Полковник Пьотър Паренсов е един от ръководителите на руското военно разузнаване на Балканите по време на Освободителната война. Завършва кадетския корпус през 1860 г. и Военната академия през 1867 г.. През есента на 1876 г. е изпратен с разузнавателна мисия на Балканите.
Основната му задача била да събере информация за състоянието на турските крепости в Северна България и да подготви мрежа от доверени лица измежду местното население.
Преоблечен като цивилен и с чужд паспорт, Паренсов успял да се промъкне в Русенската крепост. Там получава ценни сведения за отбранителните съоръжения на града. По-късно, с помощта на Евлоги Георгиев създал нелегални канали за набиране и прехвърляне на разузнавателни данни за турските части.
Сред една от най-успешните операции на руското разузнаване е била заблуждаването на турското командване относно мястото, където руската армия предвиждала да осъществи форсирането на р. Дунав.
За целта Паренсов използвал българина Георги Минчев, който бил прикрепен към работещия под прикритие като военен кореспондент в Букурещ английски шпионин полковник Брекенбери.
Паренсов знаел, че английският шпионин предава всяка получена информация на турското командване и чрез Георги Минчев му подхвърлили сведения „от първа ръка“ за плановете на руснаците.
Така турският щаб се подвел, че преминаването на Дунав ще стане в района на Добруджа, докато основните руски сили се съсредоточили край Зимнич и на 15 юни, неочаквано за турците осъществили десант при Свищов.
Полкковник Паренсов участва и в сраженията при Плевен като началник-щаб на Кавказката казашка дивизия. Раняван е два пъти, а за заслугите си във войната е повишен в чин генерал-майор.
След Освобождението той става военен министър на Княжество България в правителствата на Тодор Бурмов и на митрополит Климент. Има сериозен принос за организирането на българската войска в редовна армия, а не в милиция, както предвиждат клаузите на Берлинския договор. Полага грижи за попълването на армията с опитни кадри, за нейното въоръжаване и за подготовката на млади български офицери.

Европейската комисия е одобрила финансирането на най-големия и най-амбициозния проект за симулиране на човешкия мозък.
Неврологията изучава устройството, функцияте, развитието, генетиката, биохимията, физиологията и патологията на главния мозък.
Изследванията в тази област се извършват в много страни, изследователски институти и частни фирми. Те генерират огромен потока от данни. Но през последните години стана ясно, че това ще отнеме още едно десетилетие преди ние старателно да изследваме и документираме всеки ген, протеин, клетки и синапс, участващи в сложната машина наречена човешкия мозък, дори не можем да я проследим при различни обстоятелства, възрасти или да наблюдаваме как влияят всички възможни заболявания.
Това е огромна работа. В действителност, ние сме само в началото. За да се опрости работата на учените е нужно да се създаде общ стандартен  модел на човешкия мозък, на базата, на който ще се правят изследванията. Нужно е да се обедини тази база от огромна информация събрана до сега и да се продължи по-нататък.
Human Brain Project е съвместен проект, който ще събере десетки университети от различни държави членки на ЕС, както и САЩ, Израел и други страни. Целта на проекта е да се създаде единна, отворена платформа за експерименти със симулационни функции на човешкия мозък. Могат да бъдат разработени и нови компютърни модели, симулации и тестирания за нови методи на лечение при различни болести.
Предполага се, че симулацията на мозъка, дава възможност да се ускорява експерименталната процедура. Ако се добави в база цялата информация, която е събрана от експериментите до сега, то за бъдещия модел те могат да се използват за симулации в други експерименти.

Както и да ни манипулират, каквито и методи да използват „изборът е винаги наш“. Всеки от нас решава „да бъде или да не бъде“. Но основната трудност не е в избор, а в възможността да го използваме.
За да разберем, че живеем в блатото на информацията трябва да излезем на повърхността. Трябва да разберем, че това блато е изкуствено създадено и се подържа за това, за да подхранва в него послушни, покорни и човекоподобни същества, които са податливи на дресировка и манипулация, чрез средствата на информацията.
Трябва да разбереш, че именно в такава среда ти имаш право на избор. Но до този момент няма друга реалност или възприятие, освен това, което ни налага информационото блато.
Сега е лесно да се купи каквото и да е, дори мнението на хората, достатъчно е да разполагаш с необходимата сума пари.

Да се предсказва бъдещето е трудно нещо. Въпреки това ще надникнем в бъдещето на технологиите.
Всеки ден в света се появяват нови устройства и технологии. И въпреки, че голяма част от тях използват отдавна придобити знания и технически прийоми, някои от тях могат да изменят представите ни за това, как трябва да изглеждат технологиите на бъдещето.
Например, какво ще кажете за цифрова библиотека?
Възможността да се включите в мрежата от коя да е точка на планетата е практически безполезна, ако ни дава възможност само да поговорите за новата кола на Парис Хилтън.
Цифровото натрупване на всичко, което е писано до сега и ще се пише в бъдеще, може да свърши много повече работа.
Вече всички лекции на Мичиганския технологичен институт са достъпни онлайн, но работата продължава.
На практика много скоро ще може да се отговори на кой да е въпрос, като се потърси запазена информация за него в мрежата.

Такъв сеанс е станал чрез Интернет между британския изследовател Кристофър Джеймс и дъщеря му.
Независимо от факта, че прехвърлянето между мозъци на цели текстове е още далече, експериментът може да се разглежда като безспорен успех.
Принципът на действие е следния.
Към главата на Джеймс и дъщеря му са поставени електроди. Отправащия мисъл избирал цифра, разположена на екрана на компютъра и я посочва с едната си ръка. Електродите изпращали мозъчните вълни, след което се разшифровали и се изпращали до местоназначението. Там цифрите се превръщат в серия от светодиодни излъчвания с различна честота, които се регистрират от мозъка на получателя.
Електродите улавяли свързаните със зрителната активност мозъчни вълни, след което друг компютър расшифровал получените данни
По такъв начин успели да предадат съобщение  „1011“. При това съзнанието на получателя не могло да улови разликата в честотата на излъчванията, тази информация се възприема, само от определена част от мозъка.
За по-сериозни резултати, по думите на д-р Джеймс е необходимо електродите да се имплантират непосредствено в мозъка, но за сега няма разрешение от правителството.
Новата система за предаване дава възможност на британците да заявят за създаването на първия интерфейс B2B. С течение на времето, той  може да намери разнообразини приложения – от общуването с хора, които не са в състояние да се движат до ново поколение компютърни игри.