Хората смятат, че глупостта е недостатък на интелекта и гаранция за отсъствието на здрав разум. Тя произтича от липсата на страх от Бога.

Неприлично е да се почита безумния и глупав човек. Глупаците са мъдри в своите очи  и сами себе си хвалят. Те ругаят и проклинат другите, дори и добрите хора, но техните проклятия не се сбъдват.

Не постъпвайте с глупаците според глупостта им, за да не станете като тях.

Глупав човек е този, който не приема възпитание и не слуша никакви съвети. Такъв човек няма шанс нещо да научи, той през цялото време повтаря своите глупости.

Мързелът е вид глупост. Ленивият мисли, че е по-мъдър от всички останали. Но краят на мързеливите е нерадостен.

Коварството, клюките, разприте и омразата са дела на лошите хора. Злото живее в техните сърца и то не може да се скрие с нежни думи. Тези, които копаят яма другиму, сами падат в нея.

Исус ни учи, че преди всичко трябва да очистим нашите сърца.

Дизайнерът и програмистът Юси Лю е създала робот, който пише стихове на брега, изхождайки от личното си възприятие на видяното и чутото около него.

Poet on the shore – „Поет на брега“, така се нарича роботът на Лю.

Той е част от дисертацията на Юси, която тя е написала за Единбурския университет.

Poet on the shore е снабден с изкуствен интелект и е абсолютно самостоятелен. Не е нужно в работата му да се намесва човек. Роботът ще бъде приятна изненада за влюбените, разхождащи се по брега.

Роботът романтик се придвижва по плажа, изучава околния свят с помощта на няколко сензора, намира закономерности и взаимовръзки, и пише различни стихове, изхождайки от своите асоциации.

Poet on the shore слуша шума на морето, вика на чайките, плясъка на вълните, които се удрят в брега ….. просто се наслаждава на живота и пише стихове.

Според Юси Лю, в нашия свят има прекалено много роботи, но Poet on the shore  е особен. Това не е бездушна машина. Той всичко чувства и разбира. Може да твори и има духовна стойност.

Соробан (算盤)  е уникална японска система за смятане, която е възникнала в Япония през 15-16 в. преди новата ера. Прародителят на японския Соробан е древноримското устройство Абак, използвано за броене през 5 век.

Соробан е дървено сметало с нечетен брой вертикални спици, където всяка е цифра. Често цифрите са 13, но могат да бъдат и повече, което дава възможност да се работи и с много големи числа и дори да се представят няколко числа на едно сметало.

На всяка спица има 5 кокалчета, където четирите, които се намират по-ниско се наричат „земни“ и представляват една единица. А горното, отделено от долните с дървена рамка е „небесна“ и е равна на пет „земни“.

Соробан широко се използва за обучение при смятане в началното училище в съвременна Япония. Някой смятат, че този метод има редица предимства в сравнение с традиционното обучение на хартия и с калкулатор.
Използващите при смятане Соробан, развиват творческо си мислене, тренират бързина на реакциите при изчисляване на големи числа на ум. Тази уникална японска система осигурява хармонично развитие на интелекта на японците като цяло.

„Музикалното образование не е възпитание за музикант, то е образование за всеки човека“.

Надявам се, че всеки родител би искал да запознае детето си с прекрасния свят на класическата музика.

Съществуват няколко основни причини, поради което е нужно детето да учи музика.

Музиката ни въздейства психофизично. Оказва влияние на здравето, настроението, създава хармония в душата.

Музиката развива емоционалния интелект. Помага да се изразяват, възприемат и осъзнават емоциите и чувствата.

Музиката влияе на умственото развитие. Девет от десет нобелови лауреати в детството си са се занимавали с музика.

Музиката развива слуха.

Тя стимулира творческото мислене.

Вечер, когато денят изгубеше светлината си  и мрак покриваше всичко наоколо,  се случваше нещо странно.

– Къде отива това куче всяка вечер? – питаха се хората, които го срещаха захапало с устата си почти пълна торба. – Сигурно  пак е успяло да открадне нов пакет. От къде ли ги взима?.

Запознайте се, той е Лиско, светлокафяв пес, с изключителен интелект. Неговите очи излъчваха безкрайна доброта и загриженост за останалите животни от гетото, където живееше.

От няколко години всяка вечер той се срещаше в девет часа с професор Ранчев.

Човекът се бе привързал много към кучето и започна да го храни, но Лиско не изяждаше цялата храна. Част от нея той взимаше със себе си, когато си тръгваше.

Професорът започна да приготвя повече храна, за това невероятно куче, за да може то да отнесе със себе си повече. Ранчев предполагаше, че Лиско складира някъде запаси от храна, но дали в действителност бе така?

Къде отиваше този четирикрак приятел?

Лиско носеше пакета с храна на няколко мили до крайните квартали. Там бяха няколко опитомени от него бездомни животни от гетата.

Храната, която донасяше Лиско се разпределяше между няколко кучета и една котка, която Лиско бе взел под своя закрила. В това разнообразно животинско семейство имаше и кокошки, които също бяха хранени с част от донесената храна.

Животните ядяха всичко, което Лиско им носеше. Всяко от тях знаеше, че докато това куче е живо, те няма да си легнат с празни стомаси. Всичко това те имаха благодарение на Лиско.

Него никой не го бе учил да постъпва така, но това куче бе опитомило бездомните животни от гетото съвсем само. За тях Лиско бе като майка.

Бог беше благословил това изключително куче с невероятен жизнен път. Това животно бе с повече душа, отколкото милиони хора по земята.