Иван Иванов бе диригент. Приемаха го с охота всички оркестри.

И защо?

Защото умееше да премахва страха и да дава на всеки музикант самочувствие.

Самият Иванов споделяше:

– За диригента в началото всичко изглежда естествено и лесно, но идва период на съмнения и несигурност. А точно това ни тласка да растем и узряваме. Разбираме по-дълбоко музиката и избягваме тривиалните неща.

Когато още бе „незрял“ той дирижираше две симфонии на Моцарт. Тогава усети, че много не му достига за да прави това. Почувства, че не е готов.

Чак в зрелостта си Иванов разбра „дълбочината на емоцията“ в музиката на Моцарт.

Той откри за себе си:

– Някои дълбини могат да бъдат достигнати само чрез опит. Без него всяка интерпретация е плитка и повърхностна.

Много християни не осъзнават колко е важно да си зрял. Не разбират, колко е важно да достигнеш до „нещата, които предстоят“. Те не се стремят към целта „на възвишения призив от Бог в Христос Исус“.

Няма значение къде точно се намирате по пътя си, важен е процеса на съзряване.

Отидете по-надълбоко.

Свраката бе черна като всички свои посестрими, но бе необикновена. В какво? Не бързайте, нека всичко върви по реда си.

Тя живееше при един бръснар и по чуден начин можеше да възпроизвежда, всички гласове и звуци, които бе чула. Хората пълнеха бръснарницата най-вече, за да чуят какви нови интерпретации можеше да прави.

Един ден от там минаха тръбачи, които огласиха цялата улица със звучните си тръби.

На следващия ден свраката стана мълчалива.

– Колко е замислена и тъжна, – каза някой, който я бе видял в новото ѝ състояние.

– Навярно звукът на тръбите я е оглушил, – загрижено прибави друг.

– Тя нацяло е загубила гласа си, – поклащаха съчувствено глава трети.

Една сутрин в бръснарницата се чу ясен звук на тръба. Хората се огледаха изненадано, но никъде не видяха тръбач.

Накрая разбраха, че звукът идва от свраката. Тя бе толкова дълго мълчала, че този сюрприз смая всички.

– Явно за нея това е бил по-особен звук, – коментираше един възрастен господин. – Тя се е обучавала вътрешно и се е готвела да го повтори.

– Сега гласът ѝ звучи по един по-съвършен начин, – обади се един младеж. – Нюансите, паузите и повторенията звучат затрогващо.

– Щом е млъкнала, това обучение е изтласкало всичко, което е знаела до сега, – констатира самият бръснар. – Това я е накарало да се отнася с презрение към предишното.

– За това пък новата имитация е съвършена, – заключи дебело старче с очила, които бяха паднали ниско на носа му. – Ето и резултатът, всеки от нас помисли, че чува тръба.

За кратките 69 години от основаването си държавата Израел се е превърнала в известен център на религиите, политиката и технологиите.

Но знаете ли, че в Израел процъфтява една от най-ярките гастрономически арени в света?

Разположена на кръстопътя на три континента, страната е усвоила кулинарното влияние на много държави и е добавила своя собствена интерпретация.

В самото сърце на Ерусалим се намира пазар, прекрасно място да се опитат уникални ястия, превърнали Израел е една от кулинарните столици на света.

Пазарът се нарича Шук Махане Йехуда, но местните го наричат просто хашук (הַשּׁוּק) – пазар.  Той е пълен с разноцветни, изключително вкусни продукти.

На входа на пазара първото, с което ще се сблъскате е оглушителния шум. Продавачите се надпреварват помежду си, крещейки името на стоката си на иврит: тутим (תּוּתִים) – ягода, анавим (עֲנָבִים) – грозде, римоним (רִמּוֹנִים) – нар.

Позволете на носа ви да ви води и вървете след вкусната миризма на пресен хляб. Вие можете да прочетете следните надписи на пекарните: шифон (שִׁפּוֹן) – ръж, кусмин (כֻּסְמִין)  – лимец, мала (מָלֵא) – пълнозърнесто брашно.

Наближава Нова година. Сред подаръците навярно ще има и шоколадови бонбони. Бонбоните изяще, но кутията не хвърляйте. Тя може да ви потрябва за си направите театър.

От кутия със среден размер, можете да направите сцената на домашния театър. Другото е въпрос на замисъл и интерпретация.

От кутия за бонбони се получава отличен мини вариант на сцена, която може да вземете със себе си, когато отивате на път или в болницата.

Героите, можете да нахлузите като шапчици на пръстите си.

Ако това ви се струва трудно, нарисувайте участниците в измислената от вас пиеса на хартия, а след това рисунките прикрепете към тънки пръчици, които свободно можете да движите по време на представлението.

Можеш да имаш добро послание, но човекът отсреща ще го възприеме според своята нагласа, емоции, предубеждения и предварителни представи. Не е достатъчно да си точен и много интелигентен, важното е да разбереш как мисли и възприема слушателят ти.

Всяко послание е предмет на интерпретациите и емоциите на хората, към които е отправено.

Веднъж излезли от устата ти, думите вече не ти принадлежат. Ние имаме изключително право само върху мислите си.

Когато изказваме дадено изречение, то не е завоевание, а отдаване. Отворим ли уста ние споделяме с другите и те интерпретират, а понякога изопачават нашия първоначален замисъл.
Колко пъти сме си казвали: „Всъщност нямах предвид това“.

Защо се получава така? Как думите могат да се изкривят до такава степен?

Отговорът се крие в начинът на възприемане, а не в самото послание. Ти казваш едно, а всеки го възприема кой както намери за добре.

За това е нужно да познаваме аудиторията си и да използваме точните думи, които ще накарат хората да чуят това, което сме искали да им кажем.