Талантлива бижутерка, чийто творби струват хиляди долари, разказва как успява да създаде своите забележителни украшения, независимо от това, че се е родил без палци.
48 годишната Анет Гебеди създава прекрасни пръстени, обеци и гривни, инкрустирани с диаманти, опали и други скъпоценни камъни в своята работилница.
Тя създава бижута, без никакви специални инструменти и казва, че не може да разбере как хора, които имат пръсти могат да правят това, което тя умее.
Бижутерката носи кожена гривна, върху, която закрепва необходимите й инструменти. Тя използва и менгеме, за да закрепя стабилно образците върху, които работи.
Гебеди е учила бижутерския занаят в училище, а след това е постъпила в колеж, където се е учила от най-добрите бижутери в Лондон.
Тя се е преместила в Сомерсет преди 24 години и сега има репутация на един от най-добрите майстори във Великобритания.
Най-скъпото произведение, създадено от Анет е огърлица, изработена от 18-каратово жълто и бяло злато с опал и диамант, което тя е направила за себе си, за да отпразнуват 21 – ата годишнина от търговската си дейност. Продуктът, според приблизителни оценки, струва около 40 хиляди долара.

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“

Лео Фендър е основател на компания за производство на музикални инструменти Fender. Той е конструктор на едни от най-известните електрокитари Telecaster и Stratocaster, но самият той изобщо не може да свири на китара, дори не може да я настройва.
Лео е патентовал редица нови инструменти с революционни особености, които са оценени от музикантите на цял свят. Сред тях са Dual Fulcrum Tremolo, Saddle Lock fixed bridge, Bi-Cut neck design и Magnetic Field Pickup.
Всички тези патентовани технологически усъвършенствания правят инструментите на G&L много по-звучни и удобни за свирене.
Най-важното при направата на инструментите в G&L  е високото качество на дървото и ръчното им конструиране.

Този ефект е комично твърдение, че присъствието на някои хора може негативно да влияе на работата на уредите.
В света на науката, както и в различните родове войски е прието да се шегуват с колегите от други области. Така биолозите не изпускат възможността да се присмеят на химиците, а химиците на физиците…. Дори в рамките на една наука също присъства шеговито съперничество между  хората работещи в различни направления: едни са теоретици, други експериментират в лобораториите, а трети работят в реални условия. Но те никога не пропускат възможността да „се пошегуват“ един с друг. Една такава шега завършила с въвеждането на „Ефекта на Паули“, който може да се изкаже, горе-долу така: Присъствието на някои хора в лабораторията, може да доведе до ненадежност или излизане от строя на някои инструменти.
Лабораторно оборудване трябва да бъде точно и фино настроено, от това зависи верността на резултатите.
Волфганг Паули (1900-1958 г.) – блестящ теоретик физик и носител на Нобелова награда за 1945 г. „се прославил“ сред колегите си със своята удивителна неудачливост. Ако му се наложело да погледне за малко в лабораторията за каквото и да е, там обезателно нещо се счупвало. Погромите след Паули станали толкова често срещано явление, че колегите му измислили „Ефекта на Паули“. Разрушителната репутация на физика бързо се разпространила из научната общност.
Интересното било, че уреда се чупел или преставал да работи дори, когато Паул не го приближавал.
Доста популярен е случая, когато прецизните уреди в лабораторията на Джеймс Франк в Гьотинген без никаква причина  спрели да работят. Франк шеговито описал, това което се случило в лабораторията, в писмо до Паули в Цюрих. Паули в отговор написал на приятеля си, че по време на загадъчния инцидент, той се връщал обратно от посещение при Нилс Бор и тогава влака спрял в Гьотинген.
В друг случай решили да се пошегуват с Паули. Свързали реле прикрепено към врата, водеща към стаята, където физикът трябвало да изнесе лекция, с часовника, така че когато Паули отвори вратата, часовникът да спре. Но това не се случило, защото когато Паули дошъл релето изключило.
Разбира се, „ефектът на Паули“ в наше време може да се отнесе към научния фолклор. Но ако „не дружите“ с техниката и всичко се чупи в ръцете ви, време е да принесете полза на света и да се заемете с теоритична физика.

Основната цел на скулптура Филип Гилерм  е да отрази в своите работи чувствата и отношенията между хората. Но реализацията на тази идея е необичайна. Вместо самите хора, той изобразява струнни инструменти.
Дървените скулптури на майстора са причудливи и необикновени. Музикалните инструменти повтарят човешките действия и възпроизвеждат сцени от всекидневния живот на хората. Те се държат за ръце, танцуват, прегръщат се, изкачват се на планината, четат книги…..
Ние виждаме цигулки и виолончела, но в този момент съвсем не мислим за музика. На тяхно място си представяме обикновени хора-вълнуващи се, влюбени, замислени…
Филип Гилерм започва своя професионален живот в Париж, където се е и родил през 1950г. Тук е живял почти 20 години.
Последните години от живота си скулптура прекарва в постоянни пътешествия с жена си и двете си дъщери на неговата яхта.Той работи над различни проекти в различни крайща на света: в музей в Таити, международно летище в Нова Каледония, в яхт клубове и ресторанти в Бразилия и Австрия.
Цялата работа на скулптура е изработена от екзотична или отглеждани в определени области видове дървесина: червено дърво, топола, гръцки орех, палисандър, ….
Работите на Гилерм са изложени в галерии на Европа, Южна Америка, Канада, САЩ. Той продължава да въплъщава все нови и нови проекти, изразяващи емоции и мечти.