Сътресението на мозъка не е приятно нещо. То преминава без следа или с малка загуба на памет.
За 41 – годишният Дерек Амато сътресение е съдбоносно, животът му бил разделен на „преди“ и „след това“. Мъжът изобщо не е могъл да предположи, че скок в басейна с главата надолу ще го превърне в професионален музикант.
През един обичаен октомврийски следобед Дерек и приятелите му играели футбол. Той скочил в басейна, за да вземе попадналата там топка. Мястото било плитко и той си ударил силно главата. След това често го боляла главата, забравял, влошил се слухът му.
Но това не е най-главното. След удара американецът започнал“да вижда“ музика. Преди той малко свирел на китара, не познавал нотите и изобщо не знаел как се пише музика.
Сега мъжът все още не познава нотите, но музиката се ражда във главата му като поредица от черни и бели блокове, движещи се от ляво на дясно.
Мъжът смята, че това е подарък отгоре. Преди да придобие този си талант, той е бил безработен неудачник, незнаещ какво да прави в живота си. Сега Амато е взискателен музикант, който е записал два албума.
Станалото с Дерек е  рядък пример за така наречения синдром савантизъм, феномен , при който хората с увреждания демонстрират отлични умения, например, умножаване на двуцифрени числа, запаметяването на големи количества информация или проява на други знания и умения.
Обикновено този синдром се развива в резултат на черепно мозъчна травма. В науката са известни няколко подобни случая, но Дерек е единствения у когото се е появила музикална дарба.
Неврологът, който изучавал случая на Дерек, предполага, че причина за това е сливането на два сензорни процеса, след удара, благодарение на което хората могат да „виждат“ миризма, да „чуват“ цветове или да „усещат“ вкуса на звуковете.

Организацията „Amnesty International“ е предоставили информация, че огромен брой чужди граждани, които са отишли в Хонг Конг, за да си намерят работа, в действителност, са станали роби на новите си господари.
В рисковите групи попадат индонезийски жени, които работят в домовете на заможни хора в Хонг Конг, като готвачи или камериерки. Доста често, гражданин на Индонезия са изложени не само психологическо, но и физическо насилие.
Като допълнение, агенциите по заетостта конфискуват документите на индонезийци и ги карат да платят огромни суми, за да им помогнат при намиране на работа.
Скоро съдът в Хонг Конг лиши от свобода съпружеска двойка, която е издевателствала на прислугата си. В това се включва постоянен побой и мъчения с използване на гореща ютия.
Странното е, че властите на Хонг Конг и Индонезия не бързат да направят нещо, за разрешаване на проблема.
В случая, би трябвало да добавя и за незаконния трафик на момичета и младежи, които се привличат на работа в чужбина. Вярно е някои се устройват добре, но има и такива, които работят повече от 14 часа в денонощие или са използвани за донори на органи за трансплантация.

Охтоподите, сепиите и другите им роднини имат рядко удивителни приспособления, но нищо по-поразително няма от кожата им.
Повечето от нас знаят, че тези същества могат да променят мигновено окраската си, за да се слеят с околната среда. Те могат не само да изменят цвета на кожата си, но също да имитират текстурите и рисунките върху нея.
Никои други създания на земята не могат да се похвалят с такава изключителна способност, да играят на криеница с околните. Те буквално изчезва, слива се с фона и учените нямат ни най-малка представа за това, как  го правят. Естествено, учените са успели да разкрият тайната на основните процеси за това как те физически променят цвята и формата, но това не е всичко.
Основният въпрос е как главоноги получите подробна информация за тяхната околна среда, за да се слеят с нея. Особено като се има предвид факта, че те не могат да различават цветовете.
Едно ново проучване е довело до откриването на забележителен факт. Главоноги вероятно виждат с кожата си!
Опсин е белтък, използван за фоторецепции, той се намира при тези, които имат очи. От крави и плодови мухи до медузи и хората – всички ние виждаме благодарение на опсин. В очите на сепията опсин, разбира се, също има, но такъв е намерен и в кожата.
Притежаването на светлочувствителни клетки в тялото може да обясни начина, по който тези същества се сливат с околната среда. Ако те могат да видите всичко, което ги заобикаля, те могат лесно да имитират шарките и цветовете.
И без значение колко невероятно изглежда сепиите, те не са единствените същества, които могат да видят с цялото си тяло. Морски таралежи също имат тази способност. Някои учени смятат, че морските таралежи могат да възприемат изображения с фоточувствителен опсин, покриващи телата им, въпреки че те практически нямат мозък.

Повечето хора слушат музика, но малко хора разбират истинското значение на текстовете и тяхното въздействие върху слушателя. Много популярни песни, които ще чуете са от съществено значение. Много от тях имат връзки към сатанизма, секса, окултизъма. В текстовете на песните символиката често се пренебрегва. А тази символика е навсякъде. Тя буквално пронизва всичко, което ни заобикаля.
Обичайна практика е да се крият много неща под повърхността. Така ти не можеш да видиш гората от дърветата. Символиката може да се наслагват в подсъзнанието, но тя е невидима явно.
Това са „съобщения“ с движения или внезапни отблясъци на светлина в тъмни кадри. Понякога символиката е точно под носа ни, но значението на символите е непозната за повечето хора, така че мозъкът автоматично ще филтрирате информацията за незначителна и ненужна.
Обикновено се използват  собствени символи като средство за комуникация. Има много причини, поради които те крият своята символика под повърхността.
Окултистите никога не са отричали ​​съществуването на Бога, но са избрали да служат на дявола. Всичките им символи са предизвикателство към Бога.
Но защо все пак разкриват част от тайните си символи?
Те могат да разкриват своите знаци и символи заради същата причина поради, която действат и уличните банди. За да ви уведомят, че много аспекти от вашия живот са под контрол.

Да забравим….. Навярно това е начин да защитим човешката си памет. Информацията около нас е толкова много, хората също и ние инстинктивно се стремим да ограничим своето общение с близките до нас.
Няколко стотина приятели в социалните мрежи, направо фантастично ….. Дори пълноценно не можем да общуваме със всеки един от тях.
Няколко десетки приятели в реалния свят, родители, съпруг, деца, някои роднини, колеги в работата, това е нашият кръг на общение, които искаме да разширим, но всеки си има своите притеснения, семейство и работа.
Постепенно приятелите се превръщат в познати, а след това напълно изчезват.
Понякога на тяхно място идват нови, но в сърцето ти се образува празнота. Човек излиза от живота ти и няма с кого да го замениш. Първоначално страдаш и преживяваш, а след това започваш да забравяш. Първо забравяш телефона му, после кога е рождения му ден. Остават само предметите, които ти е подарил, но и те стареят, чупят се или просто губят своята история.
Амнезията започва своето победно шествие и приятелят ти умира. Физически той съществува някъде, дори можеш да го срещнеш, но психологическата връзка е приключила.
В момента, когато човек престане да заема важно място в живота ни, може да ни стане неприятен. Познавам хора, които запазват старите си контакти, независимо от всичко. Те честитят рождения ден на бившите си съученици, колеги по работа,….. навярно това е начин за психологическа защита.
В крайна сметка, човек е жив, докато има поне един приятел.