В нашият свят има много необичайни и неизследвани неща. Това, което вчера е било невъзможно днес е реалност. Първоначално всяко ново откритие се възприема като действие на вещица или магьосник от Средните векове. После страстите затихват. Хората започват по-внимателно да се вглеждат и накрая го използват за свое благо.
Навярно такъв път ще измине и иновационната фармакология.
Френският имунолог Жак Бенвенист е доказал, че „полезният ефект на лекарственото средство може да се предава под формата на излъчване, фиксирано в обикновена вода“.
Тази тема се преплита с идеите на Мазаро Емото за способностите на водата. Идеята е подхваната и усъвършенствувана от лаурятите на Нобелова награда Брайън Джоузефсън и Люк Монтание, които работят в областта на биофизиката и биохимията. Работата им се заключава в преобразуване на лекарства във вълново излъчване чрез използване на телекомуникационните мрежи.
Информацията носеща знание за всеки лекарствен препарат, се разпространява в електронен вид за потребителя, когато се прехвърли във водата се приема като предписан от лекар медикамент.
На пръв поглед звучи фантастично. Потребителят избира необходимия препарат. Изтегля приготвената матрица с излъчване на диск. След това този диск се поставя в резервоар за вода. Когато водата „се зареди“, може вече да се използва.
Този вид лекарства съвсем не отстъпват на сегашните лекарствени препарати. Те имат много предимства : отсъствие на странични ефекти, много са по-евтини, не предизвикват алергии, достъпни са, съкращава се времето за търсенето и купуването им.
В http://www.newpharm.ru/  можете да намерите списък с лекарства, които вече са били преведени под формата на вълнова информация. Тук ще намерите списък с „нови лекарствени форми“ на известни лекарства, като аспирин, тироксин, лекарства за загуба на тегло и др. Всички тези лекарства в „нова формулировка“ могат да бъде свален абсолютно безплатно по време на 30-дневния тестов период.
Живеем в 21 век и ерата на иновационите технологии изпреварват адаптирането ни към новата информация, за това се съмняваме и сме недоверчиви към тях.
Но има един лесен начин да се провери как действат такива технологии, като ги изпробваме и  установим как влияят на самите вас. Ако ние не знаем марсиански, това не означава, че той не съществува.

Полковник Пьотър Паренсов е един от ръководителите на руското военно разузнаване на Балканите по време на Освободителната война. Завършва кадетския корпус през 1860 г. и Военната академия през 1867 г.. През есента на 1876 г. е изпратен с разузнавателна мисия на Балканите.
Основната му задача била да събере информация за състоянието на турските крепости в Северна България и да подготви мрежа от доверени лица измежду местното население.
Преоблечен като цивилен и с чужд паспорт, Паренсов успял да се промъкне в Русенската крепост. Там получава ценни сведения за отбранителните съоръжения на града. По-късно, с помощта на Евлоги Георгиев създал нелегални канали за набиране и прехвърляне на разузнавателни данни за турските части.
Сред една от най-успешните операции на руското разузнаване е била заблуждаването на турското командване относно мястото, където руската армия предвиждала да осъществи форсирането на р. Дунав.
За целта Паренсов използвал българина Георги Минчев, който бил прикрепен към работещия под прикритие като военен кореспондент в Букурещ английски шпионин полковник Брекенбери.
Паренсов знаел, че английският шпионин предава всяка получена информация на турското командване и чрез Георги Минчев му подхвърлили сведения „от първа ръка“ за плановете на руснаците.
Така турският щаб се подвел, че преминаването на Дунав ще стане в района на Добруджа, докато основните руски сили се съсредоточили край Зимнич и на 15 юни, неочаквано за турците осъществили десант при Свищов.
Полкковник Паренсов участва и в сраженията при Плевен като началник-щаб на Кавказката казашка дивизия. Раняван е два пъти, а за заслугите си във войната е повишен в чин генерал-майор.
След Освобождението той става военен министър на Княжество България в правителствата на Тодор Бурмов и на митрополит Климент. Има сериозен принос за организирането на българската войска в редовна армия, а не в милиция, както предвиждат клаузите на Берлинския договор. Полага грижи за попълването на армията с опитни кадри, за нейното въоръжаване и за подготовката на млади български офицери.

Европейската комисия е одобрила финансирането на най-големия и най-амбициозния проект за симулиране на човешкия мозък.
Неврологията изучава устройството, функцияте, развитието, генетиката, биохимията, физиологията и патологията на главния мозък.
Изследванията в тази област се извършват в много страни, изследователски институти и частни фирми. Те генерират огромен потока от данни. Но през последните години стана ясно, че това ще отнеме още едно десетилетие преди ние старателно да изследваме и документираме всеки ген, протеин, клетки и синапс, участващи в сложната машина наречена човешкия мозък, дори не можем да я проследим при различни обстоятелства, възрасти или да наблюдаваме как влияят всички възможни заболявания.
Това е огромна работа. В действителност, ние сме само в началото. За да се опрости работата на учените е нужно да се създаде общ стандартен  модел на човешкия мозък, на базата, на който ще се правят изследванията. Нужно е да се обедини тази база от огромна информация събрана до сега и да се продължи по-нататък.
Human Brain Project е съвместен проект, който ще събере десетки университети от различни държави членки на ЕС, както и САЩ, Израел и други страни. Целта на проекта е да се създаде единна, отворена платформа за експерименти със симулационни функции на човешкия мозък. Могат да бъдат разработени и нови компютърни модели, симулации и тестирания за нови методи на лечение при различни болести.
Предполага се, че симулацията на мозъка, дава възможност да се ускорява експерименталната процедура. Ако се добави в база цялата информация, която е събрана от експериментите до сега, то за бъдещия модел те могат да се използват за симулации в други експерименти.

Както и да ни манипулират, каквито и методи да използват „изборът е винаги наш“. Всеки от нас решава „да бъде или да не бъде“. Но основната трудност не е в избор, а в възможността да го използваме.
За да разберем, че живеем в блатото на информацията трябва да излезем на повърхността. Трябва да разберем, че това блато е изкуствено създадено и се подържа за това, за да подхранва в него послушни, покорни и човекоподобни същества, които са податливи на дресировка и манипулация, чрез средствата на информацията.
Трябва да разбереш, че именно в такава среда ти имаш право на избор. Но до този момент няма друга реалност или възприятие, освен това, което ни налага информационото блато.
Сега е лесно да се купи каквото и да е, дори мнението на хората, достатъчно е да разполагаш с необходимата сума пари.

Да се предсказва бъдещето е трудно нещо. Въпреки това ще надникнем в бъдещето на технологиите.
Всеки ден в света се появяват нови устройства и технологии. И въпреки, че голяма част от тях използват отдавна придобити знания и технически прийоми, някои от тях могат да изменят представите ни за това, как трябва да изглеждат технологиите на бъдещето.
Например, какво ще кажете за цифрова библиотека?
Възможността да се включите в мрежата от коя да е точка на планетата е практически безполезна, ако ни дава възможност само да поговорите за новата кола на Парис Хилтън.
Цифровото натрупване на всичко, което е писано до сега и ще се пише в бъдеще, може да свърши много повече работа.
Вече всички лекции на Мичиганския технологичен институт са достъпни онлайн, но работата продължава.
На практика много скоро ще може да се отговори на кой да е въпрос, като се потърси запазена информация за него в мрежата.