като Хенри VIII.

Компютъра става все „по-умен“.

Учени от Масачузетския технологичен институт създадоха процесор, който имитира поведението на невроните в мозъка на човека, адаптиращи се към новата информация.

Чипът, на който са поместени 400 транзистори, може да възпроизведе дейността на един от синапсите на главния мозък, т.е. на съединенията между два неврона, които позволяват на информацията да „протече“ от единия към другия.

В човешкия мозък има 100 милиарда неврони, всеки от които образува синапс с друга такава клетка.

Разработката на учените ще помогне  да се разбере как точно работи мозъкът. Такива процесори позволяват да се създадат по-ефективни компютри. За да се симулира най-простите неврони връзка на модерни мощни системи им трябват часове или дни.

Подобен „биологичен“ чип инженери на IBM наскоро успяха да създадат. Техните енергийно-ефективни процесори, също възпроизвежда невронни връзки в мозъка и се прилагат в най-сложните сфери на изчислението. Например, анализ на финансовите пазари с висока степен на точност, прогнозирне на земетресения, цунами, приливите и отливите на океана.

Хора, които могат да запомнят много неща наведнъж твърдят, че това го може всеки. Според тях това е начин да измисляш все повече и повече начини за запомняне.

Съществува 2500 годишна мнемоническа техника за запомняне, известна като „Дворцова памет“, а в риториката като „метод на Цицерон“.

Принципът лежащ в основата на всички запомнящи техники, се състои в това, че човешкия мозък не запомня всички типове информация еднакво добре. Ние най-добре съхраняваме визуални образи, но доста лошо запомняме всякакъв вид друга информация. Например трудно запомняме поредица от числа или думи.

На практика всичко, което можем да си представим го запечатваме в паметта си и го съхраняваме в даден порядък. За целта е необходимо да се преобразува труднозапомнящата верига от цифри, колода карти, списък от покупки във серия от впечатляващи визуални образи, а след това мислено да ги разместим във въображаемото пространство, така наречената „Дворцова памет“.

И изведнъж откриваме, че тези лекозабравящи неща се превтъщат в незабравими.