Слънцето уморено простираше последните си лъчи над парка. Свежата зеленина намекваше за прекрасния ден, който вече си отиваше. Дори птичките млъкнаха, за да се приготвят за настъпващата нощ.

Ирена беше с лек грим, тъмни джинси и светло синя блуза, прилепнала плътно до тялото ѝ, а буйната и руса коса се развяваше от вятъра. Боби я наблюдаваше отстрани  и я изпиваше с очи.

– Искаш ли да ти покажа нещо? – каза Боби едва доловимо.

После извади портфейла си, порови в него и ѝ подаде една банкнота.

– Не съм искала пари от теб,-  недоволно сви устни Ирена.

– Това, което ти дадох не е просто банкнота, – засмя се Боби, – в нея има нещо много интересно.

– Ооо! – възкликна Ирена. – виждам върху нея има много подписи. Какво означава това?

– Това е войнишки долар.

– Войнишки долар?! – прошепна почти като ехо Ирена.

– Това е една стара традиция, – започна да обяснява Боби. – Преди да ги прехвърлят в Аляска и след това Пърл Харбър, войниците първо изписвали имената си върху банкнотите и едва след това отивали да ги изхарчат в бара. Скоро в Сан Франциско отново се натъкнах на такава банкнота.

– Това навярно е един начин да си спомним за тези обречени момчета, – каза с тъга Ирена.

– Да, – прибави Боби, – късчета безсмъртие.

Край тях хората се разхождаха, младежи се усмихваха едни на други, щастливи, че са заедно. Възрастни се подпираха и крачеха със своите спомени.

Но всички отдавна бяха забравили онези весели момчета, които бяха принудени да минат през месомелачката на войната. За тях си спомняха само близките им, които тъгуваха за тях.

И днес военни конфликти, стълкновения, насилие и кръв. Не можахме да се научим, че животът е даден, да се живее, а не да се отнема насила.

Когато някой проповядва и не внимава какво говори, може да каже нещо доста „интересно“, което да възбуди смях у слушателите.
Така и един мъж говорел за това, че когато постъпваме лошо, не трябва да чакаме, мислейки, че Бог ще ни прости, а да предприемем нещо.
И ето какво се получило в резултат от това.
– Ако ти си сгрешил, паднал или си обидил някой – не спирай на това!
Ето ви и други шедьоври:
– Ние сме солта на земята. За това добре трябва да насолим другите около нас.
Или:
– Като ме слушате, сигурно си казвате, ама и тоя какви безсолни ги каза….

Растението Росен, което се среща в южна Европа, северна Африка и централна Азия може да се възпламени спонтанно в горещо време.
При запалването си растението отделя растителни етерични масла.
Най-интересното е, че това растение не се поврежда по време на горенето.
Някои предполагат, че горящия храст в Библията е подобен на Росен.

Често чуваме думата „егоист“, но въпреки всичко не винаги осъзнаваме какво означава това понятие.
Егоистът е човек, който над всичко е поставил своята личност. Той се стреми да реализира само своите цели, като взема под внимание само своите ценности. В живота егоистът се води от следното поведение: “ Това е за мен, това също и това е мое..“
Психолозите са открили няколко типа егоисти
Разумен егоист. .Такъв човек прави само това, което на него му е интересно, без да обръща никакво внимание на околните. Не е склонен на компромисно решение. Основната му цел е да получи всичко от живота, без да даде нищо.
Хитър егоист. За да получи някаква полза за себе си, той започва да заплашва другите, казвайки, че другият трябва да постъпи както на него му е угодно, иначе ще го лиши……
Екологичен егоист. Той е готов да живее по правилата, да направи това, което искат от него, но в замяна на това той трябва да получи нещо. Обмена става взаимен и двете страни са доволни. Сложното става, когато егоистът няма какво да предложи в замяна, но той мечтае да го ценят и обичат такъв, какъвто е.
Трудни хора за общуване, но лошото е, когато ние сме самите такива.

Това е необикновен часовник. За който е интересно, че не той върви с времето, а времето върви с него.
Навярно разбирате за какво става дума. Не разбрахте ли?
Добре, тогава ще обясня.
Когато човек не се занимава с него, той си върви както си знае. Времето не му влияе ни най-малко.
Нима има такива часовници?
Той си върви с обичайно темпо. Само че времето трябва да се движи с него. Следователно, ако преместя стрелките, премествам и времето
Да ги предвижвам напред е невъзможно, но мога да ги връщам назад в рамките на един месец. И тогава всички събития протичат още веднъж и можете да ги промените в по-желана от вас посока.
Колко полезен би бил такъв часовник в живота.
О, ако можеше да си приберем обратно грубите и необмислени думи, които сме казали, да премахнем безрасъдните си постъпки, които сме извършили…..
О, това би било чудесно.